Our social:

5 септември 2013 г.

Малките момиченца колекционират...

Едно време на най-горния рафт в гардероба стоеше кутията ми със салфетки. Много бях горда с тази колекция - майка ми работеше в Балкантурист и там покрай разните чуждестранни гости получавах невиждани за времето си салфетки - с цветя, сърп и чук.....готин коминочистач...Между другото, коминочистачът в момента се намира върху работната ми маса и чака да бъде използван в картичка.
Другата ми колекция беше малко по-прозаична - събирах сапуни. Очевидно НЕизползвани. Трупах ги и тях в гардероба обаче  между дрехите си - освен колекционерската им стойност ми ароматизираха доста добре дрехите, ефект който постигам и до днес по същия начин (уверявам ви, купувам си тук там и някое парфюмче, даже може да се каже, че съм твърд фен на  Булгари и Версаче). Мъжа ми все се оплаква, че като ти дотрябва нов сапун  се налага да ровичкаш из рафтовете на гардеробите вместо просто да извадиш един от чекмеджето в банята.
Въпреки криенето на сапуни, все пак имам новина за вас - пораснах! Вече не съм онова малко момиченце с чуден блясък в очите при вида на нова салфетка. Сега е доста по-различно - в очите ми се появява един друг, почти налудничав трепет при вида на поредното ново блокче дизайнерска хартия.  Още не знам кое ме радва повече - малките сладки 15х15 инча блокчета или големите тежки 360 листа във формат 12х12. Но е факт, че не ми омръзва да си ги разглеждам и прелиствам. Единственото, което не мога е да ги режа! Какво от това, че щяла да стане прекрасна картичка с тях. Къса ми се сърцето като се налага да откъсна последното листче от блокчето. Да не говорим когато се случи хартията е в един екземпляр и да е двустранна. Та това си е чиста проба китайско мъчение за изтормозената ми душа.
За да прекратя тези си душевни страдания в края на миналата година взех решение да спра да си купувам дизайнерска хартия, въобще да спра да гледам и да въздишам по блокчетата. Вместо това ще си правя сама хартията с помощта на печати, ембосинг, стари книги и тн.
Аз съм много последователна - след като взема едно решение веднага пристъпвам към изпълнението му. Така че от миналия декември до сега постепенно се сдобих с:
25 броя дистрес мастила
6-7 дистрес маркера
10 малки мемето мастилца
едно черно, едно за ембосинг мастило
За печатите да обяснявам ли  - две папки и още 3 ванички ( ей ги тука на снимките), които преливат. Не съм ги броила, но нищо чудно да минават стоте. А очите ми са алчни за още и оше....Явно съм отворила нова графа Колекция...

  

Добре, че поне печатите си ги използвам, освен дето ги колекционирам. При тях ми харесва това, че един печат може да изглежда по много различни начини в зависимост от използваната техника и оцветяване. 
А вие? Какво криете на най-горния рафт в гардероба? Имате ли си подобна тайна или не толкова тайна колекционерска страст? Станете и смело си признайте публично:
Аз съм Кат. Имам проблем с дизайнерските хартии! Моля за помощ.

7 comments:

Miss Emerald каза...

Ха-ха! Малко късно открих това полезно местенце, но пък много се радвам, че все пак попаднах тук, защото намирам не само полезна информация, но и много сродни души. Помежду другото, благодарение на една публикация за Pinterest, най-накрая разбрах как аджеба става номера с пин бутона до снимката. Огромно благодаря!
Сега да се върнем на днешната. Ми... ще си кажа:
Аз съм Антония (Miss Emerald) и твърдо съм пристрастена към дистрес мастилата т.е. непоправима дистресохоличка съм. И не, не искам помощ, а искам повече свободни минутки, за да им се отдавам. И някои други страсти имам, но за тях друг път ще ви кажа.

Ivolina каза...

Кати, знаех си аз, че сме сродни души с тебе. Това дето си го написала, с изключение на частта с печатите все едно, че аз съм го писала. И салфетки имам, и сапуни имах, тях поне ги употребихме по предназначение като се омъжих. Печати за щастие все още нямам колкото твоите. С цел превъзпитаване съм станала фен на предавания от типа на Затрупани и Консуматори. Това обаче не помага. Хубавите, шарени хартийки са ми такава слабост, че въобще не мога да ги нарежа и използвам. Напоследък се опитвам да се въздържам от купуването на нови. Нямам вече къде да ги слагам.
И така да се представя - аз съм Ivolina (Десислава) и съм пристрастена към дизайнерските хартии.

Kakichka Kat каза...

Тони, добре дошла наоколо. Вече почвам да се чудя с какво да те примамя да се включиш в редичката на БГ-феи с идеи.
А за дистресите... ех, какво да кажа :) само ще кимна разбиращо!

Kakichka Kat каза...

Деси :) поздравления за усилията, но по-скоро липсата на място може да те спре, отколкото нещо друго. Виж се, ти явно си по-практична от мен (4 броя сапуни все още красят бюрото ми в Плевен при мама) така че аз явно съм загубена кауза...

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ каза...

Кати, кък съм пропуснала такова интересно четиво, още повече, че все едно аз съм го писала тук там....Това за двуцветните хартийки е толкова вярно - как може да срежеш такова нещо!
Така, че - и аз отивам в графа ПРИСТРАСТЕНА!

Lionelsa каза...

Много ме разсмя - понеже в момента нямам кът за майсторене, сложих всички материали на "най-горния рафт в гардероба" :-D

И мен ми е жал за хартийките, ама си ги ползвам. Иначе ти завиждам благородно за голямата колекция от мастила и печати. Някой ден се надявам и аз да имам такава :-)

Le каза...

И аз като Дани! Много интересно четиво, създаде усещане за близки по 'симптоми' група хора. И аз се нареждам до вас, сапуни все още държа в гардеробите, салфетките още пазя на тавана, пазя и малката си колекция от миниатюри, малки истиснки предмети, но в умален размер. Дизайнерски хартии купувам мноооого рядко, защото са ми твърде ненужни просто да ги трупам. Избирам само тежките по 360 листа, които заради размера им не жаля. Реших въпроса с правенето на такива хартии във Фотошоп, или отпечатвам фонове и ползвам. Така разбира се решавам два въпроса,този за различността и онзи за мъката, която изпитвам с ножицата:) Жал ми обаче най-много за използването на елементите за акценти, малки сладки брадсове, цветенца, копченца или други, които имам в изобилие, но просто не поставям.:)Въпроса с миниатюрната ми колекция обаче не разреших, сега сама си правя с полимерна глина миниатюрки, но ми е жал да се разделя с тях.