Our social:

Последни публикации

31 октомври 2013 г.

Музикална коледа (безплатни хартии)


null
Източник: *FREE ViNTaGE DiGiTaL STaMPS**

Много ми харесаха тези коледни хартии. Обичам музикални такива и цветовете им също са много приятни. Винаги могат да разнообразят поредната ви коледна картичка. Вярно е, че изпринтените вкъщи харии не могат да се сравняват с усещането да държиш красиво дизайнерско блокче в ръцете си, но пък имат едно съществено предимство - можеш да си ги разпечатваш много пъти, при това във формата, който ти трябва. И не са двустранни :) Поздрав весел от мен: Кат от Картишоците

30 октомври 2013 г.

Tаг със рози - урок от Simon Say.



null
Източник: http://thinkingstamps.blogspot.com/
 Може и да сте видели, а може и да не сте това приятно уроче за тагчето, което е споделила в блога на Simon Say Monday дизайнерката Sarah Gough. Харесаха ми няколко неща в урока: Идеята за разнообразяване на дистрес фона със обикновено листче хартия и печат текст, комбинирането на навити на спирала цветя с други за по-кичести рози, и печатането по розите. Много симпатичен е крайния резултат, непременно го вижте. 

29 октомври 2013 г.

Как да се сдобием с пера без да скубем кокошки.

Попаднах на много лесно уроче в снимки как да си направим пера от хартия. Любезно са ни предоставили и безплатен шаблон по който да си изрежем въпросните пера.

Източник: http://liagriffith.com
 Може да ви влезе в употреба някой ден, знае ли човек?


27 октомври 2013 г.

Блог уроци: как да добавим собствен подпис/картинка към публикациите си.

Ако сте ми идвали на гости през последната година в моята Къщичка, със сигурност сте забелязали грозния разкривен, писан лично от мен подпис, който съпътства всяка моя публикация:

Харесва ми идеята за личен подпис, все пак това са писма от мен до вас и е редно да са подписани отдолу. Ако се чудите как да си сложите нещо подобно и във вашия блог, ето кратно уроче по темата:
1. Измислете си подпис. Може да го напишете на ръка и да сканирате после, както направих аз. Добре е да го сканирате на ниска резолюция  или после да го намалите -  170 x 170 pixels ми се виждат добри размери за да го понесе Blogger по-добре.
2. Качете някъде из мрежата подписа си и копирайте адреса му. Аз лично го качих като обикновена снимка в
Blogger, и после намерих адреса му от picasaweb.google.com (там  чичко Google прави служебен албум с името на блога ви)
 3.Ако искате подписът ви да се появява всеки път, то тогава трябва да си поиграете с настройките на Blogger. Ако искате в шаблона ви да пише и други неща - както при мен стои графа "Предизвикателства:" за да не го пиша всеки път, то тогава най-лесния начин, който съм открила е да си стартирате нова публикация, да напишете всичко което искате в нея - подпис, подравняване, текст и после да копирате HTML кода от там и го пействате направо в полето за шаблона. Така е много лесно и удобно. 
А ето къде се крият настройките за шаблона.

 4. Намирате "Settings" /Настройки
5. После отивате на  "Formatting"/Публикации и коментари
6. Намирате там където пише  "Post Template"/
Шаблон за публикации  
7. Въвеждате копирания от вас HTML код. 
8. После разбира се съхранявате шаблона "Save Settings"/Запази настройките.


А ако не ви се занимава със сканиране/ ръчно писане на подписи, то тогава хвърлете поглед на този  сайт.



24 октомври 2013 г.

Лепилото – кога какво да бъде?

Първото нещо, което ме питат като видят работния ми кът е „Защо имаш толкова много ножици??? Много много, колко да са много – имам 4 малки за хартия, 2 големи за картон, 1 за платове, 2 за тиксо, 2 от тия за нокти за малките детайли и 7 различно къдрави – общо 18 броя.

Никой не ме пита за лепилата – сигурно защото не съм изложила всичките на едно място. Замислете се - ако попитате някой, който не се занимава с труд и творчество колко видове лепила познава, сигурно ще получите доста ниска цифра – някъде между 2 и 5.Ако обаче пуснете същия тоя случаен гражданин в крафтърски магазин, сигурно ще му стане лошо от избора на рафта.




А вие за колко лепила се сещате и колко използвате най-често?
Що се отнася до мен, още се губя в това, кое за какво е най-подходящо. Постоянно купувам всякакви видове - и евтини и скъпи, някои така си изсъхват преди да съм открила за какво точно са подходящи.
Доста полезно и интересно е клипчето, заснето от Тони от Творения и вдъхновения - тя е показала нейните любими лепила.
Добре са си чужденците – имат си сайт като This to That където е описано спрямо това какво към какво искаш да залепиш кое лепило да ползваш. На мен това не ми помага, защото мразя да робувам на марки и искам да си намирам нужните лепила в БГ, даже още по-добре в близкия до нас магазин.

Така че ще ви запозная с моите впечатления за лесно достъпните лепила.


Ученическо лепило. (School Glue)
Elmer’s е най-често спряганата марка в разни чужди сайтове, има го в много рецепти за домашни бъркочи, на които често попадам. Аз го заменям с обикновено Ц200, но не съм убедена че това имат предвид, защото сред изброените характеристики на това лепило са – безвредно, не цапа, подходящо за деца. Може да поспорим дали Ц200 купено от строителен магазин е такова. Сега си купих някакво наистина ученическо лепило от супермаркета до нас, за 0.39 лв – едва ли ще лепи нещо, но пък има малък накрайник отгоре и ще го използвам за писане с акрилни боички. Тук влиза и обикновеното течно лепило, но аз такова не си вкарвам в къщата – много маже и цапа, пък не върши кой знае каква работа.
<

Сухо лепило на стик (Glue Sticks)
Срещат се в каква ли не форма и марка. UHI ми е фаворит тук, но може би има и други качествени, аз съм пробвала всякакви куче марки купувани от Джъмбо, Т-маркет, книжарницата и тн. и не съм очарована. Предимството му е, че лесно се работи с него и е подходящо за деца – не създава такава бъркотия като течното, но пък се разлепва. Особено с малко по-дебела хартия – колкото и да натискаш като се събудиш на другата сутрин и хоп – щръкналите краищата на залепеното и ти се хилят насреща. Супер досадна работа. Освен това има гадния навик да засъхва в тубичката преди да си го използвал повече от два три пъти.


Двойно-лепящи ленти (тиксо)
Те са моят основен помощник що се отнася до лепене на хартия-хартия и картон-хартия. Лесно достъпни, евтини, има ги в различни ширини и дебелини. За съжаление попадала съм на доста ментета – лепиш красиво и здраво, и на сутринта изненада, но с неприятен характер. Няма начин да различиш ментетата от другите, затова подбираш магазините. Аз последния път си ги купих от Кауфланд за левче ролката (дебелина около 1,5 см) и засега вършат работа. Тук добавям и разните му там точки, квадратчета и подобни за лепене, които имат дунапрен за да надига елемента, който лепите. Много са удобни когато искаш придадеш 3D вид на проектите си.


Лепило за дърво – Ц200 (Wood Glue)
Тук слагам т. нар „бели лепила“, произведени на основа на водна поливинилацетатна емулсия. Именно от този вид е и Ц200. На пазара се предлагат няколко разновидности, които се различават по времето на съхнене, гъстота, консистенция.. Моето последно закупено е лепило за дърво от Лидл. Малко е гъстично, но пък смесено с бял латекс и бебешка пудра се използва вместо Гессо ( грунд). Аз използвам този вид бели лепила за декупаж – когато лепя салфетки за хартия. Предпочитам да си купувам разфасовки по 200 грама и повече – да си имам. Харесвам много това на Леко, защото е с малък накрайник отгоре, макар че той доста бързо ми засъхва. Но пък е 2,20 лв за 250 грама – чудесна цена.


Медиуми и лепила за декупаж (Mod Podge )
Много често срещано из западните блогове, не съм съвсем наясно какво представлява, но е хем използвано като залепващо средство, хем като завършващо при декупаж.

Темата с медиумите, лакове, краклета и тн за декупаж е доста голяма, и ще я оставим за друг път като намеря доброволец да напише статия за тях.


Малки тубички универсално супер лепило (Super Glue)
Последното ми решение – стори ми се много удобно за залепване на малки детайли като ситни перлички например, при които силикона се вижда по гаден начин. Обаче! На практика дотук съм успяла единствено да залепя пръстите си за…. пръстите си. И уверявам ви, много трудно се разлепвам – мисля вече мога да обирам банки, изтрила съм част от отпечатъците си трайно и завинаги. Наскоро видях в брошурата на едно такова лепило, че цианакрилатните лепила се използват в хирургията за лепене вместо шиене на тъкани, така че внимавайте с тях. Освен това дразнят и очите и носа.Сигурно лепилото е читаво – дават го да лепи всичко и то трайно и постоянно, но аз някак не се справям с него.


Другото, което забелязах е, че по-добре да си купувате най-евтиното такова, че повечето не издържат на повторно затваряне след като вече си ги използвал веднъж.


Секундни лепила (Quick Hold)
Бързо съхнещото лепило е вариант на супер лепилото, с идеята че съхне по-бързо – просто ти вземат повече пари за него. . Тези лепила са особено подходящи за слепване на малки предмети, които почти веднага са готови за употреба, защото не се налага продължително притискане на слепваните елементи


Специализирани лепила
Това са лепила, специално предназначени за лепене на един или повече материали. Съответно с такова лепило се постигат и най-добри резултати във всеки конкретен случай. Такива например са лепилата за: различни пластмаси, дунапрен, текстилни материали и др.

Силиконов пистолет (Hot glue gun)
Ето това е моят категоричен фаворит, толкова любим, че на моменти прекалявам с употребата му. Честно, мъж ми вече ме следи да не ги ям тия пръчки силикон, че на вечер хабя по една…

Идеално е ако лепиш по хартия всякакви странни неща – платове, дърво, шишарки, листа, копчета, канап, панделки, перлички, филц, стиропор, висулки, картон, цветя и тн. Хубаво е човек да си пази ръцете докато натиска горещия силикон – не че не зарастват дупките по пръстите, но не е особено приятно. Друг важен момент е, че трябва да се работи доста бързичко с него, защото бързо се втвърдява и не позволява промени в положението на залепения предмет.

Силиконовите пистолети биват малки и големи ( едните ползват 6 мм пръчки, другите 10 мм). Аз имам и двата, но ползвам само малкия. Пръчките биват безцветни, бели и шарени – в момента имам брокатени зелени и червени, къси и дълги. Дългите са далеч по-удобни, а и свършват по-бавно. Продават ги в крафтърските магазини, в строителните такива, както и в Кауфланд, Джъмбо и магазинчета за 1 лев. За съжаление съм попадала и на много некачествен силикон – не лепи, тече, става на конци – ужасна работа…


Брокатени лепила
И по тази тема не съм компетентна особено – имам доста брокатени лепила от по-евтините, но не съм им фен. Надявам се да наваксам като ми дойде последната поръчка с измислици, премислици от Батко ви Тим: Ranger ICe Stickles Glitter Glue, Ranger Inkssentials GLOSSY ACCENTS Glue Dimensional Adhesive и Tim Holtz Distress Stickles from Ranger - Rock Candy. Така че тук ще има продължение.


Ако питате мен, идеалното лепило лепи много здраво, прозрачно е на цвят дори и когато засъхне не където трябва, лесно е за употреба, не пожълтява като седи по-дълго време и най-вече – евтино е! Ако някой го е намерил, моля да ми подшушне на ушенце.

Златна табелка.

Минавам среднощно да ви кажа едно тихо Boooo и преди да паркирам метлата пред вратата и да сваля черната шапка искам да ви споделя една хитра идея.
Източник: тук
Ако кликнете на картинката бързо ще се ориентирате колко лесно е да си направим сами златна табелка. Просто мацаш ръба на картончето в ембосинг мастилото, после в златната пудра и загряваш. Хареса ми ефекта, ще го пробвам утре вечер и ще видя дали става толкова чистичко, колкото табелката на мацката.
Сега лека ви нощ, отивам да плаша мъжа ми под одеалото.
Кат от Картишоците.

22 октомври 2013 г.

Коледни принтове за бирени капачки.

Вчера нашите приятели от Картичкофурии с помощта на  Анелия Некезова ни представиха страхотен урок как да използваме капачките от купищата изпита лятна биричка в нашите проекти.
Много ми хареса тази идея, сетих се също, че готината Ем ни разказваше преди време как ембосва такива капачки с UTEE та реших съвестно да почна да ги събирам.
А днес видях пък подходящи за капачките принтове:
Източник: Free Maya Road Bottlecap Printouts!
Изглеждат перфектен акцент на бъдещите ни коледни картички, не мислите ли?
Хубав и усмихнат ден ви желая.
Кат от Картишоците.

20 октомври 2013 г.

Есен у дома.


Днес няма да ви покажа нещо ново и изненадващо, по-скоро искам да ви подканя да се присъедините към нас с Марти и да направите мъничко местенце за красотата на Есента в дома ви. Не отнема много време - ние направихме този венец преди малко, докато си пиехме кафето и хапвахме от татините палачинки.
Трябват ви само:
  • някакъв картон, кашон, от който да изрежете основата на венеца. При нас това беше капак на кутия за пици.
  • силиконов пистолет
  • красиви цветни листа, жълъди, кестени, канап и каквото още ви душа иска
Времето за изработката е минимално и зависи от вас. На нас ни отне около 20 минути.

Ето ги събраните вчера в парка материали.

Това е изрязания кашон, съвсем на око и без точни мерки и пергел. Дистреснахме го малко с ръжда и му напечатахме листенца, макар че от тях после не остана и следа.

Предварително пробихме дупка в кашона и вързахме канапа за окачването.

После се почна голямото лепене. Подредбата е по ваш избор.
 Ето и финалния резултат, виси на вратата. Имахме малко пререкания с таткото по повод забиване на пирони където ни падне, но пък то си трябва човек да има един пирон на входната врата - скоро идва време и за коледния венец, все някъде трябва да виси, нали?
Желая ви прекрасен, топъл, есенен ден. Прекрарайте го в парка - със или без събирането на листа и други есенни съкровища.
Кат от Картишоците.

18 октомври 2013 г.

Digi washi tape - безплатно.

Източник: sweetly scrapped art

Попаднах преди малко на този линк и бързам да ви го споделя. Разказвала съм ви вече за washi tape - тази най-нова мода в картичкотворенето, но ако не сте успяли да се сдобиете с истински ролки тиксо, ето ви един вариант за безплатни дигитални такива. Има различни цветове и десени и винаги могат да влязат в употреба. В този блог има още много интересни безплатни ресурси, но за тях друг път, че ме чака една двегодишна разбойничка :)
Кат от Картишоците


16 октомври 2013 г.

Рецепта за сняг

 Рано е да бистрим зимата, снегорините и готовността на общината за първия сняг. Но и това ни чака, така че е добре да бъдем подготвени. Изтупайте от праха ботушите, извадете палтото да ви е под ръка и най-важното - купете си пяна за бръснене!

 Хич не се и подсмихвайте. Сигурна съм, че на крафтърския рафт винаги имате бяло ( ученическо му викат по английските блогове) лепило, а аз му викам Ц200. Обикновено ми се намира в големи разфасовки тип кофи и се използва доста често. Та  ще си правим сняг, този път по нова рецепта.
 Миналата година ви споделих за една паста, отново домашно правена, която смело мажех по елхичките. Пастата ( боя, лепило и сода за хляб)  използвам и до днес, но по-скоро в някои други видове проекти, където нанесена през шаблон дава релеф. Другия ми опит за забъркване на отвара от бели течности беше по повод еФтино гессо за грундиране ( латекс, лепило и бебешка пудра).И от нея съм много доволна, чудна работа върши и се получават интересни резултати в съчетание с дистресите.
 Но да си дойдем на думата за днешния сняг. Той е бял, пухкав и мирише добре.
Видях рецептата из пинтерест и снощи я изпробвах. Равни части пяна за бръснене и лепило. Моето в случая е за дърво, но може всякакво бяло лепило тип Ц200. Много ме притесняваше дали ще изсъхне въобще и дали ще си остане такова пухкаво. Изсъхна си най-добре, втвърди се но си прилича на истински сняг, поне в моите очи. И в тези на изтормозените ми колеги, които днес идваха за становище - пипаха, мирисаха, оглеждаха.... Едната колежка си записа съвестно рецептата, само дето не и станало ясно пяната мъжка ли да бъде или женска???
Аз купих най-евтината възможна, не съм гонила миризма на мента и евкалипт, но да знаете, че ако женската е розова хич  няма да подхожда на снега! 


Желая ви вещерски умения в забъркването на домашните отвари, а колкото до снега - предпочитам засега да го гледам само върху картички, вместо да ми мокри новите ботушки. Лека и бяла ...нощ от мен
 Кат от Картишоците.

14 октомври 2013 г.

Фридрих Стовасер

...или  Friedensreich Hundertwasser  е австрийски архитект, склуптор  и художник който е познат с уникалният си стил на излизане от правите рамки и голяма разчупеност на форми и цветово комбиниране.Както пишат специалистите творчеството му е толкова самобитно ,че не се вмества в рамките на нито едно течение в изкуството.
Изключително голям еколог и природозащитник.Архитектурните му проекти са разпръснати по цял свят.


                                            Фабрика за преработка за отпадъци Виена

                                                      Горска спирала, Дармщат, Германия


Интересното му творчеството и живот ме впечатли  и реших  да споделя с вас .Тук  може да прочетете повече.А аз да се захвана за не дотам гениалните си проекти ...a на вас сладурки пожелавам една много разчупена и многоцветна седмица :)))

                                                                                                                                bejko

12 октомври 2013 г.

Винтидж хартии за сваляне

Far Far Hill: Freebies Vintage Textures Kit:
Днес споделям с вас едни красиви и и романтични винтидж хартии. Запазете си ги някъде - може пък да ви потрява някога нещо подобно.
Аз прекарах чудесен есен ден в парка, на сладки приказки с готини хора, направих един голям пазар на крафт неща, така че след малко сядам да творя, вдъхновена от хубави емоции.
Пращам ви пълни шепи вдъхновение и на вас:
                                                                                         Кат от Картишоците.

10 октомври 2013 г.

Чичкото с кола и куче.

Бързам да ви метна линк към безплатни печати, особено подходящи за професионални или пък закачливи картички за мъже. Темите се подразбират, както ви споменах тези дни - пари, коли... само жените ни липсват в тази схема, но и за тях ще говорим някой ден...
Повече и по-големи снимки ето тук, при Графичната фея.
Аз използвах втория чичо за моята картичка, като изтрих надписа в Paint с гумичката и на негово място сложих Честит рожден ден.

9 октомври 2013 г.

Няколко признака, че съм станала запалена картичкофея 2.

Помните ли как се смяхте на "шегичките" ми по темата отпреди месец, два?
Ха сега да допълня с нови такива - къде шегички, къде истини... на тема картички и творчество.


  •  Правя картички още от времето когато не беше станало модерно...

  • Харесва ми да бъда преследвана.../follow/

  • Понякога не правя картички. Отварям бутилка вино и сядам.... да мисля какво мога да направя с корковата капачка.

  • Спешно ми трябва един ден между съботата и неделята. За да мога да си джвъчкам.

  • Ако е розово и има брокатен блясък - искам го!

  • Креативните хора са подредени.... в някоя паралелна реалност!

  •  Трябва да отделя време за моите НЗП / наполовина завършени проекти/

  • Мъжа ми ме оставя да трупам  толкова много крафт материали, колкото успея  да скрия от него. 

  • Правя картички. Постоянно. Свиквайте с това! 

    И за финал - ако сте омъжени, ето ви един малък съвет за подобряване на брачните отношения: Творете гола. Така мъжа ви няма да забелязва бъркотията, която оставяте след себе си.

     

Поздрав най-сърдечен
твой приятел вечен
Кат

7 октомври 2013 г.

Оцветяване с акварелни моливи - малки хитринки от начинаещ

Здравейте, мили картичкоправещи! :)

Реших да ви разкажа малко за това как оцветявам с акварелни моливи. Не претендирам, че се справям впечатляващо добре. Захванах се с това начинание едва преди месец. Има много по-навътре с материала от мен - Кали, Мила, Нели биха могли да ви разкажат и покажат много повече за тази техника на оцветяване. :)

Има няколко "урока", които научих откакто се захванах с оцветяването с акварел:

1. Трябва ви една много тънка четка (моята е №0) и една по-дебела (при мен №7), която използвам само за оцветяване на фон. Тук говорим само за цел оцветяване на картинки/печати/диджита за картички, т.е. за много малки площи. Досега не съм изпитвала нужда от други дебелини четки. Моите четки не са нищо особено, не са с воден резервоар, защото тук в Швейцария не продават, а тези, които си бях взела от България, много ме разочароваха. Та заложих на добрите стари дървени четки с естествен косъм. 

2. Акварелните моливи са ХИЛЯДА ПЪТИ по-удобни и лесни за употреба, когато се ползват като боичка, от която си взимате цвят. Когато преди месец започнах да ги използвам, се опитах да ги нанасям директно върху листа и после да ги разводнявам, разтварям, преливам/блендвам. Е, нищо не ми се получи. Само ако целя по-светло оцветяване или искам да прозират леко щрихите от молива, това е начинът. В останалите случаи взимането с четката директно от върха на молива предоставя много повече контрол върху оцветяването.

3. Няма значение какъв картон ползвате, важното е да е дебел (над 200гр). :) Това изказване може би ще скандализира запалените по акварела артисти и сигурно са прави. :) Това обаче е моето искрено наблюдение. Използвам бял картон 300гр, не порест, изключително гладък (да не кажа, леко гланциран) и от двете страни. Мисля, че е за оцветяване с алкохолни маркери. Порестият картон попива много бързо и не оставя време за преливане и смесване на цветове. Освен това забелязвам, че по-лесно започва да се лющи, ако се използва повече вода. Със сигурност проблемът е в мен, че не мога да използвам акварелен картон, но тъй като съм доволна от гладкия, реших да ви успокоя, че всеки картон става за целта, стига да е по-висок грамаж. :)

4. Винаги нанасям цвета върху тъмните части на рисунката - там, където пада сянка и ще е по-интензивен и тъмен цветът. Това го постигам с по-малко вода на четката и си взимам от върха на молива обилно количество цвят. (Едно уточнение: като казвам с малко вода, се предполага, че преди това сте сложили достатъчно вода върху върха на молива, за да се разтвори боичката и да "тръгне" цветът. Иначе върху сух връх с малко вода нищо няма да направите.) Нанасям и изчаквам да изсъхне малко. Да, не бързам с вода да го размивам и преливам, защото така само отнемам от интензитета на "сянката". След това с повече вода (е, не чак да капе от четката!) и само веднъж-два пъти топната четка във върха на молива, започвам да преливам цвета, така че и "по-осветените" части на картинката да се оцветят. Ако използвам силен, тъмен или наситен цвят, започвам от неоцветената част на рисунката и стигам до тъмната част, където съм наслоила най-много цвят. Ако започна от тъмната (както е по-интуитивно), рискувам цялата картинка да стане един цвят, т.е. да няма обем.


5. Всичко, свързано с преливане и размиване на цвета, НЕ го прилагам, когато оцветявам коса, козина, пухчета, листа, трева или каквато и да е част от рисунката, която искам да има текстура. :) За тях използвам много цвят (малко вода + обилно оваляне на четката във върха на молива) и много лек, отсечен допир с хартията, т. нар. strokes на английски или flicking. Винаги започвам с най-светлия цвят и с резки отсечени замахвания с четката оцветявам по-голямата част от косата (например). След това започвам с по-тъмния, като започвам от там, където биха били корените на косата или където е вързана, или ако е къдрава, по-тъмни са вдлъбнатите части на буклата. С него покривам малко по-малка част от косата. Взимам следващия тъмен цвят и оцветявам все по-малка площ. Ако не ви харесва резултатът, дерзаете, докато постигнете желания ефект. :) Хубавото на акварелните моливи е, че винаги можете да отнемете цвят с изплакната и леко подсушена четка. :) Ако сте сложили много вода, подсушете хартията с кухненска хартия (само допирате, без да размазвате). Същото се отнася и в случай, че излезете от контура.


6. Последно, но не по важност, винаги дръжте парче кухненско руло, парцалче или някаква друга попиваща тъкан, за да контролирате навлажнеността на четката си. :)

Това е, което мога да ви споделя от моя скромен опит с акварелните моливи, мили мои! Надявам се да е полезно за начинаещите от вас, които правят първи стъпки в тази техника. :) Най-важното е да се забавлявате и да пробвате! С трупане на опит и "проба-грешка" се научих горе-долу да се справям. Досега имам едва около 5-6 оцветени картинки, но мога да ви убедя, че бързо се учи и е много зарибяващо. Лесно е, стига да имате време и желание. :) 

Ако ползвате Faber Castel, за кожа ползвам 109 и 187, а за кестенява коса - 187, 180 и 177, а 190 придава лек червеникав отенък, както е при опашката на катеричката по-горе. :)

Успешна нова седмица, сладури! <3

Поздравчета!

J I J I.

6 октомври 2013 г.

Силуетни картинки за Хелоуин

Дали го харесвате или не, дали го празнувате и разбирате, все ще се наложи да направите и някоя картичка, посветена на Хелоуин. Аз не съм съвсем в час с традицията, но подозирам предвид стартиралото обучение на сина ми в Британика ще се наложи да се запозная. Затова изнамерих някои симпатични силуета по темата и ви ги споделям:
клик върху картинката.
Страшен неделен поздрав от мен:
сладката вещица Кат

5 октомври 2013 г.

Честит празник!

Ако вие сте отскоро в средите на Картичко-правещите, едва ли знаете какъв празник е днес. Повечето хора дори не знаят, че има такъв ден - Световен Празник на майсторите на картички! (или Картичкофурийски празник, както го наричам аз по името на най-популярния блог за картички в България - Картичкофуии.)

Но празник има и той е днес. Защото ние, лудите фенове на това красиво хоби в България хич не сме малко, а и се увеличаваме с всеки изминат ден. Така че днес празнуваме, разменяме си картички, подаряваме на близките си и се стремим да дарим повече хора с усмивка. Това е, което ни тласка  да продължаваме да се лишаваме от сън, нови обувки, време с децата и какво ли още не - желанието да видим усмивката и радостта в лицето на този, който получава нашите ръчносътворени, мислени и премислени, направени с много любов картички!
Честит празник, момичета и момчета, желая ви неспирно вдъхновение, малки късчета време само за вас и хобито и пълна торба с материали от дядо ти Коледа!
Кат от Картишоците

2 октомври 2013 г.

Тиквени истории

Днес съм на вълна тикви. Големи, жълти и вкусни.
Може да са малки и оранжеви, направени от прежда. За целта хвърлете поглед на урочето по-долу - изглежда бързо и просто, стига да имате подходящия цвят прежда.
Източник: http://onesheepishgirl.blogspot.com/2013/10/happy-october-make-pom-pom-pumpkins.html

 Другото уроче, което исках да споделя с вас защото е много лесно и приятно е как сами да си нарисуваме Тиква.
 Аз веднага опитах, много е лесно, отне ми само 3-4 часа и не приличаше хич на тази от рисунката, и въпреки това съм горда с нея и си я харесвам.

 


И за финал да ви споделя как обичаме  тиквата вкъщи - изпечена във фурната до омекване, дори леко да прегори, поръсена с мед или кафява захар, канела и орехи.
 Добър апетит!


  
Поздрав от една ТикВа на име Кат

1 октомври 2013 г.

Внимавай!Някой те гледа!

  Здравейте, талантливки!

   Много, много съм виновна пред Кат, защото й обещах да се включвам често тук. Кат, мила, извинявай много, че така потънах вдън земя, обаче хич не ми стига времето. Лоша организация ли, що ли и аз не знам, но е факт. Днес започнах да правя една картичка за поредното предизвикателство на единият от тимовете ми иииии така се получи и урочето , което искам да споделя. Честно казано едва ли ще впечатля голяма част от вас, но ако помогна поне на един, ще се радвам много.
   И такааа... Започвам аз да си правя картичката и понеже е за Хелоуин, празник, който аз не празнувам, защото не е наш, но и не осъждам хората, които го празнуват- всеки сам преценява за себе си, но в последният момент решавам да метна един поглед на една папка с подобни картички. Просто така за малко вдъхновение. И какво мислите харесвам си една идейка и си я крадвам като стой, та гледай. Да, ама не... Трябват ми очички. Естествено не отивам в спалнята при спящият си мъж и не изваждам неговите. Обаче ми трябват очички. От онези мърдащите, дето от време на време застават в положение с едното гледам врабчето, с другото търся камък.  Хмм... Както си стоя и се тюхкам, хоп и ми светва... Милата ми Шми, не отдавна ме дари с комплектче чудно. Даааа... За направата на ръчен брадс или сдъвкано на нашенски - кабърчета по усмотрение на майстора с една водна капка отгоре за разкош. Та вадя аз трите перфоратора кръгче. Гледам, гледам и викам-  Е, те това е!
   Приготвям си средният и най-малкият размер от перфораторите, 1 лист бял и 1 лист черен картон и Glossy Accents (лепило, лак, което да придаде блясък в погледа).




  Изрязвам си 5 броя кръгчета. Защо 5 ли? Ами крада идеята изцяло ..... При нея едното оче има черно кръгче за основа, после среден размер бяло и най-накрая е пак черно, но вече лъскаво.






   Такааа. тъй като няма перфоратор, който да е по средата между наличните ми, аз си изрязах едното бяло кръгче лекичко, така че да се вижда черно отдолу. За вас остава да си прецените как да работите. Дали ще използвате пергел и ще си начертаете кръговете, дали ще си използвате наличните машинки и шаблони, въпрос на личен избор.

   Преди да ви покажа крайният резултат, съм длъжна до покажа оригиналът, който послужи за вдъхновение на част от моята картичка, която скоро ще видите в блога ми.






Това беше от мен. Усмивки по радиото и до скоро.

                                                                                  РоСаЛиНдА оТ кАрТиШоЦиТе