Our social:

27 април 2014 г.

ТРЯВНА – градът в който се ражда красотата.



ТРЯВНА – градът  в който се ражда красотата.

Този надпис ни посрещна от първия билборд в града. Наистина, Трявна е красив град – много чист, подреден и с прекрасни къдрави лалета цъфнали навсякъде из града. Бих го посетила отново заради духа на „старовремски времена”, който се усеща навсякъде по малките калдъръмени улички. 
Но що се отнася до раждането на красотата то се случваше на една дълга заседателна маса на върха на баира в хотел на име Ралица. Ние с домочадието пристигнахме доста късно и съответно изпуснахме представянето. Този път не мога да се похваля с много  ATC-картички – новите хора не знаеха какво е това,  старите не бяха направили количества  (то дори и аз имах само 5, обаче  Марти се беше подготвил с цели 7 броя визитки), така че се сдобих само с обещания за бъдещи размени (Тече, чакам си новата АТС). Ще изпусна и статистиката – колко хора е имало, от кои градове са и тн. Факт е че в залата, лоби бара и пушилнятя имаше винаги усмихнати физиономии готови да обменят идеи и техники.
Рали и Ем от Двете елши сътвориха чудни работилнички, Течето показва магии с лак за нокти, които аз увих изпуснах по  супни причини (обиколихме половин Трявна докато намерим супа за Ева), Мигито ме вдъхнови с нови хитрини и интересни приложения на печатите. Освен това си имам нови печати направени от нея за мен – буркан и китара   В разговори и обсъждане се родиха някои хитри идеи, които по-отговорните от мен записваха съвестно в крафтърските тефтери. За някои от тях ще четете скоро в Картишока – аз като виден редактор успях да спазаря за нас интересни гостувания. Заформят се забавни времена, честна дума.
Вечерта продължи с разходки из Трявна, срещи под Часовниковата кула и разминавания на върха на Гърбавия мост. Ние с децата усилено търсехме кой и къде държи печатите в Трявна, за да си допълним книжката със 100-те национални туристически обекти. Ем пък като чу думата „печати” и се приготви със страстта на истинска картичкофурия да щурмува и Трявна за крафт-съкровища, но уви си остана разочарована, като разбра за какви печати иде реч. 
А колкото до пазара – и такъв не липсваше. Магазинчета се бяха постарали да донесат всичко най-ново и интересно за да ни изкушават и да опразнят портмонетата ни. Аз лично пазарувах само печати – едни такива ситнички и готини –спрях да ги броя след седемнадесетия та незнам с колко точно се сдобих.

Вечерта доказахме, че не само цапането с мастило ни се получава, но и умеем да купонясваме  доста добре. Особено групата от Стара Загора и Пловдивската такава – не се спряха. Аз мирно и кротко си пиех виното и оставих децата да ме отсрамват на дансинга. Така де – не съм всестранно развита личност, танците хич не ми се получават. Толкова добре се забавлявахме, че по едно време в ресторанта напираха да влизат  тинейджърите от  ученическата екскурзия, които вилнееха из хотела. Спрях ги с репликата, че тук е само за лелки  и бебета.
Въпреки нощните прояви, сутринта в 9 залата отново се напълни с желаещи да майсторят и гледат красоти. Тук дойде момента, в който освен работилничките и демонстрациите някои по-луди картичкофурии ( справка леля ви Кат) извадиха от торбите материалите и започнахме да си джвъчкаме разни дребни нещица.

Руми от Хобисвят се развихри за ползата от красивите салфетки в картичките и в нейните ръце всичко изглеждаше толкова лесно и постижимо. На съседната маса творяха красиви чантички  с Ем, а зад гърба ми изведнъж порасна цяла приказна крафтърска градина от най-невероятните хартиени цветя, които някога съм виждала. Градинарката беше Кирилка Симеонова – с усмивка и елегантни движения тя грабваше хартия и връщаше прекрасни рози, слънчогледи, гербери и хризантеми. Аз си тръгнах с подарък от нея – розов гербер, който децата пробваха дали мирише – изглеждаше повече от истински.

С две думи  - срещата беше чудна. Хубаво е да обмениш мисли и идеи със себеподобни, да обсъдите списъците с мечтани покупки, най-новите тенденции в картичкоправенето и  мрънкането на мъжете ни по повод големите харчове, свързани с хобито. В лудницата и навалицата се раждат нови приятелства, виртуалните запознаства се превръщат в реални такива и човек се връща малко по-богат и много по-запален по чудния свят на картичките . Ако не сте били – можете само да съжалявате.



Поздрави от мен,
Кат от Картичкофуриите

11 comments:

Sophie каза...

Чудесно сте си прекарали :) И аз само съжалявам, че не успях да се присъединя, макар че бях на родна земя... Силно се надявам все някой път да имам късмета и времето да присъствам на някоя от големите ви срещи!

krechi каза...

О, ще съжалявам и още как...
Много хубав репортаж! Чудесно сте прекарали!

Toni каза...

Благодаря за прекрасния репортаж. Наистина мога само да съжалявам, че не успях да дойда, но това може само да ме мотивира още повече следващия път да съм на линия. Духом бях с вас, скоро надявам се и телом :).

Bo каза...

Е, много добре си описала всичко, Кат! Наистина се усещат настроението и емоциите!
Хайде, скоро пак! Ако не по Картичкофурийски, поне по "бираджийски" ;)!

bejko каза...

Кат ,благодаря ти ,че ме направи част от преживяването с този репортаж.И в мен остава една тайна надежда да успея да се включа в някоя бъдеща среща!

bellnell каза...

Много добре написано с точните акценти, Кат! Радвам се, че се запознахме и споделихме този малък празник за всички. И големи и мънички!
Приятни приключения с щури забавления!

Stefka Pashova каза...

Чудесно описано, много емоции, много идеи .... само на някои хора като мен от работилнички не им остана време за размени на ATC-та и си ги прибрах непокътнати :)

Te4eto каза...

Ауу, адашче, бива ли така!?!

Kati каза...

Срамота наистина. Да вземеш и ти да ми пратиш по пощата тогава.
То и Марти си върна няколко мечки вкъщи, защото нямало с кой да си ги разменя...

Kati каза...

Следващия път да няма отсъстващи викам аз, а всичко под стой и с материалите под мишничка, че сега май само аз мъкнах пълната торбичка..

Te4eto каза...

И аз мъкнах раница... ма супата е виновна...