Our social:

4 юни 2014 г.

6-те фази на картичкоправенето



Тази статия е вдъхновена от книга за фотографията (Craft and Vision) и статията на фотографа Alexandre Buisse; Understanding the stages.

Може да ви се струва, че това хоби не е кой знае колко сложно и няма нужда да го подлагам на сериозни анализи. Но не сте прави – то води до някои интересни психологически отклонения и до не малко финансови такива. От особен интерес за мен е къде точно в тази схема се вмества общуването, и по-специално интернет и доколко тo допринася за преминаване на следващо ниво. И така, хайде да броим заедно:

Първа фаза

Нямате никакви сериозни творчески амбиции. Дори не разбирате, че има нещо творческо в тая работа. Вие просто обичате да пишете мили пожелания на приятелите си, затова винаги купувате картичка към подаръка. Когато нямате – просто правите такава. Лесна работа, прегъваш един бял лист и рисуваш нещо на ръка отгоре, или пък изрязваш цветенца от опаковъчната хартия на подаръка, лепиш ги с малко сухо лепило и пишеш вътре измисленото пожелание. Няма нужда от много старание – все пак по-важни са думите вътре.
Споделяне: не разбира се, какво да показвам?

Втора фаза

Изведнъж във вас се заражда интерес към красивото. Започвате да си измисляте поводи да правите картички. Спирате категорично да купувате готовите, или пък ако имате купени, то ги префасонирате.  Използвате всички подръчни материали, до които успеете да се доберете – опаковачни хартии, блокчето на детето, къдравите му ножици, остатъци от букети, стари копчета и тн. Все пак важно е да е лично и специално направено за човека, на който ще бъде подарено. Понякога ви се получават особено добри неща – творческия дух витае наоколо.
Споделяне:  тормозите всички близки вам хора. Преследвате ги и викате – виж, виж, това нали ти харесва? Смеят ли да кажат не.

Трета фаза

Започвате да усещате, че ви липсват знания. Някъде там зад ъгъла ви чака нов и вълнуващ свят, а вие не знаете нищо за него. Откривате крафт магазините. Нещата бавно, но полека започват да излизат извън контрол. Купувате всякакви уреди и материали без ред и специален подбор. Просто трябва да ги имате тези лъскави хартии, красивите панделки, пънчовете , машинките които правят такива вълшебни неща, че приятелите ви се скъсват да ахкат и охкат като ги видят. Това по мое мнение е най-разрушителната фаза. Детския ентусиазъм и възхищение пред всичко, излязло под ръцете ви отстъпва място на безличните купешки материали, групирани по начин измислен от някой друг. Джобът ви постепенно отънява, а вие се люшкате между куилинг, винтидж, хартии, печати, шаблони и ред други материали, стилове и нужни  и ненужни боклучета. Това пък е любимия етап на продавачките в крафт магазините -  могат да ви продадат всичко, цитирайки някой гуро в картичкоправенето, който е казал, че без тези , точно тези, от 80 лв, пънчове няма как да направиш свястна картичка.
Споделяне: Тук откривате, че в мамешкия форум има цяла група съмишленици. Започвате да им показвате, сещате се да фотографирате картичките си, обмисляте да си направите блог.

Четвърта фаза

Осъзнавате се. Установявате, че похарчените няколко стотин лева в магазина не правят картичките ви така прекрасни както на онази полякиня в интернет блога.  Нещата почват да стават по-сложни – четете за техники, за композиция, за средства и начини за оцветяване. Продължавате да опитвате, споделяте всичко, което правите в блога си. Участвате в предизвикателства, понякога даже печелите. Временно сте ограничили покупките, защото знаете, че това което ви липсва не се купува с пари. Всъщност, тук е мястото за онлайн курсове, работилнички, и сформиране на групи по интереси.
Споделяне: Вече избягвате дебатите, форумите, споровете кой стил е най-интересен, как трябва да се правят нещата. В тази фаза именно общността, групите по интереси, предизвикателствата са от особена важност. Няма нужда да се открива топлата вода, като може да почерпиш опит и съвет от другарчето по блог. Винаги може да разчиташ на конструктивна критика, ако си зациклил в някоя посока все ще се намери кой да те ритне здраво отзад за да потеглиш отново в някоя посока....

Пета фаза

Усвоили сте много нови знания. Двата шкафа в спалнята са пълни с материали. Имате всичко най-ново, най-модерно и най-популярно от крафт пазара. И сега накъде?
Да, вашите картички започват да изглеждат много професионално направени. Получавате дори поръчки от непознати. Всички се възхищават на новооткрития ви талант. Нещата спокойно могат да спрат дотук. Но вие знаете, че картичките, както всяко друго изкуство имат възможността да говорят,  да придават емоции, да провокират чувства у получателите си. Ако положите достатъчно усилия, можете да постигнете въздействието на мини картина пред която зрителя да се връща отново и отново в опит да докосне частица от вътрешното АЗ на твореца.
Но как по дяволите се прави това?
Споделяне: според мен това е момента на рязко оттегляне от сцената. Не искате да показвате, защото знаете, че не сте постигнали съвършенство. Продължавате да четете, да се учите от най-добрите в бранша, но споделяте много рядко, по-скоро по навик. Тук приемате критиката много лично – ако не ви одобряват, значи не ви разбират, значи не трябва да им показвате. Ще видят пък те. А това е грешка, поне според мен. Обратната връзка е важна за твореца, помага му да види и друг поглед, друга гледна точка, отваря нови перспективи. А и повечето от нас, нека си го кажем честно,  правим картички за да ги споделяме с околните,  а не да събират прах по кутиите на рафта. Онлайн споделянето и  коментарите  са начин да се доближиш до почитателите си  и да отгатнеш тяхните реакции. А мисълта, че някой те следи, чака с интерес следващта ти картичка, вълнува се от темите, които споделяш, те тласка напред и те кара да ставаш все по-добър, защото прекарваш все повече време насаме с хобито си, а тренировките правят  майстора.

Шеста фаза

Шестата фаза е  и последна в нашата мини градация. В нея вие и творецът във вас е намерил себе си. Вече не се лута, не се чуди, спокоен е защото знае какво точно иска да каже и чрез какви изразни средства най-добре да го направи. Правите картичка в продължение на дни,може би и месеци, но знаете че залепите ли и последната точка, последното цветенце по нея, тя ще е съвършена.  Дали околните ще я харесат – не винаги отговора е да.
Споделяне:  Вече знаете, че споделянето на твоето творчество е важно също толкова, колкото и вглеждането в новата картичка в блога на непознатото момиче.  Няма нужда да се вслушвате във всяка казана дума и да се съобразявате с всички забележки – това би ви превърнало в демонстратор на продукти, които се харесват на  масата потребители,  но не изрязяват вътрешното ви усещане за хармония и красота. От друга страна – животът в кулата от слонова кост и  тоталния отказ да приемете каквато и да била критика ( та аз съм гений, как смее тя!) ще доведат до повтаряемост на нещата които правите и ще задушат твореца във вас.  С една дума – творете на воля и не спирайте да споделяте красотите ви с околните. Това ще ви направи по-добър творец! 

А сега е ваш ред? Разпознавате ли се някъде тук? В коя фаза сте? Аз лично се колебая между четвърта и пета (но поне преодолях кошмарната трета).
Кат от Картишоците

25 comments:

Биляна Казакова каза...

Леле, Кат, улучи точно в десетка!!! А и провокираш въпроси от типа Защо го правим. В коя фаза съм ли? Хммм... четвърта или пета, може би. Не съм сигурнс дали и критиката на другите ме вълнува вече. Често чувам: оооо, явно имаш много свободно време" или нещо подобно. Ми не, нямам, даже въобще, но пък ми носи такова велико удоволстви и супер хармония, открих свят и хора, сред които се чувствам комфортно, затова какво пък - аз съм в фаза Удоволствие.тя кой номер е незнам :)

Zara Petkova каза...

Това биография на картичкоправещите ли е? Сега сериозно! Както каза Биби, право в десятката, и аз започнах да мисля в коя фаза съм.

KalySto каза...

Ха-ха-ха! Определено фаза пета, но се прокрадват и наченки на шеста.И понеже си ги открих отдавна съм в процес на самоосъзнаване и самокритика! :)
Прегръдки за поредният шедьовър,Кат!

Plamnito каза...

Определено пета фаза - аха да се затворя, но все още ми е любопитно какво се случва в блога на другарчето! Уцели 10-ката мила и ме успокои, че не съм сама, и че това през което преминавам е крафтърско (човешко)! Благодаря ти, че даде форма и изказ на мислите ми! Та, мили другарчета, хайде да не се оставяме в определен кръг, а да се предизвикваме и да се забавляваме!

dani's cards каза...

Колко добре казано и написано! Поздравления! Върна ме няколко години назад;-)
Страстта ми по картичките се превърна в мое хоби и пое по фазите които си описала.Колко клипчета в youtube изгледах за да се науча да състарявам хартии,да лепя печати и правя цветя.Когато направих първата си картичка бях толкова щастлива..и тогава започна едно пазаруване;;-) От повечето материали който купих тогава сега няма и помен,тъй като ми трябваше време да разбера кой е моят стил.В двата шкафа в спалнята отдавна няма място,в хола също - имам толкова неща че спокойно бих ги събрала в кабинет.Дори сега да спра да купувам- поне още две години ще имам спокойно и доволно материали с който да работя. А за фазата в която съм в момента - определено ми трябваше почивка.Иска ми се всяка следваща картичка да е по прецизна от предишната,изисквам от себе си,критикувам се...май съм в номер 5.? ;-)

bejko каза...

Хубаво ни направи един бърз психо профил Кат.Почти се зачудих математик ли беше или психолог,но явно първото по провфесия,а второто по призвание:)А фазите ли, в четвърта се чувствам доста добре.Що се отнася со трета съм напълно съгласна с теб-кошмарна е точното определение:)

Te4eto каза...

Пък аз тез фази ги ям по две наведнъж :-)

Bimba каза...

Хе, хе :) Вярно си нацелила десетката, както са писали мимичетата по-горе :) Сигурна съм, че всяка една от нас се разпознава в този анализ и минава или е минала през точно тези фази. Много точно си ги определила :) Перфектно си описала фаза 2 - това беше кошмар за моята рода :) Сега вече е по-друго...в коя фаза съм...като че ли във фаза 4...или е време за 5.. не знам, надявам се скоро да разбера :) Поздравления за точния амализ! :)

smiles каза...

Абе, не е като да не се разпознаваме :) Ти като един истински профайлър си напипала много точно най-тънките струни на крафтърската душевност! Аз определено съм във фаза четири, но с изненада установих колко бързо съм преминала през първите три. Дори кошмарната трета фаза не ми беше чак толкова кошмарна. И макар да смятам, че съм се намерила стилово и вече да съм правила картичка за непознат...имам усещането, че през тази фаза няма да премина толкова бързо...много още неща имам да усвоявам :) Мерси за поредното приятно четиво, Кат!

Hristovica каза...

Кат, аз вече нямам какво да добавя след казаното от момичетата, много добре си систематизирала нещата. :о)))
Освен да споделя, че аз направо започнах от втора фаза, май. А сега мисля, че вече съм в шеста фаза, но то няма как... нормално след повече от 4 години, старо куче съм хахахах

Kakichka Kat каза...

Биби, фаза Удоволствие ми звучи чудесно :-)

Kakichka Kat каза...

Зара, определено се замисля човек, нали?

Kakichka Kat каза...

Кали аз теб те виждам направо в шеста фаза

Kakichka Kat каза...

Плами обобщила си най -важното : да не спираме да споделяме

Kakichka Kat каза...

Дани и ти по мое мнение си скочила направо в шеста. Благодаря ти за посещението тук.

Kakichka Kat каза...

Тече! Ти както винаги не се вписваш в никакви класации.

Kakichka Kat каза...

Стели, друго си е да видиш, че не си сам, нали? Чакам те в 5-та

Kakichka Kat каза...

Усмивчице радвам се че ти е харесал моя "анализ "

Kakichka Kat каза...

Ти вярно си старо куче- имаме много да учим от теб! Не спирай да споделяш

ЦВЕТНИ ФАНТАЗИИ каза...

Отдавна не бях влизала тук и направо ме усмихна, Кат! Ти си царица и на перото, по такъв красив начин си "нарисувала" изобщо начина по който протича живота на картичкоправещите....И неминуеми всеки си задава въпроса - "аз в коя фаза съм"...Та - аз със сигурност също съм преминала третата, четвъртата фаза, зациклила съм вече в петата на осъзнаването колко шкафове, ъгли, маси, кутии и т.н. съм заела из къщата .....Времето не ми стига, ангажиментите много - в пъти повече, отколкото мога да поема . И се връщам в четвърта фаза - "Временно сте ограничили покупките, защото знаете, че това което ви липсва не се купува с пари", залитам по гледането на клипчета, уроци, техники....и така ...От време навреме разхвърлям хартийките и джунджурийките - това не знам вече в коя фаза попада ...Общо взето, лутане из разни фази и под-фази...
Много ти благодаря за този философски психоанализ на гилдията ни! Страхотно изписано всичко - точно в десятката!

Te4eto каза...

И продължавам да твърдя, че съм нормална :-)

Veronika.H каза...

Абсолютно точно си уцелила (позволявам си да пиша на"ти" въпреки че не се познаваме лично) трепетите на картичкоправещият и си го предала в страхотно забавен стил(човек да не повярва че се занимаваш със счетоводство,което и аз съм завършила между другото, но не го работя защото ми е малко сухичко)От време на време следя този блог и искам да ти благодаря и на другите списващи го защото много пъти съм намирала отговорите на въпросите ,които вълнуват прохождащите в картичкоправенето каквато съм аз,и то по адски готин и разтоварващ начин поднесено (Редовно докато чета публикациите ти съм с усмивка на уста и моят мъж пита какво толкова забавно чета,че сама се смея)Продължавай все така!Вече много се увлякох и аз в писането имайки впредвид че не сьм голям фен на компютрите и общуването чрез тях(даже facebook нямам и за картичкосподеляне ползвам блога на дъщеря си,който тя не използва,защото не ми се занимава да си правя мой-струва ме се твърде трудоемко и сложно )Усмивки за теб и другите.Поликсения Христова от блога на Вероника Христова

Kakichka Kat каза...

Ааа много моля - финанси съм! Нищо общо с лошите счетоводители :-)

Veronika.H каза...

Много sorry за грешката.Прочетох в профила ти област "Счетоводство" и професия нещо модерно на чужд език на което не обърнах внимание ,а трябваше явно:-)

Kakichka Kat каза...

На български звучи много сложно и плаши хората - управление на паричните потоци :) Ама карай де, всички сме в един кюп. А творческото в мен идва от математическата гимназия :) Винаги съм казвала, че математиката е красота и изящество :)