Our social:

26 март 2015 г.

Размишления за композицията, центъра, погледа, възприемащия и внушаващия.

  Откакто се занимавам с картички, станах всестранно НЕдоразвита личност по много направления.
Да оставим настрана това, че обогатих речника си с много нови думички – вече знам как е печат, хартия, мастило, „правя картички”……поне на 4 езика. Само за справка – на някои от тези езици не мога да кажа „ Здравейте, името ми е..”.
Научих се да плета за да мога да слагам цветенца по картичките. Оплетох даже и няколко шапки на щерката, че и една две чанти от найлонови торбички за мен.
Без малко да се науча да шия с шевна машина. Но с ловък финт прехвърлих тази голяма отговорност на плещите на любимия мъж.
Изчетох и продължавам да чета много неща за блогове, SEO, дигитален маркетинг, влияние на социалните мрежи, html и css и други хиляди неща, които в началото ми изглеждаха трудни поне колко китайския език.
Наложи се да изтупам от праха стари знания за снимането, и да наваксам с новите технологии във фотографията. Това ми костваше много време и ресурс за една малка кола. И все още имам много да уча. Но пък вече знам какво е продуктова фотография, и поне на теория как трябва човек да подобри уменията си в тази област. Куцат ми снимко-обработващите програми. Някак фотошопа не успя да ме спечели. Поне засега.
Аз, която от детските си години съм заклеймена като най-лошия рисувач в групата, класа и потока, изкупих хиляди книги в областта на рисуването и изкуството. Не се научих грам да рисувам, но си избрах жанр, в който цветовете са по-важни, а цапаниците се приемат за красиви и без да имат определената по канона форма.
Сега последната ми страст са статии и книги, свързани с композиция, съчетание, правило на третините, въздействие, възприятие на изкуството, определения за красиво, симетрия, липса на такава и други подобни размисли и страсти. Търся отговори на следните въпроси:

· Как започвате една картичка? Кое е първото от което стартира работата ви?

· Как решавате кой е визуалния център?

· Спазвате ли някакви принципи на композицията (Златното сечение, правило на третините, разположение в пространството)

· Мислите ли какви емоции искате да внушава картичката или ефекта е на подсъзнателно ниво?

· После като снимате крайния материал стремите ли се да „водите зрителя” чрез снимките – да представяте цялата картина, после определени детайли на които искате да наблегнете?

За мен една картичка е първо цвят, а после форма. Но не мога да отрека, че някои от най-добрите ми картички са такива, защото съм ги правила с ясно усещане какво чувство искам да изпита гледащия картичката ми. И в тях нито цвета, нито формата са били от значение.
Споделям ви любимата си. И очаквам отговорите ви.
blog 01.01.2014.2013-001
Кат от Картишоците

4 comments:

Поли Христова каза...

Привет!Много съм активна напоследък:):):)сигурно защото ми се отваря по-вече свободно време.Който навестява блога ми сигурно е забелязал,че обичам да правя така наречените от мен "идейни" картички като тази например http://otbivkazausmivka.blogspot.com/2014/08/blog-post_19.html.И по тази причина започвам всяка картичка с идеята която ще пресъздам върху нея.Ако е за някой конкретен човек ,си избирам идея според това което аз или човекът който ще я подарява иска да му пожелае с нея.Разбира се, че ще съм много щастлива ако предизвикам положителни емоции в този за когото я правя ,но не винаги можеш да предвидиш дали този човек е на твоята вълна и ще има същите виждания.На някой може много да му хареса една изчистена откъм елементи ,но казваща много картичка ,а на друг може тя да му се стори постна, празна, евтина и да не разбере, че понякога по-малкото е повече:).От тук нататък не спазвам никакви написани някъде композиционни принципи освен моите собствени виждания за цветове, елементи, разположението им ,големината им и количеството им върху картичката, което понякога ме довежда до положението да местя и сменям елементите по нея в продължение на часове:).Така че може би е по-добре да съм запозната с тези писани принципи, че да не си губя времето, но ще я видим тази работа ...някога:).Снимането на картичките ми е трагедия, защото и за това нямам знания(и хубав фотоапарат си трябва), но това го разбирам и постоянно си обещавам, че трябва да направя нещо по въпроса, но за сега съм несериозна.Това е всичко от мен по въпросите:.Споделете и вие. Ще чакам с нетърпение!

Kati каза...

Поли, благодаря ти за отделеното време и за активнито участие с коментари, много ме радваш.

Маги каза...

Признавам, че хич не се бях замисляла за тези неща до скоро. Много често използвам скеч. Обикновено започвам от цветовете и подбора на хартиите за основа. Ако не съм си намерила подходящ скеч, продължавам по усет. Съвсем от скоро започнах да се заглеждам в композицията. Забелязах, че много от скрапбук страничките и пана за микс медия са направени по правилото на третините.
При снимките се старая да покажа детайлите, които искам да изпъкнат.

Plamnito каза...

Картичката е страхотна, Кат! Като я гледам съм доволна, защото отговаря на моята интуиция. Пробвах да работя по скеч - никога нямам достатъчно елементи, за да го изпълня. Пробвах на третини - обикновено нещо ми лиспва. Пробвах да изпусна елементите върху картончето и което където падне - за жалост върху него остават само листата. Най-често работя по усет - гледам и подреждам елементите според настроението ми в момента. Това е голям риск, защото скоро-скоро си оправям настроението и вече проекта не ми е интересен, но пък приетялите ми точно него харесват най-много. Мисля си, че понеже картичкоправенето ни е хоби, затова трябва да показва уникалността на всяка една о нас- може би това правило е най-вярното! А за снимките... никога не мога да хвана истинските нюанси на розовото и лилавото. :)