Our social:

27 април 2015 г.

Пета среща на Картичкофурии в Пловдив. Кратък репортаж.

Събота, 25 април. Леко облачно, чуди се дали да завали. Аз – на път за Пловдив с две  големи торби крафт материали. Този път съм решена да стигна навреме за представянето. В 10:20 се приземявам в хотела и заедно с децата търсим трескаво залата. Сякаш можеш да я сбъркаш – пълна с хора, глъчка и шумотевица още от коридора, а вътре украсено с балони и едни други красоти (тук е момента да кажа, че ако очаквате разказ в снимки – не сте познали – бях твърде заета да попивам от атмосферата за да се сетя да извадя фотоапарата, но се надявам други добри хора да споделят техните снимки).
 
картичкофурийска среща 2015 пловдивОказа се, че събитието “Скромна картичкофурийска среща в Пловдив” се радва на специална популярност – поздравление от кмета на Пловдив, цяла страница статия във вестник и какво ли още не.

И всичко това, благодарение на усмихнатата и чаровна Руми - Румяна Борисова, която беше в основата на организацията. На нея и на Деси от Картичкофурии дължим основно удоволствието от тази среща. Факт е, че пловдивската група е много силна, подготвена и всички бяха страшно мили. Като се започне от питкартичкофурийска среща 2015 пловдивите с мед и сол, с които ни посрещнаха, мине се през малките подаръчета за всеки един от нас, рисуваните курабиии със снимки от Стария град, домашните бонбони, та се стигне до танцьорите, които ни забавляваха вечерта в ресторанта, игрите и томболите, емоциите за децата – за всичко беше помислено.

IMG_1355
Ева показва красивата бисквитка миг преди да и види сметката.
картичкофурийска среща 2015 пловдив
Марти спечели леген от една томбола.
картичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдив
Изненади имаше и от фирмите, гостували на срещата –Работилничка мечтатели, Хоби свят ,  магазин Идея , Наборсата, Крафт нещица - малки подаръчета за всеки гост, а вечерта томбола с ваучери за пазаруване от тях, и от другите готини крафт магазинчета.
Но да карам поред. Гостите бяха над 80, броят им се менеше постоянно, непрекъснато идваха и си отиваха хора, старите и новите муцуни се смесиха в стремежа си всеки да научи нещо ново и да се запознае с лицата, с които се среща в интернет. Няма да ви споделям личните си емоции – а те са много, защото друго е да разменяш кратки съобщения във фейса и в блоговете, а друго е да седнеш на една маса и да бъбриш оживено на всякакви теми с хората, които доскоро са били само картинка в интернет за теб.
Успяхме и да си напазаруваме поредните нови торби с материали, да видим някоя и друга демонстрация, че и  Пловдив успяхме да разгледаме за да се убедим колко красив град е.
картичкофурийска среща 2015 пловдивIMG_1274
Някъде към 5 следобед сърце вече не изтрая и аз и малка групичка други щураци завзехме първата редичка маси. Материали за мацане си носех само аз и Ирена Стефанова, но те май се оказаха напълно достатъчни за желаещите да се включат в купона. Че като се почна едно пробване – джелатосите бяха хит, както и новите страхотни печати на Мигито с текстове на български. Мацките сътвориха уникално добри неща – доказаха, че който си го може това с картичките, си го може и онова с микс медията – нищо не може да му се опре.
картичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдив
Тук вече съжалявам, че нямам повече снимки, но ръцете ми бяха твърде мръсни за да държа фотоапарата. Липсва ми още от готовата продукция, но се надявам да я видим по блоговете или в фейсбук групата ни. Поли и Течето са ми обещали, със сигурност да публикуват завършените си творби. Усмивката Мария също да не скатава, а да си покаже жълтата прелест.
Цялото  “спонтанно” завихрено мацане приключи към 19:30 със изгонването ни от залата. Иначе можеше да си останем още много там.
Но пък нямаше как да пропуснем вечерята, танците, хората и сладките приказки над чашите с винце. Както и лимбото, което измисли Мария от Наборсата, и в което един мъж (при това с температура) се хвърли да се бори за така мечтания от жена му Биг шот, че и го спечели.  Сега ще трябва да дели сърцето на Ани с него. Биг шот  от Руми получиха и още две атрактивни дами – с една дума – имаше много щастливи лица снощи.
картичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдивкартичкофурийска среща 2015 пловдив

Щастливи бяхме всички – че сме заедно, че всички са толкова усмихнати и позитивни, че има с кой да споделиш емоциите от новите печати, боички, материали и техники.  Сродни души му се викаше май на това – но аз му викам луди за връзване Усмивка но приятно луди.
IMG_1395IMG_1396
Въпреки снощните веселби, в неделя сутрин в 10 залата отново преливаше от хора и джужеше като кошер с работливи пчелички. И те наистина работеха – кой по албуми, кой рисуваше чаши, кой гледаше демонстрация на албуми, кой като нас… пак мацаше.
IMG_1419IMG_1422IMG_1424IMG_1425IMG_1427IMG_1429IMG_1431IMG_1434IMG_1436IMG_1437IMG_1439IMG_1440 
Тук някоя добра душа е снимала малко повече, затова няма да ви разказвам – единственото, което липсва на снимките са изцапаните с боя пръсти. Много ме радваха точно тези изцапани пръсти на видни Картичкофурии, които, цитирам “ аз с бои не съм се занимавала от детските си години”, “ аз не обичам да се цапам” и “ мен не ми се получават такива работи”. Аз нямах никакво участие в горните творби, държа да подчертая. Всичко беше плот на тяхните фантазии, цветови емоции и най-вече на много желание и добро настроение. Ирена Стефанова по нейния мил начин споделяше опит и помагаше на всички, Поли Христова режеше мацките на Прима, за да може следващия желаещ да ги ооблече в нова дрешка, един сушеше готовите неща на конвейер, друг търчеше да мие печати и стенсили на чешмата в тоалетната, разменяха се шпакли и четки, изхабихме един пакет мокри кърпи, но пък оставихме след нас чисти и празни бюра. Надявам се и на останалите като на мен да им е останал сладък спомен за споделена емоция. И да съм ги заразила поне малко с микс медия страстта към по-различни и шантави нещица. 

Срещата завърши. Вече ми липсват усмивките на “другите луди”. Ще се виждаме онлайн, ще си пишем и споделяме. Но емоцията от живото общуване очи в очи е несравнима. Благодаря от сърце на Деси от Картичкофуии, че за пореден път ни подари тази емоция.
До скоро. Наесен в някой друг красив български град.
Кат

5 comments:

Pepi каза...

Беше ми много приятно..аз се мернах само за2-3часа в началото.. и не ми се трагваше, но с температура и още куп семейни задължения..за деня..уфффф..Още ми държи емоцията и съжалявам че не се включих нещо да помацкам и аз..
Организацията на Руми -блестяща както винаги-)
До нови срещи-))
Позрави Пепи

krechi каза...

Много хубав подробен репортаж, Кат! Емоцията още ме държи, всичко беше на ниво! Чудесно си прекарахме!

Te4eto каза...

Дааа... още имам боя по пръстите в цветове, които не съм ползвала... вече не се стряскам като ми се мернат пред очите... и емоцията от живата среща е страхотна!

bejko каза...

Благодаря ти Кат за чудесният рипортаж!С твоята емоция успя да ни пренесеш там,та дори и благородно да завидим на присъстващите на това чудесно събитие.
Поздрави

Bo каза...

Много добре си го пресъздала отново, Кат! Прочетох го на един дъх и пак почувствах емоциите, които изпитах и още ме държат... Много ползотворно и зареждащо събитие, благодарение на Деси и Руми!