Our social:

18 юни 2015 г.

Деца в крафт къта.6 прости правила

С деца на море е лесно. Я да ви питам обаче какво става, ако децата се намират в крафт къта ви около вас, говорят ви докато работите, катерят се върху кутиите, стъпват върху хартиите, мажат с лепило и разсипват ембосинг пудра на  мъхестия килим? Ако смятат, че боичките в цвят лилав са идеални за оцветяване на принцеси по стената, без да отчитат факта, че струват майка си и баща си и не се мият след това. Ако пробват как се реже с тази голяма ножица и правят ценната ви дизайнерка хартия на ситни лентички? Или си падат по брокат и готвят разни манджи с него?

Независимо дали горните сценки ви звучат познато или напротив – са най-големия ви кошмар, то трябва да признаете, че деца в крафт къта обикновено е знак за опасност. 

Аз обаче съм от тези родители, които нямат нищо напротив децата им да са включени активно във всяко мое занимание – дали това е готвене, садене на цветя, чистене на прозорци или пък правене на картички. Просто следвам някои прости правила, за да си спестя размирици и неприятности и за двете враждуващи страни.

1. Определям правила.

Неща които могат да се пипат и неща които категорично, в никакъв случай, никога НЕ се пипат. ( тук влизат дизайнерски хартии, скъпи четки за рисуване, много лепящи лепила, дистес мастила, опасни уреди и тн. )

2. Винаги обезопасявам.

Държа си пластмасови подложки за хранене, които се чистят и мият лесно и ги измъквам ловко в момента, в които детските ръчички решат да творят. Не приемам за истина обяснението – ма аз няма да цапам. Добър вариант са мушами или някакъв непотребен картон.

3. Обособявам отделен кът

Дали е на малка масичка, дали на столче, дали на пода – НО по-далече от моята работна маса. Да не стават грешки и разрешените материали да се объркат с неразрешените.

4. Отделям подходящи материали

Имам си цяла кутия скрап материали – малки остатъци от хартии, стари непотребни проекти, изрязани цветенца, някоя и друга основа, стикери и  подобни нещица. Много, цветни, и изглеждащи “професионални”. Защото вярвайте ми – ако просто им дадете гланцово блокче, скицник и ножичка – ще забележат и върло ще ви се обидят.

5. Давам някаква насока на работата им.

Не слагам тесни рамки от сорта на: сега ще правим синя картичка с две цветя отпред. Децата имат добре развито въображение и интересни усещания за комбиниране на елементи и цветове. Но все пак е добре да имат някаква насока за работа. Например – опитайте днес да направите сами шахматна дъска. Помислете какви материали ви трябват.  Хартия, линия, черна и бяла боя – много добре. Ще добавя и четки от мен, и проекта може да бъде стартиран.
IMG_2378IMG_2372

6. Похвалете децата.

Дори и оцветената шахматна дъска да не е перфектна, винаги има повод за хвалби. Факта, че се е сетил да гледа от оригинала, да разчертае почти точно квадратите и да ги оцвети шахматно – това си е голямо постижение и повод да кажа с гордост: Браво Марти.
А сега ме извинете – отивам да играя шах. Ще се видим отново следващата седмица, когато ще ви дадем нови идеи за дребни и лесни проекти с децата.
Кат, Марти и Ева от Картишоците

1 comments:

Поли Христова каза...

Дай боже повече майки като теб ,Кат, за да могат децата да растат обичани , насърчавани и да станат хора без комплекси , уверени че МОГАТ !