Our social:

19 април 2016 г.

Картишок на Картичкофурийска среща в Плевен (репортаж със снимки).

Привет Софи, Снежи и Роси!
Нека ви разкажа къде бяхме ние, останалите от екипа този уикенд.
Събрахме се на седма вече по ред Картичкофурийска среща, организирана от Деси (благодарим ти Деси, за усилията, ентусиазма и желанието да се нагърбиш с толкова сложна задача) в Плевен.
Що за чудо са тези срещи и кой ходи на тях?
Ами ние: 

и още около 50 в този случай луди, запалени по правенето на картички, албуми, платна и какво ли още не хора. Имаше и случайно попаднали за първи път хора, но се притеснявам, че няма да им е за последно :) явяването на такъв вид събитие, защото даваха вид, че доста се забавляват.
 
 
 

Но да започна от далеч. Когато за пръв път прочетох, че срещата ще е в Плевен, моят роден град, си спомних думите на една приятелка - тук никога нищо не се случва. Хората нямат пари и желание за нищо ново. Зачудих се и аз що ли за среща ще бъде. Вярно, в града има голям крафт магазин - Идея хоби, но това не винаги е достатъчно. Та нямах особено големи очаквания за организацията на цялото събитие. И отчасти бях права - имаше битови неуредици от сорта на кисела през цялото време рецепционистка, липса на закуска, супер тясна заличка, която грам не ставаше за работа та се наложи да заседнем насред ресторанта и да работим в условия без вода и на малко пространство... Но що се отнася до нашите домакини - посрещането и и гостоприемството им - те бяха на супер ниво - от невероятно вкусните пити с мед, омесени от майката на Ели, през усмихнатата Величка  и нейните приятелки, до красивите мини панорами, изрязани от Зори (Craft елементи) и поднесени в красиви пликчета. Благодаря ви момичета, че ме накарахте да се чувствам горда, че съм плевенчанка. Специални благодарности и на една дива черна котка, която ни подготви платна за да потренираме групово мацане върху тях.

Другото по срещата си го знаете. Писала съм и преди. Страшно е хубаво да си част от нещо голямо. Да си имаш свое късче от света. Независимо дали това ти е хоби, професия, временен интерес или трайно увлечение. Да си част от една общност, при това позитивна, усмихната и щура - общност, която стартира като група случайно събрани хора на една среща, а днес, няколко години по-късно се превърна поне за мен във среща на близки хора. Как стана така, че тези Картичкофуийски срещи, изпълнени с притеснение от многото непознати се превърнаха в мила приятелска сбирка, чакана с нетърпение не само от нас, но и от семействата ни?
Цяла година чета истории по блогове, гледам снимки из фейса, и накрая снимките изскачат от колата и крещят от радост че се виждаме. Течето, Вилини, Руми, Валя, Христина, Мари, Усмивката, Бо, Джиджи, Петя, Кали, Ренка, Деси, Дани, Анелия  и още много други хора  си разменяха спонтанни прегръдки, визитки, подаръчета, споделяха масите и кафето си.
Но нека новите хора да не се чувстват пренебрегвани - мисля те също бяха посрещнати с ентусиазъм и мило отношение. Ахкахме и  леко им завиждахме за новите открития, които тепърва ще ги радват, малките победи и сладките моменти, в които ще "откриват топлата вода" по свои си начини.



 Работихме с тях рамо до рамо и се радвахме на първите им опити в микс медията. Надявам се да им е била от полза цветната терапия, която спретнахме с Картишочките, уроците на Дашик, демонстрациите на материали, урочето за кутийка на Ели, Мигито и нейните полезни съвети, шМи и Кали, които показаха как се работи с маркерите хамелеон, съветите им за оцветяване, калиграфията, която Джиджи, още съвсем сънена сутринта в неделя демонстрира....
 
 
 
 
 
Аз лично да ви призная доста се уморих тези два дни. Уморих се от тичането, безспирното бърборене, споделянето, желанието всичко да видя и пипна и най-вече прелях от емоции. Всеки се стараеше толкова много да дава и да раздава, че в един момент имах чувството, че не мога повече да поема. Но пък днес, само ден по-късно искам пак. И искам още.


Скъпи Снежи, Роси и Софи! 
Ужасно много ни липсвахте. Мечтая си за момента, в който престилките ще сложим всичките осем от нашия екип и ще викнем в един глас срещу фотоапарата - зелеееее. Вярвам ще е скоро. На тази среща посадихме семенцето на нашия кръжок Картишок и се надявам от него да избуи едно силно и голямо дърво. Защото хората, които сме се събрали тук сме толкова различни, но и толкова си приличаме в едно - в желанието си "да предадем нататък" - страст, умения, техники, идеи или пък само вдъхновение. Ние умеем да дърпаме, бутаме, влачим, а даже понякога носим на гръб хората, които случайно (или не) надникват при нас.  Посоката не е ясна - може да е към пропаст (поглъщаща свободно време и парите за нови чанти и обувки), а може и да е връх, даже планина, раждане на нов творец и нови хоризонти.Едно е ясно - опасно заразни сме  и ако искате да ви предадем този вирус, навъртайте се наоколо!
Кат, плевенчанката





3 comments:

krechi каза...

Кат, много хубав репортаж! Надявам се другата година да присъствам.

Маги каза...

Страхотен репортаж,Кати! Аз бях една от ентусиастките, които за първи път се докоснаха до микс медията. Ужаааасно заразни сте! <3 Благодаря на всички ви за прекрасните емоции, за урочетата, боичките, усмивките...за всичко! И нека заряда е винаги във вас! До следващата среща на живо!

Величка Петкова каза...

Чудесен репортаж! Щастлива съм, че бях част от това прекрасно изживяване!