ТРЯВНА – градът в който се ражда красотата.

ТРЯВНА – градът  в който се ражда красотата.

Този надпис ни посрещна от първия билборд в града. Наистина, Трявна е красив град – много чист, подреден и с прекрасни къдрави лалета цъфнали навсякъде из града. Бих го посетила отново заради духа на „старовремски времена”, който се усеща навсякъде по малките калдъръмени улички. 

Но що се отнася до раждането на красотата то се случваше на една дълга заседателна маса на върха на баира в хотел на име Ралица. Ние с домочадието пристигнахме доста късно и съответно изпуснахме представянето. Този път не мога да се похваля с много  ATC-картички – новите хора не знаеха какво е това,  старите не бяха направили количества  (то дори и аз имах само 5, обаче  Марти се беше подготвил с цели 7 броя визитки), така че се сдобих само с обещания за бъдещи размени (Тече, чакам си новата АТС). Ще изпусна и статистиката – колко хора е имало, от кои градове са и тн. Факт е че в залата, лоби бара и пушилнятя имаше винаги усмихнати физиономии готови да обменят идеи и техники.

Рали и Ем от Двете елши сътвориха чудни работилнички, Течето показва магии с лак за нокти, които аз увих изпуснах по  супни причини (обиколихме половин Трявна докато намерим супа за Ева), Мигито ме вдъхнови с нови хитрини и интересни приложения на печатите. Освен това си имам нови печати направени от нея за мен – буркан и китара   В разговори и обсъждане се родиха някои хитри идеи, които по-отговорните от мен записваха съвестно в крафтърските тефтери. За някои от тях ще четете скоро в Картишока – аз като виден редактор успях да спазаря за нас интересни гостувания. Заформят се забавни времена, честна дума.

Вечерта продължи с разходки из Трявна, срещи под Часовниковата кула и разминавания на върха на Гърбавия мост. Ние с децата усилено търсехме кой и къде държи печатите в Трявна, за да си допълним книжката със 100-те национални туристически обекти. Ем пък като чу думата „печати” и се приготви със страстта на истинска картичкофурия да щурмува и Трявна за крафт-съкровища, но уви си остана разочарована, като разбра за какви печати иде реч. 

А колкото до пазара – и такъв не липсваше. Магазинчета се бяха постарали да донесат всичко най-ново и интересно за да ни изкушават и да опразнят портмонетата ни. Аз лично пазарувах само печати – едни такива ситнички и готини –спрях да ги броя след седемнадесетия та незнам с колко точно се сдобих.

Вечерта доказахме, че не само цапането с мастило ни се получава, но и умеем да купонясваме  доста добре. Особено групата от Стара Загора и Пловдивската такава – не се спряха. Аз мирно и кротко си пиех виното и оставих децата да ме отсрамват на дансинга. Така де – не съм всестранно развита личност, танците хич не ми се получават. Толкова добре се забавлявахме, че по едно време в ресторанта напираха да влизат  тинейджърите от  ученическата екскурзия, които вилнееха из хотела. Спрях ги с репликата, че тук е само за лелки  и бебета.

Въпреки нощните прояви, сутринта в 9 залата отново се напълни с желаещи да майсторят и гледат красоти. Тук дойде момента, в който освен работилничките и демонстрациите някои по-луди картичкофурии ( справка леля ви Кат) извадиха от торбите материалите и започнахме да си джвъчкаме разни дребни нещица.

Руми от Хобисвят се развихри за ползата от красивите салфетки в картичките и в нейните ръце всичко изглеждаше толкова лесно и постижимо. На съседната маса творяха красиви чантички  с Ем, а зад гърба ми изведнъж порасна цяла приказна крафтърска градина от най-невероятните хартиени цветя, които някога съм виждала. Градинарката беше Кирилка Симеонова – с усмивка и елегантни движения тя грабваше хартия и връщаше прекрасни рози, слънчогледи, гербери и хризантеми. Аз си тръгнах с подарък от нея – розов гербер, който децата пробваха дали мирише – изглеждаше повече от истински.

С две думи  - срещата беше чудна. Хубаво е да обмениш мисли и идеи със себеподобни, да обсъдите списъците с мечтани покупки, най-новите тенденции в картичкоправенето и  мрънкането на мъжете ни по повод големите харчове, свързани с хобито. В лудницата и навалицата се раждат нови приятелства, виртуалните запознаства се превръщат в реални такива и човек се връща малко по-богат и много по-запален по чудния свят на картичките . Ако не сте били – можете само да съжалявате.

Поздрави от мен,

Кат от Картичкофуриите

Woodblock printing или Какво е това ръчно изработен дървен печат

Здравейте,

посещението на творческото изложение в Мюнхен предизвика много любопитство у мен и остави някои мои въпроси без отговор, като например- какви са тези красиви дървени печати, които продаваха редом с всички останали материали, за какво служат, как се използват...?
И ето че след обстойно преглеждане на редица чуждестранни сайтове, успях да събера нужната информация, така че се подгответе за пътешествие към далечните индийски земи и техните древни традиции, спазвани и до днес.

За печатите  и техниката на изработка

В Индия използвали дървени печати за различни цели и върху различни повърхности - платове, хартия, за татуировки с къна. Първите дървени печати били разпространени в провинцията Раджастан, където по онова време през 12 век, те били толкова важни, колкото вълната, обменяли се сред търговците и така се разпространявали в цяла Азия. Печатането с този вид печати е все още разпространено в Индия, а самите дизайни варират по региони. 

Интересното и уникалното при дървените печати е тяхната изработка. 
Използва се основно един дървесен вид, т.нар. Sheesham или Indian rosewood, който е вид благородно дърво със средна твърдост и се среща по индийските земи. Също може да се използват и по-твърди видове като например тиково дърво. От дървото се приготвят блокчета с дебелина 6-7 см, а по тяхната гладка повърхност се рисуват приказни орнаменти, които след това се издялкват със специални инструменти на дълбочина около 2 см. Блокчето се прави толкова дебело, за да се избегне опасността от огъване при многократното използване, а често се оставят части от мотивите да преминат през цялата дълбочина на дървото, като по този начин позволяват на въздуха да циркулира и на печата да диша. Готовите печати се оставят да престоят в олио за 10-15 дни, за да поомекне дървото. 

Самото печатане също изисква майсторлък и търпение, защото покриването с рисунки на големи площи платове с малки и големи печати и различни цветове изисква време и преминава различни етапи. Използваните бои са гъсти текстилни бои, често с растителен произход. Боята се разпределя в плитък поднос, в който се потапя част от мотива. След печатането платът преминава различни етапи на обработка като съхнене на слънце, излагане на пара, пране, гладене.

За използването на дървените печати в скрапбукинга

Дървените ръчно издялкани печати могат да се използват върху хартия, но силата им е определено в печатането върху текстил. Там повърхността е по- мека и въпреки неравностите от ръчната обработка на дървото, изображението се получава равномерно. При отпечатването върху хартия тези особености на ръчната изработка често са голям недостатък- отпечатъкът се получава с лошо качество и незавършен. Тук за предпочитане са фабрично произведените гумени печати върху дървено блокче, които пък от друг страна са трудно използваеми върху платове. Друго предимство на дървените индийски печати е, че са по-леки и удобни от гумените печати върху дървено блокче.
Дървените индийски блокчета не са предназначени за топъл ембосинг, именно заради трудното им печатане върху хартия.

Подходящи за тях са акрилните и текстилните бои, които се нанасят върху повърхността им с гъба. Почистването става с топла вода и сапун с помощта на мека четка или гъба. Важно е след това да се оставят да изсъхнат напълно, преди да бъдат складирани по рафтове и кутии.
И все пак за тези, които са се впечатлили и искат да работят с въпросните дървени печати върху хартия, е важно да използват мека подложка.  
А ето и вариант за направа на собствен гумен печат подобно на дървените и използване на индийската техника в съвременни условия.

Разбира се не е задължително всеки от нас да има от красивите дървени печати вкъщи, но е някакси различно, красиво и пленяващо да опитаме, да се докоснем, да станем част от това древно изкуство, което за огромно съжаление с навлизането на новите технологии, потъва все повече в забрава и е на изчезване.
И като за финал ви показвам клипче, с което може да се насладите на уникалната техника и да се потопите в  екзотичната култура на Индия.

До нови срещи!

Sophie

Малките 4 - мини дистрес мастила.

Ако сте от официалната група на дистресохолиците, няма да ви изненадам с голяма новина. Предполагам че следите в детайли всичко, което се случва около нашия гуро Тим Холц. Ако пък дори си нямате и представа, значи сте на правилното място. Дистрес мастилата са нещо уникално и вълшебно и всеки крафтър има право на своите 5 минути игра с тях ( или пък 5 часа, или пък 5 дена, а защо не направо и 5 години).

Това става по-лесно с новите мини мастила, които са на по-достъпна цена (единичното мастило излиза около 5 лв, срещу 9,5 при големите). Чичко Тим разбира от бизнес, не може да му се отрече. Тази стъпка според мен ще увеличи още повече популярността на продукта.
Първите 3 сета бяха обявени на изложението за крафт материали през януари, за което ви разказахме подробно тук, в Картишока.
Сега има обявени нови 3 сета с цветове - разгледайте ги и си ги пишете в списъка с желания. Аз да си призная точно тези цветове почти всичките ги имам, но пак се замислям да си купя едно комплектче просто ей така, да ги разгледам, пипна и поиграя малко с тях. Може пък да са по-различни от големите, знае ли човек?

Новите цветови гами  на mini distress мастилата

 Повече по темата: http://rangerink.com/the-next-3-kits-of-distress-ink-minis-are-here/
                                 http://rangerink.com/?product=tim-holtz-distress-ink-minis
Лека от мен, че стягам багажа за Трявна и срещата на картичкофурии там.

Кат от Картишоците.

Що е то продуктова палатка - снимки и съвети как да си направим сами.

Обичате ли да ходите на палатка? Аз да си призная не обичам. Една от причините е, че никога не съм ходила, нито като дете, нито като възрастен - просто не съм възпитана така. Друга причина е, че съм голяма лигла и мисълта за разни буболечки, които ще имат достъп до нежното ми тяло не ме кефи хич. Но въпреки горе изброените причини, напоследък думата "палатка" не излиза от устата ми. Само че е в компания на друга дума - "продуктова".
Ако не сте я чували досега, значи сте късметлии и не се вълнувате толкова от снимките на вашите проекти. Но аз уви съм от тези, които забелязват че добрия проект има нужда и от добро представяне, а в интернет живота това означава хубава и запомняща се  снимка. Съдя по себе си - на ден прелиствам по няколкостотин блога и много малка част от тях наистина чета. Решавам дали да отворя публикацията или не предимно по снимката и в по-редки случаи от заглавието. Но особено в чуждите блогове, някои от които написани на "неразбираем" език снимката е това, което ме привлича. Поради тези си свои наблюдения от известно време се интересувам от продуктова фотография и там именно срещнах термина 

 "продуктова палатка". 

 Снимането в нея изглежда ето така

Магазин и цена: тук

Върви в комплект с две или повече лампи с еднаква светлина, които осветяват предмета меко и равномерно и позволява да направите качествена снимка по всяко време на денонощието, дори и през най-мрачните дни. В китайските сайтове се продават само лампите, на цени от около 12-15 долара едната. Убедена съм, че си струва парите ( Кали мисля има палатка, тя може да потвърди.
Само че аз още се ослушвам дали ми се инвестира в това нещо. И като типична българка търся начини да го побългаря и докарам до стойност десетина лева.
Дотук съм видяла следните жокери:

Форум в който е показано как да си направим продуктова палатка

Указания как да си направите палатка от кашон.

Да си призная възложила съм задачата за направата на мъж ми, който обаче не си дава зор - до тук е измислил "скелето" от сгъваем кош за пране, но за лампите каза че няма как от нищо да ми направи нещо, та ще се наложи да си купя поне две. Дотогава минах на план Б, а именно да последвам съветите на няколко мацки и да снимам с помощта на бели плоскости от стиропор (мразя да пиша тази дума).

Източник и разяснения на английски: тук

 

Източник и място на много полезни съвети: http://www.iheartnaptime.net/my-photography-tips/

Ето как изглежда сегашното ми приспособление, направено с двете ми леви ръчички, силиконов пистолет  и 3 панела от нещо като фоам (или нещо като изолацията дето слагат по сградите) купено от Слънчоглед за левче.Ако се бях сетила да купя четири или пет щях да си имам и под и покрив, но де толкоз акъл в една блондинска главица...

А понататък  ще чакам да пуснат и в България нещо подобно за да си го купя:

Надявам се сте разбрали поне нещичко от среднощните ми обяснения, дотолкова че да се включите адекватно в разговора следващия път като се видим и мрънкам за коледния списък с подаръци. Ако пък не - прегледайте линковете и задавайте въпроси. Ще мислим отговорите заедно:

Кат от палатката на Катишоците

С какво е пълна днес моята крафтърска торбичка.

Снощи обещах да ви разкажа какво си нося на това пътуване. Почвам първо с уговорките. Обещах тържествено да не правя картички тези 4 дни. Имам да превеждам текстове от немски, искам да обърна малко внимание на деца и племенници и тн. Затова взех съвсем малко нещица, колкото да довърша започнатите детски картички за  предизвикателството на Хартиени вълшебства - И АЗ МОГА / I Can Too.

Дистес мастилата 

- не мога без тях, нося ги навсякъде. Прибрала съм ги в пластмасово куфарче заедно с още няколко други пигментни мастила, тампоните, четка с воден резервоар и малко спрейче с вода. Те ми служат и  за фон, и за оцветяване на печатите и дори за надписи.

Дистрес маркерите

 за срам, този път ги забравих. Иначе вървят в комплект отново с четка и с една малка бяла дъска, която ползвам за палитра

Силиконовия пистолет и резервни пръчки 

- друго мога да не нося, но това винаги си го вземем

Основи за картички

 - без тях трудно може да се получи готов продукт.

Блокчета хартии

 - днес взех 2-3 големи А4 блокчета, някакви немски и скучни.

Печати

 - днес нося само разпечатани дигитални, които винаги стоят на камари по работната ми маса. Обикновено вземам и една папка с джобчета, в която има силиконови тип универсални - точки, дантели, ръкописно, ноти, малки цветя и тн.

Дантели и панделки 

- награбвам някакви от панера без ясна мисъл. Просто без тях не мога. Задължително канап, подхожда на всичко.

Лепило

- двойно лепящо тиксо, сухо лепило, washi tape - не заемат много място, а са важни.

Дреболии

- всичко което съм видяла по бюрото ми - нахвърляно по текущите проекти се прибира в малки джобчета с цип.

 Това е един много бърз преглед на крафтърския ми багаж. Но малката подробност е, че поне докато съм в Плевен знам, че ако нещо ми потрябва мога да изприпкам да си го купя. Както стана и днес - мама искала картичка за 60-годишнината на скъп неин братовчед, и то за утре. Сестра ми искала две картички за госпожите на племенника, но да са специални - свързани с децата, детска градина, цветя, благодарности и тн.  А аз си нося само розови и лилави материали за момичешки детски картички. Да живеят крафтърските магазини. А иначе аз нямаше да работя този уикенд. Въобще не!

Поглед в куфара на пътуващия крафтър-маниак.

Мацки, пътувате ли?
Как изглеждат куфарите ви?
И с какво са пълни?

А останалата част от багажа  изглежда така:

 Източник: Pinterest
Обещавам утре да ви покажа съдържанието на моя куфар.

Поздрав от една пътешественичка на къси разстояния:

Кат от Картишоците

Печатите: тема номер 3: Теория и практика на дигиталните печати

Първо – що е то дигитален печат? Теорията.

Дигиталните печати са илюстрация/рисунка, записана в дигитален формат, която се сваля /download/ от съответния онлайн магазин или сайт. Те могат да бъдат обработвани преди да се отпечатват – да им се променя размера например, да се обръщат в друга посока, да им се добавя текст и тн.

Представете си гумен (силиконов) печат, който намазвате с мастило и отпечатвате на хартия за да получите изображение, което да оцветите и използвате за картичка. Сега си представете същия печат, качен на компютъра ви  - както казахме, можете да го обработвате преди печат и да си го отпечатвате колкото пъти си искате. Нямате нужда от мастила, не сте зависими от размера на печата и тн - звучи чудесно, нали?

Всъщност основната разлика между дигиталните и традиционните печати, че при първите всъщност няма физически печат, само картинка.

Веднъж отпечатан, дигиталния печат може да се използва по подобен на традиционните печати начин. Оцветената рисунка може да бъде изрязана и използвана в картички, скрапбук странички и други проекти

Сега практиката.

Начини за използването на дигиталните печати (които на кратно се наричат digi).

Първа точка е въобще да намерим такива печати. Търсим ги в нета, не в кварталната бакалия, това е ясно. Повечето са платени, особено тези на известните дизайнери, които са се утвърдили в този бранш (с една дума и тук има мода, топ-марки и тн.) Има и сайтове с безплатни печати или така наречените freebies. Ето някои чудесни сайтове за безплатни печати:

.http://beccysplace.blogspot.com/

 http://carinasfreebiesida.blogspot.com/

 http://anonymousstamps.blogspot.com/
http://www.pinterest.com/squidgychick/digi-stamps-and-images/ 

Значи вече сте избрали дигиталния си печат. Втора точка е да си го запишете / save/ локално на компютъра.

Трета точка е обработката на печата. Обсъждали сме много пъти в консорциума във фейсбук, че word далеч не е най-добрата програма за обработка на дигитални картинки, тъй като „смачква” картинката и влошава качеството и, така че ако си имате добра снимко-обработваща програма и може да работите с нея, ползвайте си я и за печатите.

Аз, признавам си все още предпочитам добрия стар  Microsoft word просто защото ми е по-лесно и бързо.

Отваряте  си нов празен документ и довлачвате файла си в него. Другия вариант е да отидете в менюто на Insert/Picture и да си намерите файла. Резултата изглежда така:

Кликвате с десния бутон на картинката и избирате Format Picture от менюто.

От там решавате дали картинката ще стои  “In front of text” (пред текста) и накъде ще я въртите, смалявате, променяте позицията и тн.

Веднъж нагласили  я  просто отпечатвате и грабвате моливите – точка четвърта.

Ако не се справите с оцветяването или детето бутне чашата ви с кафе върху наполовина готовата картинка, просто отпечатвате нова. 

Възможностите на дигиталните печати са много – може да ги използвате с Paper piecing техниката, за която ви разказахме тези дни например, да ги оцветявате с акварелни моливи, с алкохолни маркери и тн. Те са сравнително евтини, достъпни и най-важното - лесни за съхранение :)

Поздрави от мен, една точка отпечатана с мастило:

Кат от Картишоците