Често ми се случва в чужбинските блогове да срещна Credit to: някакъв линк.
За мен като финансист думата кредит е свързана с даване на пари, за моята приятелка счетоводителката винаги е придружена с дебит, щото спи спокойно само когато са и равни сметките. Но в картичките явно става дума за нещо по-различно.
Става дума за кредит на идеи. За това да се вдъхновиш от някого и да го споделиш гордо като изпратиш твоите почитатели да видят неговите неща.
Днес попаднах на
дъска в Пинтерест с уникално красиви неща, правени от адашка - Kath Stewart. Тя си е написала - вдъхновена от Тим Холц. И си помислих - колко ли му е кеф на батко Тим да знае, че е причина и повод за толкова красота и творчество.
После отворих една от популярните групи във фейбсук и там попаднах на поредния спор и скандал за "крадене" на идеи, спор за "авторство" и груби подмятания за липса на талант.
Къде е тънката граница? Кога крадем и кога се вдъхновяваме? Защо много хора смятат, че щом нещо е в интернет значи е безплатно и идеята може да бъде "припозната" като тяхна?
Не съм юрист, няма да влизам в правни спорове. Но ще споделя лично мнение - като между творци, въпреки че не смятам себе си за кой знае какъв творец - просто бояджия.
Никой не се ражда научен!
Когато навлизаш в ново поприще все от някъде трябва да започнеш. Най-лесно е да отвориш гугъл и да питаш. И аз така - онзи ден го питах как се става нотариус, но се оказа, че само с гледане на клипчета няма да го бъде. С гледане на много клипчета и картинки обаче може да правиш картички. При това красиви - защото избираш най-добрите. Защо да се чудиш къде да го сложиш това сърце и тази панделка като някой преди теб е намерил идеалния баланс. В това няма нищо лошо. Чрез копирането идва усета за хубаво, почват да ти "бодат" очите разни неща и да ги местиш тук и там докато постигнеш уауу ефекта от видяното в нета. Но! Моля те, не се хвали на цял свят колко гениална идея си родил, докато си бил в тоалетната. Кажи си, че не е твоя, ти само си я интерпретирал.
Избери си кого и какво да копираш!
Копираме хората, на които се възхищаваме. Копираме нещата, които много харесваме. Учим се от най-добрите, както са го правили стотици твори преди нас. Толкова много репродукции на известни картини има по света. Но никой не претендира да е нарисувал оригинала. И тук идва другия момент - ние хората не сме машини и не можем да правим нещата под калъп. Все по нещичко се различава моето от онова, видяното в нета. Точно тези разлики ме правят мен уникална като творец и върху тях трябва да наблегна. Постепенно, комбинирайки по малко от различни вдъхновители аз ще направя нещо уникално и само мое си. И когато стана истински добра, аз ще споделям с останалите.
Най-добрите не се страхуват да споделят!
Те споделят всичко - идеи, техники, материали, евтини и алтернативни заместители на материалите.. Правят клипчета и показват всичко в детайли. Дали ще са арт журнал страничките на Вики, дали платната на Габриеле, коледните тагове на Тим Холц - всички те помагат, отговарят на въпроси, пишат подробни коментари с една едничка цел - да научат останалите на това, което могат (е, добре де, и да получат някой и друг лев от реклама).
Най-малкото, което може да направим като ползватели на това знание е да им се поклоним виртуално и да им "дадем кредит" като сложим линк към оригинала. Просто е.
Та, ето ги и моите 4 най-важни извода:
- Учете нови неща чрез гледане и слушане в интернет
- "Крадете" идеи от много места, не само от един човек
- Пречупвайте ги през вашето творчество, а не ги прилагайте едно към едно
- Давайте линк към местата си за вдъхновение - може да са полезни и на друг.
Това се стремим да правим и ние тук, в Картишок. Да събираме на едно място добри идеи за вас, да сме честни към авторите, да ги популяризираме и им даваме кредит. Надяваме се в замяна да получим същото отношение.
Кат и Картишоците
