Вдъхновена от споделения от Маги  в едно  Картишок предизвикателство журнал, подемам една тема за по-различните журнали.

Освен стандартния арт журнал, в който всяка страничка е произведение на изкуството,  има още много разновидности съгласно предназначението им. Една такава разновидност са пленерите  (ежедневник, органайзер), толкова популярни в последните години сред западните крафтъри, но  все още така далеч от нашето ежедневие. Може би защото в България не се среща често съчетанието строга бизнес дама с  тефтер за срещи и запалена крафт маниачка, която държи всичко да и е уникално и различно. Аз лично познавам само една (shMe, специални поздрави).
Другите споменавани разновидности на журнали  из чужди сайтове са smashbook, travel journal, junk journal. Ако ви е интересно, ще ви разкажем подробно за всеки един от тях, но днес поканихме на гости Маги, за да покаже нейния по-различен дневник - семеен журнал.

Здравейте, Картишоци!

Преди няколко години, когато за пръв път чух/прочетох за арт журналите, първата ми мисъл беше: "Това пък за какво ми е? Не, не е моето нещо." Обаче сега, сега си мисля, че това е едно от най-хубавите неща в нашето хоби. Аз вече си водя трети. Страхотно удоволствие и антистрес терапия е. Мисли, мечти, чувства, случки... "облечени" в цветове. Незаменимо! Обаче, някак, нещо не ми достигаше.

Исках да има снимки, но не само такива свалени от Интернет, а мои. Така ми дойде идеята за „Фамилен арт журнал”. Може и някой друг да си е правил, но не съм срещала до сега из нета. В моя фамилен арт журнал всяка страница е със стари семейни снимки или такива, които аз съм правила /може да не са семейни/, но задължително свързани мен, мои близки рoднини, или приятели.

Понякога са свързани с определено събитие, а понякога поглеждайки снимката, съм си представила как би изглеждала страницата. Така се получава много интересен и нестандартен албум. Принципът на украсяване е както при арт журналите. Използвам различни микс медиа техники, дизайнерски хартии, разни изрезки, билетчета, цветя, тагове, копчета... всичко, което ми се стори подходящо.

Ако искате да си направите по-личeн, интересен и нестандартен албум с ваши собствени снимки, пробвайте фамилния арт журнал. Опитайте :)

Поздрави,
Маги-I’m a dreamer

Ето и канала на Маги в Youtube, където може да видите как тя е направила корица на своя журнал.

Идеята за комбииран албум-дневник-арт журнал ужасно много ми допадна и аз лично използвах неприятния повод с карантината и висенето вкъщи за да започна да си водя такъв. В него описвам забавни или забележителни случки от деня, и добавям снимка ако съм успяла да заснема нещо по-интересно. За целта се снабдих с малък джобен формат принтер: Xiaomi pocket printer. Взех го от алиекспрес, като цена е около 60 долара.

Идеята на тези принтери е да се използват точно в подобни журнали. Снимките са малък размер - 2×3 inch  (50mm x 76mm), единствения консуматив е хартията - специална ZINK paper (мастилата са вградени и се действа на принципа на загряване), която не е особено евтина - в България 50 листа са 62 лева, но в алиекспрес могат да се намерят за около 20 долара (една снимка е около 0,70 лв). Има вариант с 20, 30 или 50 листа. Снимката е самозалепваща, твърди се, че и водоустойчива, но не съм го пробвала все още. Устойчива е  на прах и UV лъчи. Принтерът работи чрез bluetooth. Инсталиране, използване и тн. е много лесно и интуитивно, особено ако сте фенове на марката като нас и ползвате Xiaomi home приложението.

Ревю на принтера може да намерите тук.

Забавното е, че може да сканирате стара хартиена снимка директно от албума на мама и да разпечатате копие за журнала си. Тоест, усъвършенстван вариант на идеята на Маги със старите снимки. Качеството е доста прилично, но все пак трябва да се взема предвид малкия размер и да се печатат предимно портрети. Едва ли ще се разпознаете на групова снимка на класа.

Надяваме се, че идеята на Маги за този журнал-албум ви е допаднала и току-виж сте открили една цяла нова вселена. Аз вече гледам към следващата - junk journals.

Поздрави,

Кат

Винаги съм знаела, че арт журналите имат различни лица и предназначения. Всъщност единственото общо между тях е желанието човек да експериментира и да направи нещо красиво. Колкото харесвам специалните, купени за целта журнали, с подходяща корица и хартия, толкова обожавам и домашно сътворените, сбирщина от какво ли не.
В контекста на темата за рециклирането и сътворяване на неща от нищото, попаднах на тези прекрасни журнали от плат.

Източник: http://crazydaisytime.blogspot.com/2012/06/busy-month.html?m=1

Източник: https://vdoxhovehie.blogspot.com/2018/07/blog-post.html

Източник

Източник: https://thegraphicsfairy.com/junk-journal-nik-the-booksmith/

Източник

Източник: http://asmalldesign.weebly.com/evocative-cloth-layers.html

Вдъхновителката ни в тазмесечното предизвикателство на Картишок също обича да използва плат, дантела, зебло и остатъци от тях в своите еко проекти. Смила често води курсове именно за такива тефтери. Може да видите някои работи на нейни курсистки ето тук.

източник:  Юля Уткина (Зефирка)

източник:  Юля Уткина (Зефирка)

Може и вие да опитате да добавите някое парцалче плат в проектите си и да ни го покажете. Дънковите платове са особено подходящи и издръжливи, същото важи и за канавата, а дантелата пък винаги е уместна.
Ще ви очакваме.

Кат от Картишоците

Едва ли сте очаквали да видите точно мен, наредена на хартийките, особено откакто почти не практикувам скрапбукинг и картичкоправене. Но в чест на прекрасните хартии на Наборсата, нямаше как да пропусна. От всички бебешки хартийки, романтични китки, изчистени десени, коледни хартийки, аз избрах точно най-мъжките - пътешественическите. Ето този лист ми грабна окото още когато излезе колекцията и точно него използвах за първата страничка в новия ми журнал:

Беше си предизвикателство да направя страничка след 5 месеца "пост" от крафтване, а още по-голямо предизвикателство се оказа условието да използвам дизайнерски хартии. Стана хаотично, пъстро, разхвърляно, разръфано, но пък ми напомня на хаоса, който цари непосредствено преди потегляне на път с двете деца. 

И като казах деца - обичам детски елементи, затова добавих и хартиени самолетчета, които да кръжат на Лондон, Париж, Пиза, Ню Йорк, Москва...

Нямах представа какво ще излезе от тази страничка, нямах и високи очаквания. И да ви кажа честно, когато реших, че е завършена, не си я харесах. Но както обичам да правя често, докато си я гледах всеки ден на бюрото, с времето започнах да си я харесвам и да си я чувствам моя...

Надявам се, леко нестандартната употреба на дизайнерските хартии на Наборсата да ви е допаднала и вдъхновила да опитате нещо различно. 

Продължавайте да ни показвате вашите проекти с хартиите на Наборсата и не забравяйте да ни ги покажете в Играта. Линк, условия и награди може да видите тук.

Очакваме да се включите!

Поздравчета,

Джиджи.

Здравейте, сладурковци!

Днес ще ви потопя в света на печатите букви. Обожавам ги! Тази тема може би е предимно насочена към арт журналистите, но защо пък да не си изписваме сами и пожеланията/посланията на скрапбук или микс медия проектите? 

Имам солидна колекция от печати букви - предимно силиконови, тъй като са прозрачни и най-лесно се позиционират, но сред тях има и гумени, както и такива, монтирани на дървено блокче:

Всички си ги ползвам (е, добре, има един сет малки буквенца, които още не съм отворила) и всички си ги обичам. Има обаче няколко сета, към които посягам по-често. :) И затова реших да ви споделя моя Топ 5 за сетове от буквички, ако все още не сте открили "вашия". Ще дам и линкове към родните магазинчета, стига да знам, че могат да се намерят в България.

1. Marianne Design - Eline's Handlettering Stamps EC0159

Прекрасен сет с ръкописни букви, които наистина изглеждат като написани на ръка. Много лесно се нагласят буквичките, защото са прозрачни. Перфектно се свързват отделните букви, което прави напечатаното почти неразличимо от ръчно написано. Има главни (1.5см) и малки букви (0.6см), което с времето разбрах, че не е за подценяване. :)

2. Marianne Design - Eline's Alphabet ClearStamps EC0153

Имат излъчване на "скицирани" букви, на мен лично ми напомнят малко на бродирани, въпреки че си има отделен сет на Marianne Design с шити буквички тип пачуърк. Отново малки (1см) и главни (1.6см), тези обаче са печатни. Ако не ви се пипка с дребосъците, които поставих под номер 1, тези със сигурност ще са ви по-лесни за употреба. 

Освен това имат едно много важно предимство - въпреки че са на латиница, успешно могат да се използват и за кирилица. А това, повярвайте ми, не е валидно за всеки сет. 

3. Stampers Anonymous Tim Holtz collection - Worn text CMS156

Сложих ги на последното стъпало на почетната стълбичка не защото не ги обожавам, а защото са твърде "комерс". Много често са използвани от арт журналистите (и не само), наред с буквите на Dylusions (които дори не ми допадат, затова не фигурират в моята класацията). Като се замислите, сигурно има причина буквите на Тим да са едни от любимите в света на арт журналите...

Не са никак ситни: главните са 2.5см, малките - 2см, но въпреки големите си размери, стоят изключително стилно върху проекта. Особено ми харесват с ембосинг:

4. Inkadinkado - Gemstone Alphabet 99107

Дотук добре - имаме си ръкописен, скициран/бродиран, стилен печатен, идва ред на "завъртулчест". Тук най-сетне открих моя! :) Все не си харесвах или пък си харесвах някой "пенсиониран" сет, който е невъзможно да издиря. Главните са 1.5см, малките - 1см, но с всичките си завъртулки в крайна сметка излизат по-големички. Тук "forever" и "second" са с този шрифт, другият е сет на Stampendous - Storybook Alphabet SSC007.

5. Dovecraft DCVW0050

От моя опит мога да споделя, че винаги е добре да има ситни буквички. И пак от опит да ви кажа - най-добре да са монтирани на дървено блокче. Неудобството е, че трудно се позиционират и нареждат прегледно, но поне не ги губите и не падат в сифона, докато ги миете. Има един лесен начин за подреждане в права линия - нареждате дървените трупчета с гумения печат надолу и ги залепяте с тиксо или washi. Така може да отпечатвате цяла дума или поне на части (ако има повтарящи се букви). За ужасен педант като мен този метод не работи, защото винаги има някое трупче, което не е застанало както трябва и не се отпечатва добре (причина може да е и неравната повърхност на журнала, особено към края му) или пък се отпечатва и ръба на гумената възглавничка. Освен това нямате контрол върху разстоянието между буквите - аз например предпочитам да са почти слети. 

Реших да направя тази класация, за да ви насоча какво да гледате, когато си избирате печати буквички. Естествено, конкретните марки и сетове нямат голямо значение и са въпрос на лично усещане за красиво. :) Моят съвет е:

Колкото и да ми е кеф да си "покирилизирам" латиницата, по някое време усетих нужда от сет с кирилица, за да не се ограничавам в посланията и цитатите. :) Разбира се, че може да си създавате дигитални и да си принтирате на български, но любителите на реалните печати ще ме разберат. 

Дълго време търсих безуспешно, нищо не ме грабваше, докато в ръцете ми съвсем случайно не попадна един страхотен шрифт на Мигито. Най-официално смятам да ви го презентирам със следващото предизвикателство в Картишок Микс Медия, но ето едно тайно надникване: 

Това е от мен по отношение на печатчетата букви. Ако не сте намерили своя, надявам се да съм ви насочила. :)

Поздравчета,

Джиджи и Картишочковчетата.

Здравейте, мили мои!

Ако харесвате медиуми на водна основа и ги използвате в микс медия проектите си като мен, било то дистрес мастила, спрейове, distress stains, акварелни моливи, пастели или маркери, то тогава неизбежно сте се сблъскали с проблема с размазването им и необходимостта от фиксирането им. Тази стъпка е наложителна, когато искате да работите върху същата повърхност с нещо на водна основа. Примерно, ако искате да залепите нещо с декупажен лак, да подготвите повърхността да е непопиваща (със структурен гел или лак), да използвате гесо или каквото друго ви хрумне на водна основа. Водата в случая реагира с долния слой и всичко се размазва и се смесват цветовете, изобщо грозна гледка и много нерви за крафтъра.

Има различни начини за фиксиране и един от начините, който предпочитах досега, беше спрей за пастели, въглен и акварел. За нещастие на мързеливия крафтър, тази процедура е препоръчително (ако не и задължително) да се изпълнява на открито и проветриво място. Изисква поне 4-5 слоя пръскане и известно време за съхнене. Добрата новина е, че се намира лесно в повечето родни магазини за художествени материали.

Справях се с мързела си и го правех винаги, в името на това да имам неразмазани оцветени картинки с любимите ми акварелни моливи. 

Винаги имаше известно размазване след това, но го отдавах на по-ниското качество на фиксатора, или недостатъчно доброто му изсъхване, и правих компромис. :) Недостатък беше и това, че реагира и размазва перманентните мастила (StazOn, Archival), т.е. ако обработвам фон, трябва да няма нищо напечатано с тях. Тук пеперудите отпечатах със StazOn и оцветих с gelatos, които след това фиксирах със спрея. Мастилото се размаза, избледня и промени леко цвета си. Опитах се да го превърна в ефект, естествено. :D

Трудното дойде, когато исках да използвам дистрес мастилата. Тези от вас, които ги познават и използват, знаят, че те са специално създадени да са *силно* реагиращи с вода. Е, колкото и ката спрей фиксатор да сложих, мастилата все пак се размазаха и даже отмиха при нанасяне на декупажния лак след това (в случая при точките за фон на тази страничка).

Тук се наложи да се разтърся за някакво друго решение. Оказа се, че решението е microglaze. Първо помислих, че е напълно нов продукт, създаден специално за дистрес продуктите, защото попаднах именно на distress microglaze на Ranger и Tim Holtz. За Ranger това наистина е нов продукт, но microglaze сам по себе си - не е. Judikins правят microglaze от известно време, а и други видове восъчни медиуми (cold wax medium) работят на подобен принцип. Все пак си взех distress microglaze, тъй като другите видове не ги намерих в магазинчетата, от които пазарувам. Мога да ви кажа, че с този продукт направо се родих. Вече не сядам без него. По-необходим ми е дори от гесо, когато правя арт журналните си странички. 

Какво представлява? Прилича на безцветен вазелин, така се и нанася - с пръст по повърхността, която искате да фиксирате. Не размазва *нищо* при нанасяне и след това всичко е перфектно защитено. Абсолютно прозрачен и дори забелязах, че прави цветовете по-ярки! Нанася се изключително лесно, не е необходимо да излизате на открито или да чакате да съхне, което аз високо ценя. :D

Разфасовката ми се стори учудващо малка на пръв поглед като го получих, но вярвайте ми, това количество ще ви трае дълго, дори и да трябва да фиксирате цели фонове. Доста икономично се нанася, защото при разтапяне от топлината на пръстите, дори малко количество е достатъчно, за да "омазни" повърхността. Не е необходимо да усещате повърхността мазна, а по-скоро хлъзгава - достатъчно е само да минете с пръсти навсякъде. На опаковката пише "нанесете само на места, за да защитите целия проект, и избършете със суха кърпа излишъка". 

Освен за фиксиране, microglaze може да използвате, за да направите повърхността водоустойчива, подобно на восък. Водата се задържа като капчици върху microglaze-а, без да попива. Аз го ползвам и за предпазване на страничките от слепване, защото използвам лак за завършването им. Отново нанасям съвсем малко количество тук-там и разнасям/втривам хубаво с пръсти. Хлъзгавата повърхност предотвратява слепването. Друго приложение е за фиксиране на изображения, отпечатани с мастилено-струен принтер.

Накратко, влюбена съм в distress microglaze и го препоръчвам горещо на любителите на акварел и дистрес мастила, а и не само... :)

Ако искате да видите едно добро сравнение на няколко восъчни продукти, това видео ще ви хареса:

Надявам се статията да ви е била любопитна и интересна, а също и полезна!

Поздравчета,

Джиджи и Картишоците.