Our social:

Последни публикации

14 януари 2019 г.

Прокрастинация /Procrastination/ - или отлагане за после


Мотане, бавене, туткане - всички тези думи си имали научно звучащ термин /Procrastination/.

  Прокрастинация – понятие в психологията, обозначаващо склонността към постоянно „отлагане за после“ на неприятните мисли, дела, задачи. Най-общо казано прокрастинацията е поведение, при което човек отлага свършването на нещо за последния възможен момент. Уикипедия

Отдавна съм си поставила тази диагноза, без да знам научното и заглавие. Рядко сядам да върша поръчка преди да е дошъл крайния и срок. Може би адреналина от бързо препускащите стрелки на часовника ще ме убие някой ден, но пък точно той ме прави най-креативна и бързо мислеща. Когато имам твърде дълго време се колебая, избирам, чудя се и крайния резултат все нещо не ми допада.
Лош навик ли е това? Според психолозиите, явно да. Тук там се срещат и противоположни мнения обаче като това на  John Perry, професор от Stanford University и автор на The Art of Procrastination:

 "Туткащите се всъщност не са мързеливи, те просто имат различен начин на работа. Те са хора, които  не само правят много, но и имат репутацията, че са направили много. Те не разполагат с чисти бюра, подредени материали  и компютри, но е много вероятно те да бъдат креативни и приятелски настроени"

Ако материята ви увлече и започнете (като мен) да четете малко повече, ще видите, че думата все пак се възприема в негативен смисъл. Та то и на български си е така - туткам се (вместо да свърша нещо навреме). Описват се само хора, които пропускат живота си, все чакайки нещо по-добро, по-хубаво да им се случи... а междувременно не свършват нищо навреме, просрочват и протакат докато мине крайния срок. Те са пасивните типове. Мърди. Но има и друг тип - активни такива, които обичат да работят под напрежение. Те си живеят най-добре, обвити в огромна доза адреналин без да се налага да скачат от мостове, да се катерят по върхове или да се гмуркат в океана. Достатъчна им е емоцията на препускащите стрелки на часовника и шастливата усмивка, когато все пак успеят да предадат проекта навреме, при това и те и получателя са доволни от крайния резулатат. Най-важната отличителна черта на тези от първите е, че те спазват сроковете и никога не закъсняват.
Има и друго - докато един проект се роди, избистри достатъчно за да бъде сътворен, той живее в ума на твореца. Там той го оглежда, обмисля, преправя, дава му живот и след като всичко е намерило своето местенце (не буквално) тогава вече мотането свършва и идва същинската работа - да съумееш да визуализираш идеята си  за останалите.

 


Какъв е изводът: докато  се справяте красиво и в срок, то продължавайте в същия дух!


 За прокрастинацията (нито един път не съм успяла да я кажа правилно тази дума) има и много крафт шегички. Те засягат най-вече отлагането на домакинската и всякаква друга работа за сметка на хобито и сътворяването на неща.


И вместо финал: 
"Не отлагай днешната работа за утре, когато можеш да я свършиш вдругиден" - древна китайска поговорка.
Кат

12 януари 2019 г.

Що е то негативно пространство в творчеството

За негативното пространство /negative space/ се каня да пиша отдавна, но все не ми достига смелост. Това е сериозно понятие от дизайна, независимо дали той е графичен, интериорен или уеб дизайн и аз едва ли мога да ви разкажа толкова добре за него, въпреки, че отдавна ме интересува.
Много добри примери може да видите тук, в творчеството на дизайнера (Tang Yau Hoong). Гледала съм негови работи с часове - винаги има скрита картинка и е любопитно как различните хора виждат едното или другото пространство първо.
Източник:  Tang Yau Hoong

 

Източник Noma Bar

Източник Noma Bar
Източник Noma Bar

 Още много примери има тук.

Негативното пространство има значение във всички видове изкуства и разбирането му, овладяването му и работата с него е важна задача за да се постигне баланс в творбата.


Най-известната и най-често давана за пример картина е тази на Едгар Рубин /1915/:
Positive and negative space


Какво виждате на нея? Ако виждате ваза, значи виждате бялото като позитивно пространство, а черното е негативно. Ако виждате лицата, то значи виждате черното като позитивно пространство, а бялата част между тях като негативно. Доста шантаво и объркано звучи, но е важно да се разбере, че те двете са важни едновременно, не съществуват едно без друго. Едното подчертава другото и го кара да изпъкне. Повече примери може да видите тук.
Мога да ви споделя едно от хилядите кратки клипчета в нета, които демонстрират двете пространства.

Обобщение:
  • Негативно пространство е това около основния елемент.
  • Негативните пространства също имат форми
  • Негативното пространство е също толкова важно, колкото и основния обект, то огражда и показва къде свършва позитивното пространство и балансира композицията.
  • Тишината /липсата на звуци/ в музиката е негативното пространство в едно музикално произведение.
  • Умението да "виждаш" негативното пространство означава да се научиш да виждаш света по един по-различен и абстрактен начин.
  • Може, с практика всички ние да се научим да го виждаме. Просто трябва да опитваме. 

А защо е толкова важно за правенето на една картичка? Защото това е инструментът, чрез който постигаме добра композиция.

Дали да оставим едната половина на картичката ни празна и да сложим всичко в другата половина? Да използваме изрязания елемент или "дупката", пространството останало от картона след като го изрежем? Каква големина да бъдат елементите?
Източник: тук

Източник: тук
Подбрах няколко примера, в които негативното пространство се използва много добре:
Източник: тук

Източник: тук
Източник: тук

Източник





Мога да изброявам още безкрайно много примери, но мисля, че схванахте идеята. Ако с тази публикация поне малко ви "замисля", то значи целта е постигната. А осъзнаете ли силата на "негатива", то пред вас се открива цял нов свят.

Има още много проявления на "позитивно-негативното" в картичкоправенето при използване на щанци и стенсили, печати. В микс медията и особено при Тим Холц използването на "другото" пространство е много честно срещано. Ще се постарая да ви дам примери в серия публикации ако ви е интересно. А до тогава - мигнете и погледнете как се е променил за секунди светът около вас.

Кат от Картишоците

7 януари 2019 г.

Цветът на Pantone за 2019: Living Coral

Може би вече сте видели какъв е изборът на цвят за 2019, но ми се иска да го споделя и тук, в блога на Картишок, както и да потърсим заедно крафт материали, които да са близки до него.

 
Интересно е това особено оранжево, на моменти червенее, розовее, а в природата има и златисти отблясъци. Цветът който му подхожда най-много е цветът на океана, разбира се:

 

 Първото нещо, което се сещам в подобен цвят е мастило на  Tim Holtz Distress Oxide – Abandoned Coral

 В сайта  https://www.scrapbookupdate.com/ са ни подсетили за още някои материали:
Източник

Ето и едно уроче от канала на Simon Says Stamp, в което се набляга именно на цвета на годината:

Тепърва ще видим какво ще ни предложат производителите на крафт материали в коралово червено-оранжево. На мен лично ми допада цвета и ще си го използвам с удоволствие. А на вас?

7 декември 2018 г.

Още идеи за коледна декорация вкъщи

Време е за още малко коледни украси. В духа на Картишоците :) сме избрали нестандартни такива, надяваме се да ви харесат.
Image Source
Image Source



Image Source
нестандартна украса за врата
Image Source
Източник
Направи си сам елха
Каквато и украса да изберете, важното е да си я направите сами, с кеф и удоволствие.
Поздрави от нас,
Картишоците

6 декември 2018 г.

Послание с боклучета от Вихра


Тя е мила, усмихната и позитивна. Винаги блика от идеи, винаги прави нещо и винаги споделя с удоволствие в блогове, предавания, ютуб и фейсбук. Вихри се така да се каже из интернет пространството, сипейки красоти със шепи. Но тя умее и да пише, при това смислени и сериозни текстове като този, които винаги те остават замислени. Тя е вихрушка от цвят и хартия. Кажете здравей на Вихра от Развихрено: 

От малка съм си Плюшкин... Помня, че когато в училище изучавахме Гогол, тийнейджърската ми събираческа душа все се възмущаваше какво толкова лошо намират у човека. Събирал – че защо да не събира? По улиците и къде ли не могат да се намерят толкова много интересни неща, които някой е захвърлил като ненужни. Не ги краде, от никой не отнема...
Израснала със „сърбящи” пръсти във времена, когато магазините за художествени материали бяха голяма рядкост, а в книжарниците имаше само два вида картон – бял и зелен, аз също бях събирачка. Женски Плюшкин, да си го кажа честно. И понеже нямаше достатъчно цветове хартии, развих чувствителност към опаковките и нюансите на бялото и кремавото от вътрешната им страна.
Хартията винаги неудържимо ме е привличала и много често от акциите за събиране на вторични суровини се прибирах у дома със стара книга, корица от книга, страница от списание, къдраво ъгълче от пожълтяла снимка. Трупах плячката си в кутии за обувки и често си я разглеждах, за да я превърна после в украса на дневника си или в някакъв странен, разбираем само за мен колаж.
Спомням си как по едно време в квартала, точно в кооперацията зад нашата, дойде да живее японец. Истински! Но още по-интересен ми беше боклукът, който изхвърля – различни малки пакетчета, които приличаха на неразопаковани коледни подаръци. Не се осмелих да отворя кофите след него, разбира се, възхитено но го дебнех от балкона с острите си млади, любопитни, лакоми и жадни очи...
Все още се заплесвам по всякакви хартии, по парченца от тъкани. Дълбоко, дълбоко в в най-дълбокия кухненски шкаф, в който, за да видиш дъното, ти е нужна светлината от фенерче,  имам всякакви съкровища. Навремето татко ме попита: „Какво предпочиташ – шкаф или миялна машина?”. Разбира се, че предпочетох шкафа! И още го предпочитам, макар че често мрънкам колко мразя да мия чинии.
Фанатично вярвам, че във всеки дом постоянно влизат огромен брой уникални материали за скрапбукинг. Обичам да се зазяпвам по дизайнерските комплекти в магазините, но не си ги купувам - струват ми се малко като измама. Че какъв скрапбукинг е това? Някой го е приготвил, отпечатал и изрязал за теб, готово да го залепиш. Къде остават ровенето, измислянето, успешните и неуспешните опити, ядосването и радостта? Скрап-ът липсва, нещотърсачеството липсва...
И така, след като ви разказах за тази тъмна стая в моята душа, може би ще ви стане ясно, защо съм направила картичка само от хартии от опаковки, които другите хора биха изхвърлили или в най-добрия случай – дали за рециклиране. 

Основата за картичката е изрязана от скицник, а малките бели цветя – от филтри за кафе. Всички останали елементи са от различни опаковки на бисквити, лекарства, бира и тесто за баница, от хартийки, отпадъчни за процеса на създаване на красота. Чист скрап!

А това са нюансите от обратната страна, които избрах за основа на картичката.

Прекарах ги през папка за релеф и от хартиени парченца за боклука те веднага се превърнаха в нещо специално.

На следващата снимка ще видите и едно от любимите ми мързеливи изобретения. Тампоните за мастило ме изненадаха в момент, в който нямаше как да си ги купя – неделя следобед, на следващия ден пътувахме... Как бе възможно да ги видя с такова закъснение, не можеше ли поне два дни по-рано?!
Разрових се из шкафа и страстта ми към корковите тапи (и такава имам) веднага се отплати. Тапа от вино + кухненска бърсалка = чудесен тампон! Оттогава, макар че много пъти съм имала възможността да си купя истински, при това почти без пари, оставам вярна на своите. С помощта на двойнозалепващо тиксо бързо заменям парченцата бърсалка и винаги имам цяла кутия нови тампони, готови за работа.

Направо върху листа, върху който работя, разбърках прозрачно лепило и златна пудра. Когато лепя и оцветявам, винаги ползвам плътен лист за основа, не специална почистваща се работна подложка. Много често този лист – с всичките му интересни цветови и структурни натрупвания – се превръща в основа за друг проект.

Нанесох с шпакличката златната паста върху релефа на картончетата и я изсуших със сешоар.

От бисквитена кутия и опаковка от бира изрязах елементи с птички във венец от клонки,

... а от листове, на които бях изпробвала нови печати – снежинки. Хареса ми леката зацапаност от печата, тя прави снежинката да изглежда по-обемна. А и си е хартия, защо да отиде на боклука, като може да се използва. Някои снежинки се получиха „лекьосани”, други – чисти.
 Когато започнах да подреждам отделните пластове, залепих и една чиста снежинка. Но и тя не беше съвършена – ако се вгледате, ще видите, че е разкъсана, хартията се беше оказала прекалено жилава и неподходяща за изрязване с „Биг шот”.
Поприкрих разкъсаните части със следващия пласт картон.И отгоре сложих „белязаната” снежинка от по-горната снимка.Залепих двата елемента с пилета и клонки само в частта с пилетата и ги оставих настрани.




Първоначално бях направила това клонче за друг проект, но така и не влезе в употреба. Реших да го използвам тук, но ми се стори прекалено ярко и го обърнах откъм бялата му страна.



Изрязах и сглобих цветчета от филтрите за кафе и залепих едното върху венеца с пилетата,
...  а другите две, заедно с клончето – върху основата на картичката.

Ето това парченце също е „боклуче” – пълнеж от вътрешността на венеца, ненужна част.Но всъщност от него се получи чудесно клонче. Довърших украсата на венеца. Стори ми се по-лесно да го направя отделно, а чак после да го прикрепя към основата.
 
За отстояние използвах парченца обикновен дебел картон от гръб на скицник. Имам цяла кутия, пълна с такива малки картончета и те ми вършат чудесна работа. 
 
И готово – картичката е завършена.

Определено не мога да кажа, кое ми доставя по-голямо удоволствие – ровенето из „скрапа” или завършеният проект. Но със сигурност и двете се допълват чудесно.

Благодарим на Вихра за гостуването и споделеното удоволствие от направата на тази коледна картичка. Рециклирането е тема, която винаги е била силно застъпена в Картишок и вярваме, че тепърва ще имаме да споделяме много нови идеи в тази насока. А вие не забравяйте освен да надничате тук, да преглеждате редовно и фейсбук страницата РазВихрено, където винаги има по нещо интересно. 

Картишоците