Тази статия е вдъхновена от книга за фотографията (Craft and Vision) и статията на фотографа Alexandre Buisse; Understanding the stages.
Може да ви се струва, че
това хоби не е кой знае колко сложно и няма нужда да го подлагам на сериозни
анализи. Но не сте прави – то води до някои интересни психологически отклонения
и до не малко финансови такива. От особен интерес за мен е къде точно в тази
схема се вмества общуването, и по-специално интернет и доколко тo допринася
за преминаване на следващо ниво. И така, хайде да броим заедно:
Първа фаза
Нямате никакви сериозни
творчески амбиции. Дори не разбирате, че има нещо творческо в тая работа. Вие
просто обичате да пишете мили пожелания на приятелите си, затова винаги
купувате картичка към подаръка. Когато нямате – просто правите такава. Лесна
работа, прегъваш един бял лист и рисуваш нещо на ръка отгоре, или пък изрязваш
цветенца от опаковъчната хартия на подаръка, лепиш ги с малко сухо лепило и
пишеш вътре измисленото пожелание. Няма нужда от много старание – все пак
по-важни са думите вътре.
Споделяне: не разбира се, какво да показвам?
Втора фаза
Изведнъж във вас се
заражда интерес към красивото. Започвате да си измисляте поводи да правите
картички. Спирате категорично да купувате готовите, или пък ако имате купени,
то ги префасонирате. Използвате всички
подръчни материали, до които успеете да се доберете – опаковачни хартии,
блокчето на детето, къдравите му ножици, остатъци от букети, стари копчета и
тн. Все пак важно е да е лично и специално направено за човека, на който ще
бъде подарено. Понякога ви се получават особено добри неща – творческия дух
витае наоколо.
Споделяне: тормозите всички близки вам хора. Преследвате
ги и викате – виж, виж, това нали ти харесва? Смеят ли да кажат не.
Трета фаза
Започвате да усещате, че
ви липсват знания. Някъде там зад ъгъла ви чака нов и вълнуващ свят, а вие не
знаете нищо за него. Откривате крафт магазините. Нещата бавно, но полека
започват да излизат извън контрол. Купувате всякакви уреди и материали без ред
и специален подбор. Просто трябва да ги имате тези лъскави хартии, красивите
панделки, пънчовете , машинките които правят такива вълшебни неща, че
приятелите ви се скъсват да ахкат и охкат като ги видят. Това по мое мнение е
най-разрушителната фаза. Детския ентусиазъм и възхищение пред всичко, излязло
под ръцете ви отстъпва място на безличните купешки материали, групирани по
начин измислен от някой друг. Джобът ви постепенно отънява, а вие се люшкате
между куилинг, винтидж, хартии, печати, шаблони и ред други материали, стилове
и нужни и ненужни боклучета. Това пък е
любимия етап на продавачките в крафт магазините - могат да ви продадат всичко, цитирайки някой
гуро в картичкоправенето, който е казал, че без тези , точно тези, от 80 лв,
пънчове няма как да направиш свястна картичка.
Споделяне: Тук откривате, че в мамешкия форум има
цяла група съмишленици. Започвате да им показвате, сещате се да фотографирате
картичките си, обмисляте да си направите блог.
Четвърта фаза
Осъзнавате се.
Установявате, че похарчените няколко стотин лева в магазина не правят
картичките ви така прекрасни както на онази полякиня в интернет блога. Нещата почват да стават по-сложни – четете за
техники, за композиция, за средства и начини за оцветяване. Продължавате да
опитвате, споделяте всичко, което правите в блога си. Участвате в
предизвикателства, понякога даже печелите. Временно сте ограничили покупките,
защото знаете, че това което ви липсва не се купува с пари. Всъщност, тук е
мястото за онлайн курсове, работилнички, и сформиране на групи по интереси.
Споделяне: Вече избягвате дебатите, форумите,
споровете кой стил е най-интересен, как трябва да се правят нещата. В тази фаза
именно общността, групите по интереси, предизвикателствата са от особена
важност. Няма нужда да се открива топлата вода, като може да почерпиш опит и
съвет от другарчето по блог. Винаги може да разчиташ на конструктивна критика,
ако си зациклил в някоя посока все ще се намери кой да те ритне здраво отзад за
да потеглиш отново в някоя посока....
Пета фаза
Усвоили сте много нови
знания. Двата шкафа в спалнята са пълни с материали. Имате всичко най-ново,
най-модерно и най-популярно от крафт пазара. И сега накъде?
Да, вашите картички
започват да изглеждат много професионално направени. Получавате дори поръчки от
непознати. Всички се възхищават на новооткрития ви талант. Нещата спокойно
могат да спрат дотук. Но вие знаете, че картичките, както всяко друго изкуство
имат възможността да говорят, да
придават емоции, да провокират чувства у получателите си. Ако положите
достатъчно усилия, можете да постигнете въздействието на мини картина пред
която зрителя да се връща отново и отново в опит да докосне частица от
вътрешното АЗ на твореца.
Но как по дяволите се
прави това?
Споделяне: според мен това е момента на рязко
оттегляне от сцената. Не искате да показвате, защото знаете, че не сте
постигнали съвършенство. Продължавате да четете, да се учите от най-добрите в
бранша, но споделяте много рядко, по-скоро по навик. Тук приемате критиката
много лично – ако не ви одобряват, значи не ви разбират, значи не трябва да им показвате.
Ще видят пък те. А това е грешка, поне според мен. Обратната връзка е важна за
твореца, помага му да види и друг поглед, друга гледна точка, отваря нови
перспективи. А и повечето от нас, нека си го кажем честно, правим картички за да ги споделяме с
околните, а не да събират прах по кутиите
на рафта. Онлайн споделянето и коментарите са начин да се доближиш до почитателите си и да отгатнеш тяхните реакции. А мисълта, че
някой те следи, чака с интерес следващта ти картичка, вълнува се от темите,
които споделяш, те тласка напред и те кара да ставаш все по-добър, защото
прекарваш все повече време насаме с хобито си, а тренировките правят майстора.
Шеста фаза
Шестата фаза е и последна в нашата мини градация. В нея вие
и творецът във вас е намерил себе си. Вече не се лута, не се чуди, спокоен е
защото знае какво точно иска да каже и чрез какви изразни средства най-добре да
го направи. Правите картичка в продължение на дни,може би и месеци, но знаете
че залепите ли и последната точка, последното цветенце по нея, тя ще е
съвършена. Дали околните ще я харесат –
не винаги отговора е да.
Споделяне: Вече знаете, че споделянето на твоето
творчество е важно също толкова, колкото и вглеждането в новата картичка в
блога на непознатото момиче. Няма нужда
да се вслушвате във всяка казана дума и да се съобразявате с всички забележки –
това би ви превърнало в демонстратор на продукти, които се харесват на масата потребители, но не изрязяват вътрешното ви усещане за
хармония и красота. От друга страна – животът в кулата от слонова кост и тоталния отказ да приемете каквато и да била
критика ( та аз съм гений, как смее тя!) ще доведат до повтаряемост на нещата
които правите и ще задушат твореца във вас. С една дума – творете на воля и не спирайте
да споделяте красотите ви с околните. Това ще ви направи по-добър творец!
А сега е ваш ред? Разпознавате ли се някъде тук? В коя фаза сте? Аз лично се колебая между четвърта и пета (но поне преодолях кошмарната трета).
Кат от Картишоците