Привет Софи, Снежи и Роси!
Нека ви разкажа къде бяхме ние, останалите от екипа този уикенд.
Събрахме се на седма вече по ред Картичкофурийска среща, организирана от Деси (благодарим ти Деси, за усилията, ентусиазма и желанието да се нагърбиш с толкова сложна задача) в Плевен.
Що за чудо са тези срещи и кой ходи на тях?
Ами ние:
и още около 50 в този случай луди, запалени по правенето на картички, албуми, платна и какво ли още не хора. Имаше и случайно попаднали за първи път хора, но се притеснявам, че няма да им е за последно :) явяването на такъв вид събитие, защото даваха вид, че доста се забавляват.
Но да започна от далеч. Когато за пръв път прочетох, че срещата ще е в Плевен, моят роден град, си спомних думите на една приятелка - тук никога нищо не се случва. Хората нямат пари и желание за нищо ново. Зачудих се и аз що ли за среща ще бъде. Вярно, в града има голям крафт магазин - Идея хоби, но това не винаги е достатъчно. Та нямах особено големи очаквания за организацията на цялото събитие. И отчасти бях права - имаше битови неуредици от сорта на кисела през цялото време рецепционистка, липса на закуска, супер тясна заличка, която грам не ставаше за работа та се наложи да заседнем насред ресторанта и да работим в условия без вода и на малко пространство... Но що се отнася до нашите домакини - посрещането и и гостоприемството им - те бяха на супер ниво - от невероятно вкусните пити с мед, омесени от майката на Ели, през усмихнатата Величка и нейните приятелки, до красивите мини панорами, изрязани от Зори
(Craft елементи) и поднесени в красиви пликчета. Благодаря ви момичета, че ме накарахте да се чувствам горда, че съм плевенчанка. Специални благодарности и на една дива черна котка, която ни подготви платна за да потренираме групово мацане върху тях.
Другото по срещата си го знаете. Писала съм и преди. Страшно е хубаво да си част от нещо голямо. Да си имаш свое късче от света. Независимо дали това ти е хоби, професия, временен интерес или трайно увлечение. Да си част от една общност, при това позитивна, усмихната и щура - общност, която стартира като група случайно събрани хора на една среща, а днес, няколко години по-късно се превърна поне за мен във среща на близки хора. Как стана така, че тези Картичкофуийски срещи, изпълнени с притеснение от многото непознати се превърнаха в мила приятелска сбирка, чакана с нетърпение не само от нас, но и от семействата ни?
Цяла година чета истории по блогове, гледам снимки из фейса, и накрая снимките изскачат от колата и крещят от радост че се виждаме. Течето, Вилини, Руми, Валя, Христина, Мари, Усмивката, Бо, Джиджи, Петя, Кали, Ренка, Деси, Дани, Анелия и още много други хора си разменяха спонтанни прегръдки, визитки, подаръчета, споделяха масите и кафето си.
Но нека новите хора да не се чувстват пренебрегвани - мисля те също бяха посрещнати с ентусиазъм и мило отношение. Ахкахме и леко им завиждахме за новите открития, които тепърва ще ги радват, малките победи и сладките моменти, в които ще "откриват топлата вода" по свои си начини.
Работихме с тях рамо до рамо и се радвахме на първите им опити в микс медията. Надявам се да им е била от полза цветната терапия, която спретнахме с Картишочките, уроците на Дашик, демонстрациите на материали, урочето за кутийка на Ели,
Мигито и нейните полезни съвети, шМи и Кали, които показаха как се работи с
маркерите хамелеон, съветите им за оцветяване, калиграфията, която Джиджи, още съвсем сънена сутринта в неделя демонстрира....
Аз лично да ви призная доста се уморих тези два дни. Уморих се от тичането, безспирното бърборене, споделянето, желанието всичко да видя и пипна и най-вече прелях от емоции. Всеки се стараеше толкова много да дава и да раздава, че в един момент имах чувството, че не мога повече да поема. Но пък днес, само ден по-късно искам пак. И искам още.
Скъпи Снежи, Роси и Софи!
Ужасно много ни липсвахте. Мечтая си за момента, в който престилките ще сложим всичките осем от нашия екип и ще викнем в един глас срещу фотоапарата - зелеееее. Вярвам ще е скоро. На тази среща посадихме семенцето на нашия кръжок Картишок и се надявам от него да избуи едно силно и голямо дърво. Защото хората, които сме се събрали тук сме толкова различни, но и толкова си приличаме в едно - в желанието си "да предадем нататък" - страст, умения, техники, идеи или пък само вдъхновение. Ние умеем да дърпаме, бутаме, влачим, а даже понякога носим на гръб хората, които случайно (или не) надникват при нас. Посоката не е ясна - може да е към пропаст (поглъщаща свободно време и парите за нови чанти и обувки), а може и да е връх, даже планина, раждане на нов творец и нови хоризонти.Едно е ясно - опасно заразни сме и ако искате да ви предадем този вирус, навъртайте се наоколо!
Кат, плевенчанката
