Тя е мила, усмихната и позитивна. Винаги блика от идеи, винаги прави нещо и винаги споделя с удоволствие в блогове, предавания, ютуб и фейсбук. Вихри се така да се каже из интернет пространството, сипейки красоти със шепи. Но тя умее и да пише, при това смислени и сериозни текстове като този, които винаги те остават замислени. Тя е вихрушка от цвят и хартия. Кажете здравей на Вихра от Развихрено:
От малка съм си
Плюшкин... Помня, че когато в училище изучавахме Гогол, тийнейджърската ми
събираческа душа все се възмущаваше какво толкова лошо намират у човека. Събирал
– че защо да не събира? По улиците и къде ли не могат да се намерят толкова
много интересни неща, които някой е захвърлил като ненужни. Не ги краде, от никой
не отнема...
Израснала със
„сърбящи” пръсти във времена, когато магазините за художествени материали бяха
голяма рядкост, а в книжарниците имаше само два вида картон – бял и зелен, аз
също бях събирачка. Женски Плюшкин, да си го кажа честно. И понеже нямаше
достатъчно цветове хартии, развих чувствителност към опаковките и нюансите на
бялото и кремавото от вътрешната им страна.
Хартията винаги
неудържимо ме е привличала и много често от акциите за събиране на вторични
суровини се прибирах у дома със стара книга, корица от книга, страница от
списание, къдраво ъгълче от пожълтяла снимка. Трупах плячката си в кутии за
обувки и често си я разглеждах, за да я превърна после в украса на дневника си
или в някакъв странен, разбираем само за мен колаж.
Спомням си как по
едно време в квартала, точно в кооперацията зад нашата, дойде да живее японец.
Истински! Но още по-интересен ми беше боклукът, който изхвърля – различни малки
пакетчета, които приличаха на неразопаковани коледни подаръци. Не се осмелих да
отворя кофите след него, разбира се, възхитено но го дебнех от балкона с
острите си млади, любопитни, лакоми и жадни очи...
Все още се
заплесвам по всякакви хартии, по парченца от тъкани. Дълбоко, дълбоко в в
най-дълбокия кухненски шкаф, в който, за да видиш дъното, ти е нужна светлината
от фенерче, имам всякакви съкровища.
Навремето татко ме попита: „Какво предпочиташ – шкаф или миялна машина?”.
Разбира се, че предпочетох шкафа! И още го предпочитам, макар че често мрънкам
колко мразя да мия чинии.
Фанатично вярвам,
че във всеки дом постоянно влизат огромен брой уникални материали за
скрапбукинг. Обичам да се зазяпвам по дизайнерските комплекти в магазините, но не
си ги купувам - струват ми се малко като измама. Че какъв скрапбукинг е това?
Някой го е приготвил, отпечатал и изрязал за теб, готово да го залепиш. Къде
остават ровенето, измислянето, успешните и неуспешните опити, ядосването и
радостта? Скрап-ът липсва, нещотърсачеството липсва...
И така, след като
ви разказах за тази тъмна стая в моята душа, може би ще ви стане ясно, защо съм
направила картичка само от хартии от опаковки, които другите хора биха
изхвърлили или в най-добрия случай – дали за рециклиране.
Основата за
картичката е изрязана от скицник, а малките бели цветя – от филтри за кафе.
Всички останали елементи са от различни опаковки на бисквити, лекарства, бира и
тесто за баница, от хартийки, отпадъчни за процеса на създаване на красота.
Чист скрап!
А това са
нюансите от обратната страна, които избрах за основа на картичката.
Прекарах ги през
папка за релеф и от хартиени парченца за боклука те веднага се превърнаха в
нещо специално.
На следващата
снимка ще видите и едно от любимите ми мързеливи изобретения. Тампоните за
мастило ме изненадаха в момент, в който нямаше как да си ги купя – неделя
следобед, на следващия ден пътувахме... Как бе възможно да ги видя с такова
закъснение, не можеше ли поне два дни по-рано?!
Разрових се из
шкафа и страстта ми към корковите тапи (и такава имам) веднага се отплати. Тапа
от вино + кухненска бърсалка = чудесен тампон! Оттогава, макар че много пъти съм
имала възможността да си купя истински, при това почти без пари, оставам вярна
на своите. С помощта на двойнозалепващо тиксо бързо заменям парченцата бърсалка
и винаги имам цяла кутия нови тампони, готови за работа.
Направо върху
листа, върху който работя, разбърках прозрачно лепило и златна пудра. Когато
лепя и оцветявам, винаги ползвам плътен лист за основа, не специална почистваща
се работна подложка. Много често този лист – с всичките му интересни цветови и
структурни натрупвания – се превръща в основа за друг проект.
Нанесох с
шпакличката златната паста върху релефа на картончетата и я изсуших със сешоар.
От бисквитена
кутия и опаковка от бира изрязах елементи с птички във венец от клонки,
... а от листове,
на които бях изпробвала нови печати – снежинки. Хареса ми леката зацапаност от
печата, тя прави снежинката да изглежда по-обемна. А и си е хартия, защо да
отиде на боклука, като може да се използва. Някои снежинки се получиха
„лекьосани”, други – чисти.
Когато започнах
да подреждам отделните пластове, залепих и една чиста снежинка. Но и тя не беше
съвършена – ако се вгледате, ще видите, че е разкъсана, хартията се беше
оказала прекалено жилава и неподходяща за изрязване с „Биг шот”.
Поприкрих
разкъсаните части със следващия пласт картон.И отгоре сложих
„белязаната” снежинка от по-горната снимка.Залепих двата
елемента с пилета и клонки само в частта с пилетата и ги оставих настрани.
Първоначално бях направила
това клонче за друг проект, но така и не влезе в употреба. Реших да го
използвам тук, но ми се стори прекалено ярко и го обърнах откъм бялата му
страна.
Изрязах и сглобих
цветчета от филтрите за кафе и залепих едното върху венеца с пилетата,
... а другите две, заедно с клончето – върху основата
на картичката.
Ето това парченце
също е „боклуче” – пълнеж от вътрешността на венеца, ненужна част.Но всъщност от
него се получи чудесно клонче. Довърших украсата
на венеца. Стори ми се по-лесно да го направя отделно, а чак после да го
прикрепя към основата.
За отстояние
използвах парченца обикновен дебел картон от гръб на скицник. Имам цяла кутия,
пълна с такива малки картончета и те ми вършат чудесна работа.
И готово –
картичката е завършена.
Определено не
мога да кажа, кое ми доставя по-голямо удоволствие – ровенето из „скрапа” или
завършеният проект. Но със сигурност и двете се допълват чудесно.
Благодарим на Вихра за гостуването и споделеното удоволствие от направата на тази коледна картичка. Рециклирането е тема, която винаги е била силно застъпена в Картишок и вярваме, че тепърва ще имаме да споделяме много нови идеи в тази насока. А вие не забравяйте освен да надничате тук, да преглеждате редовно и фейсбук страницата РазВихрено, където винаги има по нещо интересно.
Картишоците
