Кат:

Трябва да призная, че аз самата едва наскоро научих, че като ползвам акрилни бои не трябва да ги разреждам с вода. А досега винаги така правех...Учителката по рисуване Мери, беше така любезна да ми обясни, че се използва специален акрилен медиум, ако има необходимост от разреждане на боята. За мен медиум е нещо прозрачно, което мажеш между различните слоеве /layers/ в арт журнала и евентуално ползваш за финал. Дали така мислят професионалистите, реших да проверя и да се доверя на личния опит на Мартина, която споделя с вас практически съвети по-надолу.

В най-общи линии акрилните гелове могат да се разделят на три основни вида спрямо плътността на продукта:

• Силни или тежки гелове Heavy Body Gel

• Акрилен Медиум  - това е стандартният вариант, може да го намерите и във вариант 3D Gel Medium

• и последният вид е Лекия медиум, който на нашия пазар се намира във вариант Soft Gel, но в това число могат да влязат и течните медиуми (Liquid medium) и дори Mod Podge. 

Всички медиуми са прозрачни след изсъхване.

Кой от трите ви трябва зависи от това как възнамерявате да го ползвате и какво ще творите с него.

Комбинации между различните медиуми са възможни - ако искате да се отървете от блясъка на  гланцовия медиум и да го направите мат, го смесете с  прозрачното гесо. А то пък от своя страна е много универсално, защото ако го използвате върху хартиени цветя ги прави по-устойчиви, по-ярки и контрастни стават самите им цветове, като същото важи и за арт журналните странички, които, за да не залепват една за друга при затваряне на журнала, се минават с прозрачно гесо. Идеално и за метални елементи или просто елемент, чиито цвят искате да запазите.

Повече за прозрачното гесо, както и за други медиуми, може да прочетете тук: JIJI : Прозрачни медиуми.

Както виждате, списъкът с продукти, които намират приложение в микс медия може да бъде продължен до безкрай.

Ето и едно обстойно клипче - сравнение на различни медиуми:

Със сигурност най-лесния начин за ползване на медиумите е вместо лепило, но да не забравяме, че въображението ни е безкрайно и винаги може да ни хрумне някоя гениална идея.

Кат

Аз, зарибена вече от Марти за значението и важността на акрилните гел медиуми, се разтърсих в нас да видя с какво разполагам. Ето скромната ми колекция, която веднага вкарах в употреба.

Гелове на българския пазар има. Тези на Прима, които се считат за номер 1, може да намерите при Бо, при Руми в Пловдив има Pentart, в Импресия продават Марабу, Хобиарт имат доста бюджетен вариант, а в Армстронг има дори extra havy gel  на  Talens. Има и български вариант на структурен гел - „Маестро Пан.

Първи и много важен урок от мен - не работете с пръсти. Аз имам този навик, но геловете са силни и са химия, дразнят кожата и трудно се измиват от пръстите. Пробвах освен с акрил да смеся медиум, с няколко други неща: бръшоси - чудесно се получава, разкошно се работи с получената боя, смесване с темперни плакатни бои - същата работа. Цветът се запазва, а консистенцията е страхотна за работа. Тепърва пред мен се оформя цял нов свят на проби и грешки, в който смятам да се потопя тези дни.

А вие ако имате въпроси пишете ни, ще се опитаме да отговорим.

  Екип картишочки работи по темата за вас с огромно удоволствие.

Ето ни отново тук, този път с една много интересна тема - състаряване до пълна промяна на предмет. Ще ви покажем как Снежи(bejko) превръща празна метална кутийка от карти в красива декорация за стена.

е стил, течение в изкуството, в което авторите умело и с вкус използват старинни предмети, като стари снимки, копчета, дантели, тел, стари писма и всичко, което може да се изрови от скрина на баба.
Ако нямате такива под ръка, може да се възползвате от съвременните средства за състаряване и също толкова добре да придадете на желан от вас предмет един по-стар, винтидж стил.
За да ви покажа, че това е напълно възможно, направих моят втори опит (първия може да видите тук)  и преобразих в четири стъпки една метална кутийка от карти!

Моята страница на точки, кръгчета и отпечатъци изглежда ето така:

....никаква мисъл, само кръгчета и розово.... Сега е ваш ред. Забавлявайте се вие!
Кат от Картишоците.

Отправна точка за тази тема беше една дискусия във фейсбук групата ни. Кога точно решаваш да сложиш точка на една страница? Микс медия техниките се характеризират именно с наслояването и многопластието си. Затова ни е толкова трудно да ви даваме готови рецепти и последователност от действия – има толкова много завои по пътя, по които може да кривнеш докато работиш върху страничка. А понякога направо се въртиш в кръг и започваш няколко пъти отначало.
Ако ви напиша сега прегледен списък начало-край на страница ще ви помогне ли това?
 
1. Мажеш с гесо или с медиум за основа на страницата.
2. Оцветяваш в цвят с акрилни бои, джелатоси, дистреси или фулмастера на детето
3. Лепиш тук там дизайнерска хартия
4. Правиш тук там текстура със структурна паста през шаблон
5. Използваш печати
6. Избираш си централна фокусна точка (картинка,надпис, цвете и тн.) и ги залепваш/рисуваш
7. Накрая подчертаваш светлосенки, детайли
8. Фиксираш с краен медиум или лак и готово.
 
Докато пишех списъка няколко пъти променях реда. Представях си последните ми две страници – в едната мазах направо с акрилни бои и после запечатах с медиум – още чака да я довърша. Втората направих с пачуърк от малки остатъци хартии и тук там боя. И тя чака продължение. Полуготови стоят още две сини страници. А между тях има 5-6 направени.
Къде е тайната? Как да разбереш, че си приключил тук и е време да обърнеш на другата страница? Истината е, че само собственикът на журнала знае. Когато се връщаш непрекъснато към някоя „завършена“ страница и ти се иска да добавиш още нещо – явно не си я завършил окончателно. Аз имам случаи в които съм се връщала двадесет страници назад за да дооправя някой надпис, цветенце или да допълня три четири точки на стара страница, защото сега ми е просветнало какво и е липсвало.
Ето няколко въпроса, с които на теория трябва да разберете дали сте на финала.

• ·Харесва ли ми крайния резултат?
•  Има ли още някоя техника, която искам да изпробвам на тази страница?
• Дали да не я оставя да „отлежи“ за няколко часа (или няколко месеца) и после после ще реша как да я довърша?
• Затормозява ли ме работата по нея? Усещам ли напрежение от мисълта, че ТРЯБВА да я довърша?
• Дали да не започна на чисто?

Имала съм такива случаи – не ми допада цветовата гама, но въпреки това си казвам, че не мога да я оставя наполовина завършена и почвам някакви експерименти. Но съм забелязала как когато разглеждам журнала си назад пропускам със скоростта на светлината някои страници (точно тези, куците) а на други стоя и си ги разглеждам с кеф. Явно по-доброто решение е да се връщаш назад и да оправяш проблемите, а не да ги затваряш да те тормозят и в бъдеще.

С една дума – арт журналът си е ваш. Работата по него никога не спира. Забравете за правилата, за реда, за списъците, клипчетата които сте гледали. 

Няма верен и грешен подход, делим се само на започнали И никога непосмяли да опитат.

Бъдете от вторите! 

KAT от Картишоците

От целия урок най-много ми допаднаха две неща. Първо - идеята за рамката от хартиено тиксо. Много добра, защото придава по-професионален вид на цапаницата. А и като ги залепиш на работната си маса, щеш не щеш работиш върху тях, а не се разсейваш със странички в арт журнала. Макар че както може да видите в горната снимка - при мен имаше като страничен резултат страничка със шаблона в журнала и фон на ново платно.
Второ идеята да се работят едновременно две картички. Аз почти винаги правя по две три едновременно, но една след друга. А е по-лесно да ги правиш заедно. Е, не е задължително да бъдат еднакви на финала, но така е по-интересно.
Изводът: ще пробвам пак, възможно най-скоро. Но със сигурност процесът не е толкова бърз. На мен ми отне около 45 минути, а ако го направя като хората вероятно и повече..ще докладвам отново.

Наскоро проведохме  работилница за микс медия платна, която освен, че беше много забавна и зареждаща за нас самите, породи и много размисли - за изкуството като терапия, за борбата със стреса и лошите преживявания и тн.
Но нека да започна от начало.

Що е то работилница?

Форма на обучение, обмяна на идеи, показване на нови техники, изработка на конкретен продукт или начин да си прекарате едни забавни два ( в нашия случай доста повече) часа.

Кой може да присъства?

В зависимост от нивото на работилницата - за деца, за начинаещи или за  професионалисти.
 Има и смесени такива. Нашата беше именно такава - от колежки, които са професионалисти в други области ( декупаж, картички, квилинг) до напълно начинаещи момичета.

Къде се провеждат?

Най-често се въртят около крафт магазините или ателиета. И логично да е така, защото обикновено целят да промотират определени продукти, които после вие да си купите. Ние гостувахме на Черната котка в Плевен:  http://blackcatbg.com/

Колко струват?

На този въпрос е трудно да се отговори, защото варират между 10 и 100 лв. Цената зависи от материалите, които ще се използват, а за съжаление понякога те са доста скъпички.

Ще се науча ли да правя картички (платна) след такава работилница?

 Със сигурност няма как от 2 часа да ви се изясни този толкова всеобхватен крафт свят. Но със сигурност може да придобиете представа, да видите на живо и пипнете голяма част от материалите, да научите нови техники и да се ориентирате към вашия си жанр. Има и минуси: списъка ви с покупки главоломно нараства.

Ето и няколко снимки от нашата работилница.

Мога ли да мина без такива събирания?

Можете - в интернет има ужасно много информация, уроци и клипове. Ако във вашия град няма такива събития - навъртайте се  наоколо и ни четете. Ето тук са нашите уроци: Уроците на Картишоците.
Това от което ще се лишите е живия контакт с други такива луди, които с блеснал поглед и страст ви разказват защо точно този шаблон е жесток, как може да се направи бляскав спрей с малко усилия и откъде да си вземате  алуминиевата самозалепваща лента за "онзи" проект с кламерите.  Ще се лишите и от една арт-терапия, която в днешното време на стрес и негативни емоции е повече от необходима.

Поздрави от нас, Картишоците

Отдавна се каня да започна такава рубрика – за неуспехите, издънките и откровените провали в микс медия проектите. Смятам, че аз съм най-подходящия човек за тази тема – първо – защото имам много какво да ви покажа по въпроса и второ – защото обичам да разсъждавам по темата.
Ако сме били около една маса напоследък, особено ако тя е била отрупана с крафт материали, то сигурно сте ме чували да казвам, че в микс медията няма лош резултат. Ако не ни допада намацания лист, просто го изрязваме с пънч или машина и използваме части от него в други проекти. Или просто обръщаме листа от другата страна и почваме да мажем отново.
При платната нещата са още по-лесни – няколко тона гесо и замазваме всичко, което ни дразни за да  започнем отначало на чисто.
Как стои въпроса с арт журналите обаче?
Ето пример на няколко мои странички, които въобще не ми допадат.

 Ако НЕ споделяте моите философски възгледи за живота, вселената и всичко останало, то нека минем към практичната част. А именно – какво да направим, ако НЕ харесваме страница от журнала си.

1. Както споменах по-нагоре – мажем гесо в доволни количества и започваме на чисто.
2. Късаме страницата и я изхвърляме в кошчето (или я залепваме за следващта).
Вече споделих защо не го одобрявам. Позволете на твореца във вас да има и лоши дни. Така хубавите ще изпъкнат още повече.
3. Покриваме със хартии, изрезки от списания или вестници и правим колаж.
4. Използваме страницата за други наши проекти – правим си цветенца, банери, знамена и каквото още измислим.
или
5. Поемаме си дълбоко дъх и си припомняме защо ни е този арт журнал.
НЕ за да го показваме във фейсбука. НЕ за да го качваме в pinterest. НЕ за да го публикуват в списания и да получаваме награди. Правим го за себе си. За да се упражняваме в нови техники, да изтриваме четките си от боята, останала от други проекти, за да споделим емоция, мисъл, състояние, идея. В случая със страничката по-долу - урок, който считам за вдъхновяващ, въпреки крайния НЕ най-добър резултат.

Надявам се с тази публикация да ви усмихна и окуража да работите с лекота и без да мислите за крайния резултат. По-важен е самия процес, задоволството по време на мацането, свободата, лекотата и добре прекараното време – час, два, ден – от вас зависи.
За финал споделям една страничка, която претърпя повечето от горе изброените процедури (без късане и хвърляне) и финално завърши с девойка, изрязана от рекламно списание на вива декор и в така омразната ми комбинация на розово-оранжево.

Вчера във ФБ групата си водихме дискусия за Началото! Кой как решава да започне, какво го вдъхновява, как решава да продължи…  За разлика от други мои “колежки” по отношение на арт-журналите, аз постъпвам като тригодишна красива (и скромна), не много мислеща блондинка (може и болонка да се чете – пак няма да сте в грешка). Хващам боичките и почвам, без нито една мисъл в главата и без ясна идея накъде ще ме отведе приключението.
В страничките, които сега ще ви покажа, знаех само, че искам да пробвам техниката с много шарения  и накрая измиване на шареното, която ви показах скоро в групата.
Първия слой дойде в резултат на избърсване на четката от боя докато работя по други проекти. Цветове – синьо, зелено и жълто. Основата не беше грундирана.

Втория слой – остатъци от ноти. Пак извадени от кошчето. Залепени с нещо като прозрачен гел медиум. Яко намазани за да лъщят. Това ми помага ако не се справя добре със следващия слой да изтрия всичката боя с влажна кърпа без да разваля самите странички. Продължаваме, все още без идея за крайния резултат.
Трети слой – спрей домашно производство, но от акварелни пастели. и вода.. пак експерименти, и то категорично неуспешни. Защо ми трябваше да са в червено при това?


Реших да го избърша с мокри кърпи. Неуспешно обаче. Ще се наложи да останем на червена вълна.
Четвърти слой. Добавяме акрилна боя. Червена  разбира се. По краищата – напоследък ми е много любимо да оформям такива “рамки” на моите странички. Цветовете се бият яко, ама карай, на кой му пука, нали е забавно…

Пети слой. Печати.
Тук нещата вземат лудешки обрат и имам бели петна в паметта. Спомням си просто, че отворих папката с печати на Мигито за микс медия и полудях от кеф. Много са добри, може и сами да се убедите. Точките са ми слабост, напуканото и петното също, дори пеперудите ми допадат – а аз не съм им фен.
Друг е въпроса, че не трябва да се печата директно върху неравни странички. Сега вече знам – купих си един топ бяла тишу хартия и вече минавам през нея. Отпечатъкът е много по-добър.
Шести слой. Релеф.
Тук аз решавам, че като една истинска “професионалистка” ще трябва да добавя и нещо за релеф. Надигнато да има, да стърчи нещо. Кой обаче има време да чака някакви си акрилни пасти да съхнат… та това са няколко часа загубено време, а аз искам да свърша всичко веднага. Хващам силиконовия пистолет, в който има зелена брокатена пръчка силикон. Чудесно – правя се че пиша на английски с красив почерк.


Седми слой. Още печати.
Тук пеперудите се увеличават. Върху силикона още по-трудно се печата. Но пък кефа е голям. Ето как изглежда мацаницата миг преди да бъде уморена и пребоядисана.

Осми слой. Зелен латекс.
Да, добре, знам че се бие с червеното, но имах избор между него и лилавия латекс, останал от стената в спалнята.  Предпочетох зеленото.

Девети слой. Спрей боя.
Напръсках с малко спрей, той пък взе че се стече… оставих го да ходи където иска. Реших да му спестя компания.
Десети слой. Да го наречем финален. Добавяме акценти.
Крив надпис с детските печати от Лидл.  Малко бял маркер, тук там черен. Още малко печати по краищата в опит да спася крайния резултат…После още малко брокати отгоре, че да има бляскави неща по пеперудите.

Дали ми харесва крайния резултат? Ами незнам.. но пък и на кой му  пука? Важното е, че безумно се забавлявах в продължение на два три часа. И сега всеки път като разгръщам журнала и се сещам за лудостта, която ме беше обзела в онзи ден. И се усмихвам. И ми става весело. Значи ми харесва.

Това е една моя страничка от началото до края. Както виждате няма правила, няма точни указания, няма ред. Има само пеперуди, които летят безгрижно и кацат тук там за да задържат един хубав миг от вечността. Ако и след тези романтични мои изблици продължавате да ме четете, благодаря ви много. Ще се радвам да споделите и вашия опит “от-до” . С удоволствие ще го публикуваме на страничките на Картишока. Все пак тук “лудите” трябва да се подкрепяме, нали?
Кат от Картишоците.

Тук е мястото да ме попитате – кое харесваш? Какво е това? Що за нова простотия? Някакво си желе? Прилича ми на силиконовите подплънки за сутиена? Че и мръсничко става около него – с тези всичките бои......
 
Не е простотия. И не е нова. Просто едва сега се появява в България, благодарение на Нели от uau.bg.  
Снежи писа развълнувано за хилядите възможности на тази техника още преди много време в Картишока. От тогава аз живо се интересувам как да се сдобия с такова чудо и ето вече си имам едно на работния кът. Признавам, не съм му чела инструкциите за употреба. Пробвах интуитивно като децата. Забавно е безкрай, особено ако обожавате да мешате цветовете като мен. Но не това е основната му идея  - все пак цветове може да мацате и с четката.  Четката ви обаче няма как да улови всеки релеф, точка, чертичка и формички, които нарисувате на боята преди да я пренесете на хартията. Може много да си играете с него и да произведете огромно количество лично ваша “дизайнерска” хартия. Предупреждавам ви – ако особено много си харесате някой “лист” от тестето, сканирайте си го, защото няма шанс да го докарате същия наново. Тук всичко е дизайнерски неповторимо.

Дотук едва ли грабнах вниманието ви. Не познавам много хора, които обичат да се цапат с бои. Повечето предпочитат да ползват готови и най-вече чистички, измислени от някой друг дизайнерски хартии. Но ако въпреки това продължавате да ме четете, ето ви накратко моите 10 причини в отговор на въпроса Защо да използваме gelli plate.  А ако изтърпите до финала – там има и клипче с урок.

1. Представлява гъвкава, приятна на допир и миризма желатинка, която може да е почти вечна ако я съхранявате правилно.

2. Почиства се лесно – само с вода и малко сапун, влажни кърпи или гел-дезинфектант  за ръце.

3. Използва се лесно – няма нужда да минавате специален курс за да работите с нея.  Децата се справят особено добре – интуитивно при това.

4. Не ви трябват допълнителни приспособления – само акрилни бои (или спрей), валяк (моят е такъв за избутване въздуха от тапетите) и няколко празни листа хартия. За текстура може да ползвате всякакви подръчни материали – мрежички, балончета, изрязани елементи, дори пръстите си за да си направите точки. Може да използвате дори живи цветя или листенца от градината за да ги пренесете на хартията.
5. Освен върху хартия  чрез gelli plate print   може да пренасяте боите върху шперплат за да си правите платна за  микс медия, а също и  върху плат – ако искате да е трайно, използвайте бои за платове.
Единственото изискване към хартията е да не е гланцирана.


6.  С нея се работи бързо – за 15 минути човек се сдобива с тесте шарени листове, готови да бъдат направени на картичка.

7. Всяко направено с тази техника нещо е абсолютно уникално и неповторимо.