Our social:

18 май 2015 г.

От началото до края–една моя страничка.

Вчера във ФБ групата си водихме дискусия за Началото! Кой как решава да започне, какво го вдъхновява, как решава да продължи…  За разлика от други мои “колежки” по отношение на арт-журналите, аз постъпвам като тригодишна красива (и скромна), не много мислеща блондинка (може и болонка да се чете – пак няма да сте в грешка). Хващам боичките и почвам, без нито една мисъл в главата и без ясна идея накъде ще ме отведе приключението.
В страничките, които сега ще ви покажа, знаех само, че искам да пробвам техниката с много шарения  и накрая измиване на шареното, която ви показах скоро в групата.
Първия слой дойде в резултат на избърсване на четката от боя докато работя по други проекти. Цветове – синьо, зелено и жълто. Основата не беше грундирана.
IMG_1590
Втория слой – остатъци от ноти. Пак извадени от кошчето. Залепени с нещо като прозрачен гел медиум. Яко намазани за да лъщят. Това ми помага ако не се справя добре със следващия слой да изтрия всичката боя с влажна кърпа без да разваля самите странички. Продължаваме, все още без идея за крайния резултат.
Трети слой – спрей домашно производство, но от акварелни пастели. и вода.. пак експерименти, и то категорично неуспешни. Защо ми трябваше да са в червено при това?
IMG_1598

Реших да го избърша с мокри кърпи. Неуспешно обаче. Ще се наложи да останем на червена вълна.
Четвърти слой. Добавяме акрилна боя. Червена  разбира се. По краищата – напоследък ми е много любимо да оформям такива “рамки” на моите странички. Цветовете се бият яко, ама карай, на кой му пука, нали е забавно…
IMG_1601
Пети слой. Печати.
Тук нещата вземат лудешки обрат и имам бели петна в паметта. Спомням си просто, че отворих папката с печати на Мигито за микс медия и полудях от кеф. Много са добри, може и сами да се убедите. Точките са ми слабост, напуканото и петното също, дори пеперудите ми допадат – а аз не съм им фен.
IMG_1602IMG_1604
Друг е въпроса, че не трябва да се печата директно върху неравни странички. Сега вече знам – купих си един топ бяла тишу хартия и вече минавам през нея. Отпечатъкът е много по-добър.
Шести слой. Релеф.
Тук аз решавам, че като една истинска “професионалистка” ще трябва да добавя и нещо за релеф. Надигнато да има, да стърчи нещо. Кой обаче има време да чака някакви си акрилни пасти да съхнат… та това са няколко часа загубено време, а аз искам да свърша всичко веднага. Хващам силиконовия пистолет, в който има зелена брокатена пръчка силикон. Чудесно – правя се че пиша на английски с красив почерк.

IMG_1607IMG_1605

Седми слой. Още печати.
Тук пеперудите се увеличават. Върху силикона още по-трудно се печата. Но пък кефа е голям. Ето как изглежда мацаницата миг преди да бъде уморена и пребоядисана.
IMG_1610
Осми слой. Зелен латекс.
Да, добре, знам че се бие с червеното, но имах избор между него и лилавия латекс, останал от стената в спалнята.  Предпочетох зеленото.
IMG_1612
Девети слой. Спрей боя.
Напръсках с малко спрей, той пък взе че се стече… оставих го да ходи където иска. Реших да му спестя компания.
Десети слой. Да го наречем финален. Добавяме акценти.
Крив надпис с детските печати от Лидл.  Малко бял маркер, тук там черен. Още малко печати по краищата в опит да спася крайния резултат…После още малко брокати отгоре, че да има бляскави неща по пеперудите.
IMG_1617.CR2
Дали ми харесва крайния резултат? Ами незнам.. но пък и на кой му  пука? Важното е, че безумно се забавлявах в продължение на два три часа. И сега всеки път като разгръщам журнала и се сещам за лудостта, която ме беше обзела в онзи ден. И се усмихвам. И ми става весело. Значи ми харесва.
kakichka art 58
Това е една моя страничка от началото до края. Както виждате няма правила, няма точни указания, няма ред. Има само пеперуди, които летят безгрижно и кацат тук там за да задържат един хубав миг от вечността. Ако и след тези романтични мои изблици продължавате да ме четете, благодаря ви много. Ще се радвам да споделите и вашия опит “от-до” . С удоволствие ще го публикуваме на страничките на Картишока. Все пак тук “лудите” трябва да се подкрепяме, нали?
Кат от Картишоците.

1 comments:

BEARKIS каза...

Голямо удоволствие, нали?! Сега зарибявам малките :)Поздрави, Кат!!