Our social:

Последни публикации

31 октомври 2015 г.

Сбирка на вещици (или репортаж от срещата на Картишоците и Джиджи)

На финала на този интересен не български празник, нека ви разкажа една приказка.
Имало едно време една малка вещичка. Живеела тя в далечни гори Швейцарски и скучаела без компания на други вещици наоколо, освен дузина, присъстващи само духом във чата. Решила един хубав октомврийски ден нашата малка сладка вещица да си организира вещерско сборище.
Речено сторено - мястото избрано в цвят зелен, огъня маскиран като маса за мацане, вещерските оръжия - арт журнали - хвърлени смело отгоре. Чудила се вещичката кой ли ще се отзове на нейната покана, когато що да види - знайни и незнайни
вещици от близо и далеч се дигнали и долетели за да си побъбрят сладко за микс медия, арт журнали и бебешки странички. Коя от Варна ( благодарим ти, Деси, че беше с нас), коя от Стара Загора (целувки, Руми), коя от Добрич ( и за теб целувки Ренка), че даже и от Търново (Мигито, спешъл за Картишоците) и цял куп софиянки бяха паркирали метлите пред вратата, бяха сложили широките усмивки и се забавляваха заедно с нашата малка вещичка.
Е, не можахме да потопим пръсти в новите боички, които ни донесе Бо, но пък видяхме демонстрация на нови микс медия продукти от наборсата.ком, с които Рали ни показа как да си направим уникална ръжда ( ако не помогне онова с колата и пирона) Толкова автентична стана, че си помислих ако мъж ми беше тука щеше да извади веднага кита и да измаже тази стара ламарина. Или направо да я изхвърли, като никому ненужна.
 
Имаше много кикот и глъчка ( за ужас на съседите), имаше размяна на тефтери, много подаръци за бебе Емо и сестричката му Калина. Имаше тичащи из стаите волни деца, някои и те малки вещички. Имаше сладки, соленки и други вкусотии. Всички вещици се бяха постарали да донесат доброто си настроение с тях и пръскаха добра магия наоколо.
Най-личната малка вещичка ни напуска предсрочно, но си имаше малко болно буболече, а това винаги е по-важно и от най-личното вещерско сборище. Ще се надяваме да я видим пак скоро.
Останалите изядохме вкусотиите, обсъдихме плановете за следващите странички в журналите, обединихме се около идеята за национално събитие по дружно мацане и се разделихме по живо по здраво. Всеки бръмна метлата и захвърча в своята си посока. До следващото сборище. Дано да не е пак догодина.

пс. Благодарим на двете Елши за гостоприемството.
ппс. Извиняваме се на всички нови, непознати хора, с които не успяхме да разменим по две думи.
ппп.с Носех и малки подаръчета от спонсора на това предизвикателство, Мигито, но тъй като съвсем се отплеснах и хич не ги дадох, то ще имаме една извънредна награда за следващия, който покаже готова творба в Картишок Микс Медия предизвикателство 7 .

Драго ни беше, мили наши приятелки вещици, че се видяхме. А сега - снимките:













Кат

Великата глобализация на народите или пазар на Илиенци.

Когато навлязах в дебрите на картичкоправенето, все още нямаше толкова много крафт магазинчета в България. Естествено не ми трябваше много време за да се заровя в ebay.co.uk и да започна да пазарувам смело от Англия и ...Китай. Влюбих се в малките розички от mulberry paper и красивите дървени копчета, които пазарувах с пълни шепи. Пристигането им обаче беше съпроводено с цели две екстри. Първата - чакане от порядъка на 30-40 дни. Втората - киселата лелка в пощата, на която и беше писнало да получавам по две пратки на седмица и ми беше обявила лична война.
В последствие нещата се промениха и китайците останаха на заден план, на фона на новоявилите се крафт магазинчета и в България. Но преди година приятелка ми каза - знаеш ли, че видях твоите приятели, китайците с розите на Илиенци?
Признавам си,  посоката не ми е любима. Навява ми спомени на бедни студентски години, мъкнене на торби с чаши и посуда за обзавеждане на първата ни квартира и други не съвсем приятни спомени. Но сега нещата са по-различни- отиваме  културно с кола, паркираме и аз се озовавам сред  малки китайчета и нахвърляни в кашони висулки, стикери, цветя и тн. На първо четене лек стрес, на второ - обзема те мания на откривателя Колумб и смело почваш да ровиш из купчините за да си намериш нещо по-различно и интересно.
Хубавото е, че има и български магазини със страхотни дантели, които не съм виждала в такова разнообразие никъде другаде. Има и магазини за цветарите - ако успея да ги открия, там си намирам разни панделки и мрежички. Другите забавни нещица са дреболии, не предназначени за картички - като камъчета за телефоните, стикери за деца и разни елементи за бижута.
Наскоро обаче Илиенци стана особено привлекателна дестинация за цялата фейсбук-общност. Заговори се къде апокрифно, къде с недомлъвки за тайнствен офлайн магазин, където имало всичко в големи количества и много евтино. Какво повече му трябва на един крафтър от тези няколко думи. Започнаха се организирани посещения - Ем начело на групата мацки водеше смело народа напред, към магазин Хела. Атаки като за световно, групови пазари, ревност от страна на хората извън София, снимки и множество питания в фейса ни накараха да посетим този магазин и да докладваме накратко за него.

Намира се на Илиенци, база 1 (карта)
Дамата, която е на касата е много мила и отзивчива.
Стоката е разно образна - като започнете от детски ранички и несесери, минете през разни играчки, крафт стоки, всичко за правене на бижута, молдове за торти, стикери, опаковъчни хартии и какво ли още не.
Онлайн магазин няма - обмислят го, но отнема време. Доставят обаче по куриер, отговарят през вайбър на въпроси. Телефонът им е 0898 583026, или 02/9177516.
Ако очаквате да намерите там продукти на Тим Холц или някоя друга известна марка - не се надявайте. Щанците, печатите, мастилата и хартиите са безименни (тук там имат надписи със шрифт и йероглифи). Има обаче сред тях много читави такива. Цените са повече от приятни - като за стока без превод на български, описание и ясен произход.
  • Папките за релеф са повече от 50 вида, при това такива, които не съм виждала другаде. 
  • Страшно много елементи и висулки - подредени в малки чекмеджета, така че лесно да можеш да намериш каквото ти трябва.  Много елементи за бижута - имат и отделен магазин, само за такива нещица. 
  • Структурни картони имат в най-различни цветове и нюанси (дори ментово зелено, този толкова модерен това лято цвят) - при това на повече от приемлива цена - 10 броя за 5 лв.

  • Друго, което ме впечатли - страшно много китове за да си сглобиш сам картичка, албумче, травел журнал и тн. Относно качеството не мога да коментирам - всеки сам си решава. Като цени бяха нещо от сорта на 15 лв за комплект албум с корица и 12 страници, 3,50 лв комплект за 3 картички. Като цяло - много добър подарък за дете, или за съвсем начинаещ крафтър.

 
  • За хартиите мога да кажа същото - добри десени, идеални за начинаещи като цена. Качеството определено не е същото като на дизайнерските "маркови" хартии - личи си доста, че са правени компромиси за сметка на цената. Но като е за лична употреба и ти харесва - чудесно. Още повече, че дава шанс на повече хора да се престрашат да нареждат първото си блокче. Трябва да се гледат обаче добре грамажите  - има едни, които въпреки че изглеждат като блокче хартии, са си прости опаковъчни тънки и лъскави такива.
  • Алкохолни маркери -имат, тепърва ще внасят още - чакат да се съберат повече коментари за качеството им.
  • Заготовки за албуми - тепърва ще внасят и халки и ъгълчета, но най-вероятно след Нова Година. Имат единичен сатен за обличане на корици.
  • Панделки -много и различни
  • Печати - тук на първо място слагам сет със латински букви и цифри в дървена кутия. Най-добрата ми придобивка от там - струваха 22 лв, същите в крафт магазин в центъра на София са 40 лв. Очевидно посоката все пак има значение ;) Има и други - предимно силиконови такива. Качество - средна работа, приемливо такова.
  • Тефтери - последния път бяха докарали крафт такива, но радостта ми беше краткотрайна, като установих, че всъщност са много тънка, 80 грама хартия.




Дали след този разказ ти читателю любими ще се метнеш на трамвая/колата за Илиенци, не знаем. Но ако го направиш, предупреждавам те да си носиш пари в брой (там не признават кредитните карти) и да предвидиш повече място в багажника. Неминуемо е такова пътешествие да завърши с пълни торби и празни джобове. Толкова много неща на едно място предполагат да удвоиш лимита,  който си сложи преди да тръгнеш. Но ако все пак си предвидлив и си сложил по-малко пари в портфейла, спокойно, магазините няма да избягат. Работят и в събота и в неделя, чак до 7 вечерта.
Поздрави от нас,
Екипа наблюдатели на Картишоците и техните 3 големи черни торби наблюдения.

28 октомври 2015 г.

За обратната страна на медала, или какво ти носи едно такова хоби като картичкоправенето.

Писали сме много пъти колко е хубаво човек да си има хоби, с което да се разтоварва от тежкото и сиво ежедневие. Колко е приятно да подаряваш ръчно правени картички, подаръци и албумчета на близките си хора. И колко израстваш като личност, когато си част от общност, даже секта на творящите като теб хора.
Но е време да напиша и за обратната страна на медала - или негативите, които ти носи хоби като нашето.

Ти си лоша майка - занимаваш се само с хобито си, не с децата си.

Боли ме всеки път като го чуя. Знам, че в повечето случаи не го мислят наистина, просто го използват за да ме разсеят и да забравя, че са седяли пред таблета повече, отколкото трябва. Но все пак  е вярно - хобито ни лишава от време с близките ни - страдат най-често децата и партньорът до нас. Понякога са щастливи, че са оставени на мира - контролът е занижен до 0, когато мама прави нов проект. Но няма как да не ревнуват, особено като те виждат вглъбена в нещо само твое, лично пространство, в което няма място за друг.
Решението: старая се включвам всички  в работата си. Когато аз съм в къта, децата също са наоколо - нямам проблем да споделям някои от нещата си с тях - пънчове, хартиени остатъци, глина, джели плейт, печати, дори боичките - щом те се забавляват и са пред очите ми, и аз мога да работя спокойно (е, не е същото като да ми е тихо и концентрирано, но е въпрос на навик). Мъжът и той бива често включван в техническите части от проекта - "сложи тая спирала, че аз не мога да сметна къде е средата" - но определено предпочита мача и спокойствието си.

 Няма пари за обувки, но винаги се намират за нова боя, шаблон, печат.


Тук всички, които сте зарибени ще се съгласите с мен. Това хоби не е евтино. Не че знам някое, което да е евтино де, но това е друга тема. Колкото и да се опитвате да рециклирате, използвате наличните вкъщи неща, заемате боичките на децата, пазарувате от железарията ( аз лично правя всичките тези неща) все пак ви се иска да си вземете и нещо "по-така", по-истинско. А и няма какво да се лъжем - хубавите материали си личат отдалече. И така човек се плъзга леко по наклонената плоскост - хайде едно дизайнерско блокче, какво толкова, само 10 лв е.... после хайде един печат... ооо ама то и мастило трябва... викате дистрес да си взема, но кой цвят... леле кога станаха 27 цвята? Ами блокчетата защо преливат от шкафа, нали само едно беше? А като се почне с биг-шота и шаблоните... тогава отиват парите за ремонт на банята, не само тези за обувки и чанти.
 Решението: нямам такова. Старая се да си водя отчет за похарчените средства, но от това не ми става по-добре. Най-често причината да не си купя още нещо е, че няма къде да го слагам. Може би е време да пренаредя нещата си и да продам част от тези, които не използвам. Но пък знам ли - може някой ден да ми потрябват?

Трябва ми картичка за сватба, рожден ден, годишнина - ти нали винаги имаш?

Нека си го кажем - в един момент си задължена, да, наистина задължена да правиш картички за всички наоколо, при това без да ти плащат. Нали ти е хоби - ти така или иначе правиш. Няма да ти стоят в кутията я, само място да заемат. До едно време е така - ти наистина се радваш да правиш и подаряваш картичките  си( албумите не толкова). Но е един момент се започва - ама да е със сини цветя и да има висулка фотоапарат. И да пише специално за чичо ми. И да е в кутийка. А ти такива нямаш. Съответно почваш да правиш наново. Купуваш специални материали за да изпълниш задачата. Накрая я даваш а от там  чуваш - еее много е синя, но ти благодаря все пак. Дори и благодарността да е искренна, все пак ти остава едно леко чувство на неудовлетвореност под лъжичката. Чувстваш се леко използван.
Решението: да се научиш да отказваш. Или пък да определиш твърда цена и да си я искаш всеки път. Нека си знаят, че това е труд, матералите си имат цена и тн.

 Да споделяш.... проектите и нощите си.

Както споменах по-горе, да имаш такова хоби означава да отделяш доста време за него. Но ако  искаш още нещо - да споделяш със себеподобните си, да четеш и да се учиш на нови техники, да водиш блог и фейсбук страница - това отнема два пъти повече време от необходимото да направиш една картичка или арт журнал страничка. Неизбежно стигаш до този момент обаче. Искаш да се покажеш в предизвикателство, да се похвалиш във фейсбук групата,  да участвваш в битка за награди - няма как да стане без да прекараш няколко часа пред компютъра. Да снимаш красиво, да качиш снимките (споменах ли инвестицията в по-хубав фотоапарат, продуктова палатка, фонове и тн.?) после да напишеш публикация, да я споделиш в социалните мрежи - ооохооо кога стана 4 през нощта? Как ще стана утре (всъщност днес) за работа?
Решението: Да не споделяш. Обаче на мен не ми допада. Аз водя два блога, една фейсбук страница, следя над 300 блога и споделям вдъхновения в фейсбук групата за микс медия. Отнема ми безкрайно много време. За слава богу, имам добри приятели, които поддържат заедно с мен този сайт. Радвам се на всички, които се стремят да ни популяризират и ми спестяват малко от висенето в мрежата. Благодаря ви от сърце.

 И въпреки всичко казано по-горе, да правиш нещо с ръцете си, да го мислиш с ума си и да го  подариш с усмивка на някой близък, си заслужава. На мен не ми омръзва вече 5 години. Наскоро за едно интервю смятах приблизително колко картички съм направила до момента. Добри или лоши - над 1500 са само тези, които съм успяла да снимам. А имам сили за поне още толкова. И материали за десет пъти по толкова....


27 октомври 2015 г.

Полезни връзки за Хелоуин - безплатни картинки, печати и идеи.

 Хелоуин наближава и въпреки споровете дали трябва или не да се празнува, ние в крафт пространството винаги одобряваме поводите, да направим още нещо. А този празник предполага - картички, детски подаръчета, декор за вкъщи и какво ли още не.
Ако сте пропуснали някои от миналогодишните ни предложенията, ето ги тук накратко:
А ето и някои нови предложения, с които бързо и лесно (и не много страшно) да зарадвате децата си, които със сигурност си падат по страхотии, ужасии и вкуснотии.
Ето тук има цяла поредица много сладки и безплатни дигитални печати за Хелоуин:






Детски картинки - оцветени или не има в този сайт:



 Много популярни са детските страници за оцветяване - те също, разпечатани малки или големи - могат да ви влязат в употреба:
картинки за оцветяване на тема Хелоуин



Far Far Hill: New Freebies Kit of Backgrounds - Autumn Horror - тук както винаги има безплатни хелоуински хартии за сваляне.
 И за финал - много добра публикация с разказ за традицииите, празнуването, българската следа и  нестандартни декорации на дома за празника, както и интересни идеи за грим.
Толкова от нас засега. Очаквайте още идеи за малки подаръчета за децата тези дни.
Кат, страшното коте на  Картишоците.

20 октомври 2015 г.

Как да си направим точки с помощни средства (клип).

Ако някой не е разбрал, този месец ние калинките, гъбките и  змийчетата от Картишок сме си загубили точките и ви каним да ги нарисувате в някой микс медия проект - картичка, страница в журнал или пък готина картичка. Лесна и забавна тема, но ако все пак сме ви затруднили, ето и малко помощ. В това бързо клипче ви показвам как може да си направите точки без шаблони и специални печати. Надявам се да ви е интересно.
.


Моята страница на точки, кръгчета и отпечатъци изглежда ето така:

....никаква мисъл, само кръгчета и розово.... Сега е ваш ред. Забавлявайте се вие!
Кат от Картишоците.

19 октомври 2015 г.

Хартиени ябълки и безплатни дигитални хартийки

Съвсем наскоро докато както обикновено си пазарувах в кварталния супермаркет, реших да се спра да разгледам големия им набор от списания- нещо, което не бях правила много отдавна, предвид че нямам изобщо никакво време и спокойствие да чета.
Сред шарените корици обаче погледът ми се привлече от заглавие, което ме накара да взема списанието и да го сложа в пазарската си кошница, без дори да се замисля. И не сгреших.


Made in paper се оказа доста интересно с идеи за декорация за дома, картички и микс медия проекти, линкове за безплатни хартии, дори няколко листа дизайнерска хартия като подарък сред страниците. Няколко страници от списанието може да разгледате тук (разгръща се от долния десен ъгъл).
Със сигурност забелязахте есенните плодове на корицата. Аз също се впечатлих затова ще ви споделя как се изработват. Ако имате списания или книги, които само събират прах в някой ъгъл, с тази идея могат да станат атрактивна декорация в жилището ви.


Необходими са ви:

  • стара книга- колкото по-дебела толкова по-ефектно (тук пише 400 стр. най-добре)
  • картон, от който ще изработите шаблон за рязане
  • зелен картон за листото или истинско листо
  • мастило в цвят по избор, най-добре дистрес
  • прави клонки
  • ножица и макетен нож
  • лепило, най-добре с пистолет течен силикон
  • молив




  1. Отстранете кориците на книгата
  2. От дебел картон изрежете половин ябълка/ круша за шаблон 
  3. Сложете шаблона върху първа страница на затворената книга и започнете да режете по него с макетния нож малко по малко
  4. Оцветете ръбовете с мастило
  5. Поставете клончето на мястото на гръбнака и увийте страниците около него
  6. Залепете  с топлото лепило
  7. Украсете с ръчно изработени или истински листа


Още много подобни Направи си сам-идеи има в този чуден извор на вдъхновение, който открих. Ще се постарая честичко да ви показвам някои от тях занапред.
А ето и линк към много симпатични дигитални хартии, подходящи за есенното време и настроение. http://www.shop.oz-verlag.de/printables5/

Хубава и усмихната седмица,
Софи и Картишоците




17 октомври 2015 г.

Big Shot Express – машината на ток. Welcome Back!


Здравейте картишоци,
Бях в дълъг отпуск напоследък и пропуснах много важни събития, но днес съм тук, за да ви споделя нещо ново и вълнуващо.
Завръщането на Big Shot Express или просто казано - Биг Шот модела, работещ на ток. (б.р. Преди няколко години имаше черна версия, която така и не се разпространи на нашия континент).
Вече е на пазара и се предлага официално и в някои магазини в Европа. Страхотно, а?
 
Както виждате дрешката отново е модерната, изчистена бяло сива линия. Красавица, бе.
Отворът и е като на стандартната механична Биг Шот машина, т.е 6 инчов или около 15,2 см (не Big Shot Plus, която е А4 отвор). Работи с всички видове щанци с изключение на големите и супер големите Bigz Plus и Bigz Pro щанци (б.р. които пък щанци са съвместими с големите модели машини Big Shot Plus и Big Shot Plus). Същото важи за стандартните папки за ембос и изключва големите А4.
С две думи – забравете за манивелката. Това бижу си има бутонче за лесно моторизирано изрязване или ембосване. За тези от вас със стотиците и хиляди елементчета при поръчки не звучи ли прекрасно? И отново – реже почти всичко, необходимо на запаления крафтър.
Какво ни обещава този нов модел?
·         Гарантира сигурност и предотвратяване на запушвания благодарение на вградена защита при претоварване
·         Изцяло метални зъбни колела за допълнителна здравина и издръжливост
·         Ниска енергийна консумация
·         Едногодишна гаранция
В комплекта заедно с машината се включват стандартни режещи подложки (плексигласа) и удължената платформа, както и удължената приставка за тънките щанци.
Приблизителните и размери, ако сметките ми са верни са 36см  х 25см  х 16см.
Е, май някои от нас вече плануват какво да пишат на Добрия Старец, а? ;)
Със сигурност някои от родните ни любими магазинчета скоро ще ни зарадват с тази машинка, така че – стискаме палци и чакаме с приятно вълнение.

Поздрав най-сърдечен,
Ваша shMe

15 октомври 2015 г.

Как да фиксираме акварелните си картинки

Здравейте, мили мои!

Ако харесвате медиуми на водна основа и ги използвате в микс медия проектите си като мен, било то дистрес мастила, спрейове, distress stains, акварелни моливи, пастели или маркери, то тогава неизбежно сте се сблъскали с проблема с размазването им и необходимостта от фиксирането им. Тази стъпка е наложителна, когато искате да работите върху същата повърхност с нещо на водна основа. Примерно, ако искате да залепите нещо с декупажен лак, да подготвите повърхността да е непопиваща (със структурен гел или лак), да използвате гесо или каквото друго ви хрумне на водна основа. Водата в случая реагира с долния слой и всичко се размазва и се смесват цветовете, изобщо грозна гледка и много нерви за крафтъра.

Има различни начини за фиксиране и един от начините, който предпочитах досега, беше спрей за пастели, въглен и акварел. За нещастие на мързеливия крафтър, тази процедура е препоръчително (ако не и задължително) да се изпълнява на открито и проветриво място. Изисква поне 4-5 слоя пръскане и известно време за съхнене. Добрата новина е, че се намира лесно в повечето родни магазини за художествени материали.


Справях се с мързела си и го правех винаги, в името на това да имам неразмазани оцветени картинки с любимите ми акварелни моливи. 


Винаги имаше известно размазване след това, но го отдавах на по-ниското качество на фиксатора, или недостатъчно доброто му изсъхване, и правих компромис. :) Недостатък беше и това, че реагира и размазва перманентните мастила (StazOn, Archival), т.е. ако обработвам фон, трябва да няма нищо напечатано с тях. Тук пеперудите отпечатах със StazOn и оцветих с gelatos, които след това фиксирах със спрея. Мастилото се размаза, избледня и промени леко цвета си. Опитах се да го превърна в ефект, естествено. :D


Трудното дойде, когато исках да използвам дистрес мастилата. Тези от вас, които ги познават и използват, знаят, че те са специално създадени да са *силно* реагиращи с вода. Е, колкото и ката спрей фиксатор да сложих, мастилата все пак се размазаха и даже отмиха при нанасяне на декупажния лак след това (в случая при точките за фон на тази страничка).


Тук се наложи да се разтърся за някакво друго решение. Оказа се, че решението е microglaze. Първо помислих, че е напълно нов продукт, създаден специално за дистрес продуктите, защото попаднах именно на distress microglaze на Ranger и Tim Holtz. За Ranger това наистина е нов продукт, но microglaze сам по себе си - не е. Judikins правят microglaze от известно време, а и други видове восъчни медиуми (cold wax medium) работят на подобен принцип. Все пак си взех distress microglaze, тъй като другите видове не ги намерих в магазинчетата, от които пазарувам. Мога да ви кажа, че с този продукт направо се родих. Вече не сядам без него. По-необходим ми е дори от гесо, когато правя арт журналните си странички. 


Какво представлява? Прилича на безцветен вазелин, така се и нанася - с пръст по повърхността, която искате да фиксирате. Не размазва *нищо* при нанасяне и след това всичко е перфектно защитено. Абсолютно прозрачен и дори забелязах, че прави цветовете по-ярки! Нанася се изключително лесно, не е необходимо да излизате на открито или да чакате да съхне, което аз високо ценя. :D

Разфасовката ми се стори учудващо малка на пръв поглед като го получих, но вярвайте ми, това количество ще ви трае дълго, дори и да трябва да фиксирате цели фонове. Доста икономично се нанася, защото при разтапяне от топлината на пръстите, дори малко количество е достатъчно, за да "омазни" повърхността. Не е необходимо да усещате повърхността мазна, а по-скоро хлъзгава - достатъчно е само да минете с пръсти навсякъде. На опаковката пише "нанесете само на места, за да защитите целия проект, и избършете със суха кърпа излишъка". 

Освен за фиксиране, microglaze може да използвате, за да направите повърхността водоустойчива, подобно на восък. Водата се задържа като капчици върху microglaze-а, без да попива. Аз го ползвам и за предпазване на страничките от слепване, защото използвам лак за завършването им. Отново нанасям съвсем малко количество тук-там и разнасям/втривам хубаво с пръсти. Хлъзгавата повърхност предотвратява слепването. Друго приложение е за фиксиране на изображения, отпечатани с мастилено-струен принтер.

Накратко, влюбена съм в distress microglaze и го препоръчвам горещо на любителите на акварел и дистрес мастила, а и не само... :)
Ако искате да видите едно добро сравнение на няколко восъчни продукти, това видео ще ви хареса:


Надявам се статията да ви е била любопитна и интересна, а също и полезна!

Поздравчета,
Джиджи и Картишоците.

13 октомври 2015 г.

Ревю на тефтери за журнал

Здравейте, мили мои!


Да ви призная честно, превърнах в колекционер на тефтери за арт журнали. Знаете, че напоследък съм заета с други забавления и хобито за малко остава на заден план. Утешавам се с покупки на най-различни крафт глезотийки, които искам да пробвам и за които след това тук ще ви докладвам. Няколко пъти става дума и във Фейсбук страничката на Микс Медия Картишоци, и в лични разговори, кои са най-подходящите тефтери за арт журнал и какви са предимствата и недостатъците. Реших, че така и така купих 3 тефтера от чисто любопитство за качеството им и няма да мога да ги запълня скоро, поне да дам някакви насоки на тези от вас, които се двoумят. 





Осъзнавам, че двoуменето идва по-скоро от това дали да си вземем изгодно тефтер с бели листчета от Лидл или Слънчоглед или по-скъп тефтер, предназначен за микс медия. В случая обаче ще ви разкажа впечатленията си от по-скъпите, но вярвам и по-качествени варианти за арт журнал. Трите дневника, на които съм горд собственик, са на марките Moleskine, Dylusions (Ranger) и Marabu. Единственият, който съм приключила, е Moleskine и само за него мога да дам изчерпателни впечатления, но ще го сравня, доколкото е възможно, с Dylusions, който съвсем скоро започнах. :) Ще ви разкажа само за размера, който аз харесвам най-много - 5"х8" (13х21см, малко по-малък от А5 формат).


Първо впечатление



Moleskine: Ако се спрете на него, убедете се, че си взимате правилния вид, а именно Moleskine Sketchbook Art. Наричам го "правилния", защото има много видове Moleskine с бели листове, но не всички са с толкова плътна хартия като на Sketchbook. Аз лично предпочитам варианта с твърдите корици. Доста е солиден, здрав, не се огъват ъгълчетата на корицата, има хубава кожена подвързия. Има място за надписване на притежателя на първата страница и хартиено джобче на задната корица. 






Dylusions: Твърдите корици (чипборд/бирен картон) в цвят крафт дават възможност за много лесно оцветяване и украсяване на журнала. Има вътрешно джобче за различни ваши "съкровища", което за разлика от това на Moleskine, се затваря много идейно.





Подвързване / Обшиване



Moleskine: Разполага със 70 листа в американския стандартен размер 5"х8". Има добро обшиване, но имайте предвид, че не е направен за понасяне на голяма тежест. Въпреки че е пригоден за "арт", той е по-скоро за скициране, отколкото за тежки медиуми. Моят дневник се размина без разкъсване на гръбнака, разколачване или отделяне на кориците, но е често срещано явление при артисти, които използват тежки материали в страничките си.



Dylusions: Разполага с 48 листа в размер 5"х8". Много добре обшити коли/сигнатури на тефтера. Броят на листовете е значително по-малък в сравнение с повечето подобни тефтери, което означава, че най-вероятно проблемът с разколачването е избегнат. Тялото на самия тефтер е отделен от корицата, захванат е само за задната корица, като така се отнема от напрежението върху гръбнака, когато журналът започне да "набъбва". Този тефтер е измислен от Dyan Reaveley (Ranger) и е пригоден именно за арт журнали и понася перфектно бои, спрейове, пасти и други микс медия продукти.





Хартия


Moleskine: Гладка, плътна висококачествена 165gsm хартия, но винаги лепя по две странички, за да са по-твърди. Залепването на страници облекчава гръбнака на журнала, който впоследствие може да се разкъса, ако има прекалено много арт журнални странички. Затова е препоръчително да не се използват всички. Лепя и маскираща лента (може и washi) по дължината на гръбнака между страничките. Така се презастраховате, че няма да има протичане през шевовете към останалите странички от тефтера. Заради разликата в цвета на маскиращата лента и хартията и поради факта, че хартията е твърде гладка, винаги поставям основа от гесо. Така хем всичко става еднакво бяло, хем повърхността става по-благоприятна за повечето медиуми.





Dylusions: Хартията не е толкова гладка и е значително по-плътна (може би около 200gsm). Предназначена е специално за боите и спрейовете на Dylusions, но работи перфектно за повечето медиуми. Не е удачна за акварелни техники, защото от водата хартията доста се набръчква. Това е валидно за всички тефтери, освен ако хартията не е специално за акварел. Слепването на странички принципно е излишна от гледна точка на плътността на хартията, но ако искате да намалите броя на страничките, пак може да го направите. 


Наличност и цена


Moleskine: Наличен е в някои книжарници и магазини за канцеларски материали в България. Моят го взех от тук. Както споменах и по-горе, уверете се, че купувате удачен вариант - от серията Sketchbook Art. Има и Moleskine Watercolor Book, ако предпочитате да работите с акварел в арт дневниците си.



Dylusions: До скоро не се предлагаше на нашия пазар, но вече може да го намерите тук. По-високата му цена е на пръв поглед отблъскваща, но от първите ми впечатления (2 завършени странички) мога да потвърдя, че качеството отговаря на цената. Ако имате желание и възможност да инвестирате във висококачествени продукти за арт журнали, препоръчвам ви го горещо! :)


Тефтерите на Moleskine и Dylusions са може би най-луксозните, които можете да намерите на пазара. Други много харесвани марки предимно заради качеството на хартията са Strathmore Mixed Media и Canson. На нашия пазар има още две много добри марки арт тефтери - на Marabu (той е размер А5 и е малко по-голям от американския стандарт) и Prima Finnabair. Имам журнала на Marabu, още не изпробван, но хартията доста се доближава до представата ми за студено пресована акварелна хартия, която вярвам, че ще е подходяща за целта. Съдържа 72 листа с грамаж 180gsm.



Надявам се статията да е била полезна в избора ви на арт журнал. :)

Избирайте си бързо тефтер и започвайте смело да мацате в арт журналите! В крайна сметка, не луксозното изпълнение на тефтера е от толкова голямо значение, а съдържанието и емоцията, с която ще го изпълните. :)

Поздравчета,
Джиджи и Картишоците.