За Неуспеха от първо лице, единствено лице.
Отдавна се каня да започна такава рубрика – за неуспехите, издънките и откровените провали в микс медия проектите. Смятам, че аз съм най-подходящия човек за тази тема – първо – защото имам много какво да ви покажа по въпроса и второ – защото обичам да разсъждавам по темата.
Ако сме били около една маса напоследък, особено ако тя е била отрупана с крафт материали, то сигурно сте ме чували да казвам, че в микс медията няма лош резултат. Ако не ни допада намацания лист, просто го изрязваме с пънч или машина и използваме части от него в други проекти. Или просто обръщаме листа от другата страна и почваме да мажем отново.
При платната нещата са още по-лесни – няколко тона гесо и замазваме всичко, което ни дразни за да започнем отначало на чисто.
Как стои въпроса с арт журналите обаче?
Ето пример на няколко мои странички, които въобще не ми допадат.
2. Късаме страницата и я изхвърляме в кошчето (или я залепваме за следващта).
Вече споделих защо не го одобрявам. Позволете на твореца във вас да има и лоши дни. Така хубавите ще изпъкнат още повече.
3. Покриваме със хартии, изрезки от списания или вестници и правим колаж.
4. Използваме страницата за други наши проекти – правим си цветенца, банери, знамена и каквото още измислим.
или
5. Поемаме си дълбоко дъх и си припомняме защо ни е този арт журнал.
НЕ за да го показваме във фейсбука. НЕ за да го качваме в pinterest. НЕ за да го публикуват в списания и да получаваме награди. Правим го за себе си. За да се упражняваме в нови техники, да изтриваме четките си от боята, останала от други проекти, за да споделим емоция, мисъл, състояние, идея. В случая със страничката по-долу - урок, който считам за вдъхновяващ, въпреки крайния НЕ най-добър резултат.
Надявам се с тази публикация да ви усмихна и окуража да работите с лекота и без да мислите за крайния резултат. По-важен е самия процес, задоволството по време на мацането, свободата, лекотата и добре прекараното време – час, два, ден – от вас зависи.
За финал споделям една страничка, която претърпя повечето от горе изброените процедури (без късане и хвърляне) и финално завърши с девойка, изрязана от рекламно списание на вива декор и в така омразната ми комбинация на розово-оранжево.
Ако сме били около една маса напоследък, особено ако тя е била отрупана с крафт материали, то сигурно сте ме чували да казвам, че в микс медията няма лош резултат. Ако не ни допада намацания лист, просто го изрязваме с пънч или машина и използваме части от него в други проекти. Или просто обръщаме листа от другата страна и почваме да мажем отново.
При платната нещата са още по-лесни – няколко тона гесо и замазваме всичко, което ни дразни за да започнем отначало на чисто.
Как стои въпроса с арт журналите обаче?
Ето пример на няколко мои странички, които въобще не ми допадат.
Дали щрифта е неподходящ и не се чете добре, дали рисунката на глухарчетата е крайно некадърна, или пък не си падам по кафявите петна около пеперудите – причината да НЕ харесвам тези страници няма значение. Но те все още са част от моя журнал и вие сигурно сте попадали на някои от тях, смело публикувани от мен.
Философски погледнато, аз считам, че и неуспехите ни са важни, защото те са част от нашето развитие. Как ще оцените напредъка си, ако няма с какво да го сравните? Освен това всички имаме лоши дни, кофти моменти и тогава погледът се спира на някоя грозна страничка с мисълта, че следващата е много по-хубава. Тази мисъл винаги ме усмихва и кара да продължа да разгръщам страниците/дните с усмивка и детинско любопитство. Никой не знае какво се крие зад завоя на живота, нали?
Ако НЕ споделяте моите философски възгледи за живота, вселената и всичко останало, то нека минем към практичната част. А именно – какво да направим, ако НЕ харесваме страница от журнала си.
1. Както споменах по-нагоре – мажем гесо в доволни количества и започваме на чисто.2. Късаме страницата и я изхвърляме в кошчето (или я залепваме за следващта).
Вече споделих защо не го одобрявам. Позволете на твореца във вас да има и лоши дни. Така хубавите ще изпъкнат още повече.
3. Покриваме със хартии, изрезки от списания или вестници и правим колаж.
4. Използваме страницата за други наши проекти – правим си цветенца, банери, знамена и каквото още измислим.
или
5. Поемаме си дълбоко дъх и си припомняме защо ни е този арт журнал.
НЕ за да го показваме във фейсбука. НЕ за да го качваме в pinterest. НЕ за да го публикуват в списания и да получаваме награди. Правим го за себе си. За да се упражняваме в нови техники, да изтриваме четките си от боята, останала от други проекти, за да споделим емоция, мисъл, състояние, идея. В случая със страничката по-долу - урок, който считам за вдъхновяващ, въпреки крайния НЕ най-добър резултат.
Надявам се с тази публикация да ви усмихна и окуража да работите с лекота и без да мислите за крайния резултат. По-важен е самия процес, задоволството по време на мацането, свободата, лекотата и добре прекараното време – час, два, ден – от вас зависи.
За финал споделям една страничка, която претърпя повечето от горе изброените процедури (без късане и хвърляне) и финално завърши с девойка, изрязана от рекламно списание на вива декор и в така омразната ми комбинация на розово-оранжево.
Кат от Картишоците “се провали” за вас с огромно удоволствие.
1 comments:
Вдъхновяваш ме с разсъжденията си !Пропуснах чувството за хумор!!!Аз още трупам идеите и проектите за реализиране , извън арт-журналните мъки, но признавам, че твърде забавно е, за да не почнеш да го правиш:)!Поздрави, Кат!!!
Публикуване на коментар