Практични проекти, които могат да се изработят от деца

Приятно ми е - аз съм Кат и съм теле.
Практичното ми е в зодията, че даже и в професията.
Правя картички, защото вярвам в милите думи и личното отношение към човек.
Но ако мога да избирам, искам картичката да е придружена с практичен подарък. 
С една дума - ако ще ми идвате на гости, по-добре донесете бутилка вино, отколкото някоя изящна свиня-майка на поставка, която се върти ако я ритнеш отзад.

Практичността ми ( да не се бърка със скъндзавост, не е същото) надделява и когато трябва да изхвърля кутия, опаковка от букет или проста консервена кутия. Все си мисля за какво мога да ги използвам и ми е жал да ги изхвърля. Случвало ми се е да ги пусна в кофата за боклук и да се пресегна веднага да ги извадя обратно. Нищо чудно, че голямото ми дете носи опаковките от празни бонбони вкъщи. Можело нещо да ги направя....
Та, оправдам се, че съм модерна майка, мисля за екологията, за планетата, за намаляването на боклуците по улиците... и така възпитавам децата си. Истината е някъде по средата - харесва ми да давам живот на разни непотребни вече вещи, а и тъкмо се занимаваме с децата да убиваме времето преди лягане.
 Сега ми предстои да водя работилнички за деца в една занималня. Още не съм измислила съвсем какво ще правим с мъниците. Картичките са лесна работа, но дали ще са им интересни?
Замислих се какво съм правила аз като дете и се сетих, че всъщност заниманията по труд и творчество по онова време бяха доста практически насочени. Правехме свещник (още е в нас, но татко доста помогна за извиването на желязото), закачалка за кърпи, която украсих лично с пирограф, шила съм несесер за четката ми за зъби, подложка за горещо сервиране и подобни, отново ще използвам любимата ми дума - практични неща.
Съмнявам се, че на днешните деца им е разрешено да дълбаят с длето и да пипат горещи уреди. Ще вземат да се наранят милите те. Явно времената са други, та е добре да се върна и аз в настоящото и да  подхвана подходящи за съвременните деца занимания.
Какво сме правили досега?

• Книгоразделители
• Украсявали сме си малки тефтерчета
• Моливник от бурканче и глина
• Мини чантичка, пълна с картинки за оцветяване
• Подложка за кафе от стар диск
• Играчки за елха
• Картини с копчета (не знам какво им  е практичното) 
• Медальони за подарък на девойки
• Формички от солено тесто
• Бухалчета от филц
• Малки пликчета с бонбони, украсени с бухли
• Кошнички за великденски яйца
• Украсени дървени щипки
• Кутийки за шоколадчета
• Фунии с бонбони ( явно вкусно=практично)
• Моливче от хартия, вътре пълно с бонбони 
• Капани за сънища (караконджоли бродят непрестанно)
• Дърво-мартеничка
• Календари
• Читателски дневник
• Сърца от филц
• Къща за кукли от картон
• Пеперуда от руло тоалетна хартия
• Практично "нещо" си за прибиране на моливи (от пластмасово шише и малко плат)
• Албум от ролки тоалетна хартия
• Кошница за Баба Марта ( да я питаш за какво и е)
• Медали за добро поведение
• Великденски яйца от хартия
• Вази украсени с  прежда
• Пътешественически журнал
• Всякакви други кутийки и пликчета
• Различни адвент календари
• Цветя от плат
• Венец за вратата
• Печати от картоф
• Шахматна дъска
• Рецептурник

Списъкът се оказа доста дълъг. А дори не са ми  свършили идеите. Да живеят сайтове като Крокотак и Pinterest,  които също са безценни в генерирането на нови проекти.

За съжаление трябва да отбележа, че колкото повече растат децата, толкова по-малко проекти правим заедно. Оптималната възраст за тези занимания е от 4 до 8 години. После може и да хванеш момиченцата да си правите гривни, гердани и тайни дневници, но за момчетата положението става доста по-трудно. И въпреки това, миговете прекарани в творчество с децата са незаменими. Някъде там долу на първият етаж остава по нещичко за цветовете, съчетанието им, композиция, полезност на материалите и много, много идеи.
ваша, вечно лоша майка : Кат