Our social:

19 юни 2014 г.

за Музата

Музата, тази досадница дето не знае какво иска. Ту идва, ту си отива и то точно, когато най-много имаме нужда от нея. Какво правите, когато дъртата лелка повръща в някой ъгъл, препила от емоции и не ще да ви помогне да направите нищо?
Аз обикновено мацам. Ама здраво мацам, и то каквото намеря. Заблуждавам се, че после ще използвам намацаното за основа на картичка. В 2 от 5 случая го използвам, но в останалите потегля към кръглото кошче. Все пак този процес ми помага да се ориентирам поне цветово, ако съвсем не съм наясно със себе си.


Другата честа проява на безпомощност е да правя цветя от плат или пънчове. После е много удобно да си има човек готови елементи. Темата с така наречените embellishments или акценти (елементи) ми е много присърце и ще я засегна в скоро време. Цветята от тази публикация цъфнаха в крафтърската ми градина снощи.

Много любимо ми е да майсторя визитки или тагчета, които после да си мисля, че мога да вградя в картичката. Когато я измисля. И ако я измисля.
Вдъхновяващо ми действа и да зяпам в Pinterest красиви нещица сътворени от някой друг. Може да не са картички, а снимки, вкусна торта, нови обувки - въобще нещо, което да ми грабне вниманието  да ми даде идея какво да направя.
Ако положението е хептем зле ми се случва да започна и скечове на картички да гледам - пак с надежда някоя идея да ме цапардоса по главата. Понякога сработва. Друг път дупката е толкова голяма, че са нужни дни спокойствие, хубава книга (че и две) и чаша вино за да примамя музата обратно.
Вие имате ли такива моменти? В които не знаете какво искате да направите и как да го правите? Когато не помага и най-новото блокче хартия? Споделете как се борите с тях, много ми е интересно.
Поздрави от мен
Кат от  Картишоците

6 comments:

Bimba каза...

Дааа, и на мен често ми се случва дъртата лелка да ме напусне. Обикновено става, когато се предозирам с идеи и хрумвания, Тях разбира се, лелката ми ги пробутва точно, когато нямам никакво, ама никакво време... Все си казвам, "точно това ще е следващия ми проект"....и така до точно следващия път... В 9 от 10 случаи, когато ми се отдате възможност да работя по нещо, което ми е хрумнало преди това, се оказва, че лелката е духнала нанякъде. Тогава обикновено си "почивам" за ден-два и зяпам разни идеи (...как сме живели преди без интернет, не знам....). Много често тръгвам по обратния ред, ето например прекрасните цветя от плат, които си направила вече ме вдъхновиха и задължително ще присъстват в някой от следващите ми проекти...Ето, прекрасни цветя....много ще подхождат на една шаби картичка..., какво още мога да сложа...дантела, разбира се...подходяща хартия....а защо да не си направя фона сама...и...А! Тя лелката се е върнала! :) Толкова от мен! Много глупости изписах рано сутринта :)

Kati каза...

Стели, много познато ми звучи.А за цветята - то и аз за шаби шик направих розовото цвете, но уви отлежава вече две седмици на бюрото ми...

Plamnito каза...

Тя - вещицата преди да си тръгне ме хваща толкова силно за гърлото, че едва си поемам дъх и аха, да се предам и да се отпусна долита едно бяло гълъбче във веселите и добри очи на някой приятел, с Надеждата да си гушне нещо лично направено само за него или близък. И както се случва в реалният живот - Доброто побеждава Злото, а аз с една ръка търкам очи, а с другата правя сгъвки. И сънят бяга далече, далече, ... а старицата е освободила едно парко-място.
Цветята ти са разкошни също толкова колкото и картичките, но и мислите ти споделени с нас, не отстъпват! Обичам те, Приятелко!

Toni каза...

Обикновено ме напуска точно, когато се нуждая най-много от нея - когато ТРЯБВА да направя някоя картичка. Иначе си е ок, правя картичка, защото ми е кеф и ми е хрумнала някоя "гениална" идея :). Но когато някой ми поръча, започва едно мислене...понякога със седмици лелката ми бяга и ми се присмива. Правя като теб - пускам нета и гледам красотите на другите с надеждата да се получи и при мен нещо красиво...обикновено надеждата умира, но понякога се изненадвам от себе си :). Вчера, например, се вдъхнових от един скеч, който много ми беше харесал, но така и не успях да се класирам за предизвикателството му. След 2-3 седмици успях :). А какво правя като ме изоставят - нещо различно от картичка. После вдъхновението изведнъж се завръща и заливам 5, 6, 7 картички наведнъж. Иска ми се да си правя заготовки, но нещо не ми се получава. Веднъж започнах да си режа цветенца и изрязах 7...до там си останаха. Вдъхновявам се и от "боклуците" покрай мен. Най-после вчера използвах кенчето от бира, което стои в кухнята повече от 6 месеца :) Дидо е доволен :)

marieraly каза...

Ех, музата.. Честно казано винаги липсва, когато имам много време, а когато нямам , тогава най-натрапчиво ме преследва. Беше писала преди време Кате ю, за това. Тъкмо остана насаме и с цял ден пред мен за каквото си искам, а вдъхновение няма от никъде, и идеи, и даже желание за творчество никакво. А точно когато съм затрупана с работа и задачи, ме спохождат страхотни идеи, и се опитвам да си ги запазя-за после.
А това с цветенцата изцяло важи и за мен. Само че моите са хартиени, както знаете. Всякакви цветове . И когато нямам възможност за работа( щото си нямам работно място в къщи , а трябва всичко да извадя, а след това да го прибера, че масата се ползва и за други цели) и разполагам само с час свободен, също сгъвам розички.Те и без това много бързо ми свършват, защото напоследък затрупвам картичките си с тях, а не стават съвсем бързо. И когато пътувам нанякъде, а не ми се носят всичките такъми-взимам само нарязани цветенца , конеца и лепилото и ... това е. Все пак не мога да изкарам цяла седмица без да правя нищо , картичкотворящо имам пред вид. Та така. Мисля, че отговорих долу-горе на въпроса, с малко отклонения.

Valarie каза...

Пфффф... Мъка, мъкааа... Често ми се случва да започвам някакви проекти с ентусиазъм и изведнъж на средата да спихна с такава сила, че да седя като пън насред гъста гора от дървета. Особено голяма мъка са ми тия китки, които с удоволствие гледам как другите правят сякаш с лекота, а на мен ми изпиват енергията и ми причиняват главоболие. Редовно се нахъсвам и захващам да направя някоя и друга, провокирана от урок или клипче в което изглежда сякаш сами се правят и като ги почна и направо... СМЪРТ! Скоро даже изхвърлих едни 5-6 китки, имали нещастието да се пръкнат баш при мен. Ами за нищо не ставаха просто! Само дето се оклепах и се изгорих на пистолета за силикон. Голямо мазало. Мъжо ми се смее, това ме вбесява също. Някой ден ще го накарам той да ми прави цветята.
В моменти обаче, когато ми липсва вдъхновение, пък много ми се ще да направя нещо, сядам в Ю-тубата и гледам, гледам,гледам докато не ми щукне и не си седна на четирибуквието с мерак. Така се лекувам аз.

Поздрави и усмивки. :)