Our social:

8 март 2017 г.

Какво могат жените

По случай Празника на жената, ние, жените от Картишок решихме да ви поднесем букет от интересни Жени-творци. Помолихме ги да разкажат по малко за себе си  и творчеството си, както и да ни покажат любими свои творби. Какъв по-добър подарък за празника от красота и вдъхновение на едно място.

Мартина Стойчева

Здравейте на всички последователи на Картишоците! Аз съм Мартина и съм от Бургас. За разлика от повечето „ветерани” в огромния крафтърски  свят, аз съм сравнително нова в тази област.
 Започнах след като родих дъщеря си и си останах вкъщи за по-дълго време. Исках да й взема някакво албумче за снмки и реших че ще мога и сама да направя бебешки албум с подръчни материали. И така от  2015 до края на 2016 година  направих около тридесет  албума. Първо се увлякох по шити албуми с много джобчета и вътрешни странички. Купих си специално шевна машина за да мога да шия албумите си! След това следях Кати Орта Кинг за около година. Научих много неща за това как се правят джобове и скрити странички. И така до пролетта на 2016.Тогава се увлякох по Хайди Суап, завърших и с два планера. В края на 2016 се запознах и с микс медия. И определено  беше любов от пръв поглед! С  времето вкусовете ми много се промениха. В началото не си падах изобщо по дантела, панделки, цветя…и други такива. Днес …всичко е цветя, дантели ,пастелни и други ”вкусни” цветове,...А преди не харесвах нищо в шаби шик  или по-романтичен стил. Гледам много клипчета в You tube  и разглеждам много, много блогове.
Аз съм номад. Уча се от всеки и никога не съм посещавала някакъв урок за това кое как се ползва. Aбсолютно самоука съм. Единственият  ми учител винаги е бил You tube.
От крафт нещата ми определено  много обичам стенсилите си. При всеки удобен случай си поръчвам нещо ново. Харесвам да използвам и спрейове. Цветята са ясни! Обичам да използвам почти винаги някакъв вид плат. Без значение дали ще е дантела, панделка или бинт. Да има материя!
Любимата ми техника в момента е да завършвам с пръски. Почти няма начин да отсъстват. И в последно време се увличам по акварела и го използвам за акцент тук и там.
А ето и малко снимки на мои картички.

Силвия Вангелова

Добър ден, мили дами!
Аз съм Силвия от Добрич, но живея от 30 години в най-североизточната точка на България Шабла ;) В един период от живота си мислех, че не е моето място, но открих морето по много начини и ми стана мило и зареждащо това крайбрежие: дюни, корморани, тихи местенца за скрита от хорските погледи почивка, необятен източник на енергия и творчески идеи за моето хоби ДЕКУПАЖ.
По образование и призвание съм музикант. Завършила съм музикална академия, после дойде работата в детска музикална школа, училище, вокални групи с деца и вече 25 години съм диригент на дамски камерен хор. Ежедневието ми е изключително динамично и наситено откъм музика. Та затова сигурно когато случайно видях предмет декориран с техниката на декупажа, разбрах, че музиката не ми е достатъчна. Нали знаете, в музиката има доста правила и свободата е ограничена.
Та декупажът ми донесе СВОБОДА. Да, има базови правила, но след правилната предварителна подготовка на предмета вече съм само аз! Независеща от никого, непришпорвана от срокове и претенции. 
Декупажът е моето тайнство, моето си много лично "нещо". Понякога се чувствам като художник, понякога като зидар, друг път като химик :) Харесва ми да съм омазана в пасти и бои. Усмихва ме! Усмихва ме вече 6-та година.
Подвластна съм на настроенията си и затова предметите ми са доста крайни като усещане и са винаги продукт на това, което изпитвам в момента. Любима тема? Разбира се - морето!
Желая ви много здраве, обич и творчески забавления. Честит празник!
 
 

 

 

 

 


  


 

  


 

 



 
 







Елена Христова

 Здравейте, приятели на Картишок! Аз съм Елена Христова – Elenhen.
Изразявам творческата си енергия най-вече чрез фотографията. За мен тя е изкуство, начин на възприемане на света, начин да изразиш себе си. Тя е отражение на нас самите, на нашата индивидуалност, на книгите, които харесваме, музиката, която слушаме, на филмите, които гледаме, местата и хората, които обичаме. 
Увлечена съм по фотографията, рисуването и визуалните изкуства още от дете. Преди години се опитвах да изразя идеите си като модел, защото ме плашеше техническата част на фотографията. Но дойде моментът, когато това вече не ми беше достатъчно и се престраших да се сблъскам с технологиите и спесификата на дигиталните апарати. Като self-taught (самоук) фотограф съм оставила въображението да бъде моя учител, а работата ми да е освободена от сянката на авторитети и чужд почерк. Обичам съвместната работа с клиенти. Да интерпретирам техните идеи, за мен е изключително приятно предизвикателство. Красотата и естетиката са мои лайт мотиви. В работата ми ще откриете много репортажни кадри с онези моменти, когато никой не очаква да бъде сниман и е искрен, естествен и себе си. Ще срещнете и много сесии със специално подготвени декори, настроения, и тематика, които аз изработвам и подбирам стилистично. Важното за мен е, да уловя моментите на щастие, нежност, любов и романтика, а похватите могат да бъдат различни. Надявам се да може да видите красотата, която аз съм видяла със сърцето си и да я пожелаете за себе си!





Стилияна 


Казвам се Стилияна, на 28 години съм и живея в Добрич, малък град близо до морето. От около 7-8 години имам хоби, което стана част от ежедневието ми. Изработвам бижута от полимерна глина и естествени материали, рисувам върху всичко, което може да побере идеята ми - чаши, дрехи и обувки, пирографирам върху дърво. Началото с моето хоби беше от скука, но с времето се превърна в много повече. Част съм от екип от артистични, жизнени, изобретателни, с вродено чувство за красота и хармония млади хора. Всеки от нас прави различни неща.
Много бих се радвала, ако мога да помогна на хората с въображение и нестандартни идеи, да създават красота в ума си, а аз да мога да ги осъществя.
Честит празник, скъпи жени!

 


  

 
 

 Хера

/онази същата, позната още като Евдокия Георгиева, чиято снимка украси корицата на  Нора Робъртс наскоро/
 Фотографията е моят страст...моето кътче за лудост. Занимавам се с нея откакто родих големият си син - доста тривиално но факт :) Основните ми модели разбира се са моите двама сина и баща им. Обичам да снимам макро и пейзажи. Изгревите и залезите са моята страст. Обичам да пътувам и да откривам все нови и нови места. Запечатвам всяко пътуване и трупам в албума за семейни спомени. Не мисля много кадрите...просто идеята ме блъска и трябва веднага да я осъществя. Докато не стане реалност...мира не си намирам. Снимам почти всеки ден...като луд с картечница съм вече....10 години. Дали и снимам много - не знам...дали снимам малко - също не знам. Знам, че снимам достатъчно за да съм удоволетворена.

 
 




Професията ми няма нищо общо с фотографията. За сега тя е само хоби и място за почивка. Много бих желала да си остане такава.







Даниела Попова

Като илюстратор и режисьор на анимационни филми, тя работи върху мечтата си да пресъздава света през откривателския поглед на децата.
Днес Дани празнува за първи път женския празник като майка. Преди няколко дни се роди първородният им син. Да са честити!
Тя има най-прекрасната и нежна душа, точно толкова нежна като милата ѝ усмивка и също толкова деликатна като изчистените ѝ творби, изпипани и завършени с прецизността на майстор-часовникар. Дани открива прекрасното в семплите и по детски простите линии. Странно ми е да пиша за нея (аз, Ирена от Картишок), та тя е истински и завършен художник, на който се възхищавам и от когото се уча.
Дани е възпитаник на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Дипломната ѝ работа е "Черно-бяла история"
Илюстрира детската книжка, написана от 7 годишната Мая Бояджиева.
   
Дани има невероятно много и прекрасни творби, но понеже е много скромна, не споделя себе си и не се рекламира сама, та нека оставим рисунките ѝ да говорят сами.


Снимка на Didi Popova.
Снимка на Didi Popova.

Снимка на Didi Popova.

Снимка на Didi Popova.

Здравейте!
Чувствам се излкючително щастлива и развълнувана, че съм на гости на талантливите дами от Картишок! Огромно благодаря за поканата им да им гостувам и няма да скрия, че бях много изненадана от проявения интерес към моите изделия.
Казвам се Елена! По професия съм начален учител, а хобито ми е скрапбукинга и правенето на картички. То е това, което ме кара да забравя за всякакви проблеми и да се пренеса в света на красотата и изяществото.
Всичко започна преди доста години, когато приятелка ме помоли да изработвам миниатюрни картички (10см х6см) за цветарския и магазин. Те бяха моя пръв досег с това хоби. Тогава за пръв път видях и използвах малки пънчове (донесени от САЩ), но главно кривата ножичка за маникюр, малък силиконов пистолет, скалпел и старата шивашка ножица на баба ми бяха моите основните „оръдия на труда“. Нямаше кой знае какви материали и може би точно това беше причината, която развихри въображението ми.


Новото начинание ми носеше неописуемо удоволствие и релакс след шумния и натоварен работен ден.
По-късно се преместихме със семейството ми да живеем в Англия. Там попаднах в рая на крафтърите. Започнах да попивам всяка нова за мен техника и да експериментирам. Преминах през увлечението си по печатите, ембосването с папки, топлия ембосинг с различни ембос пудри,


правенето на цветя от хартия и foamiran.


 Като краен резултат от всичко това се появиха и първите ми картички с микс медия.


 Обожавам да правя експлодиращи кутийки, чантички, покани, сватбени пликове
 и всякакви скрапбук изделия, съхраняващи снимки и скъпи спомени.


Едно от най-любимите ми  забавления, но и предизвикателство, е оцветяването на печати с COPIC маркери.


Съвсем наскоро започнах да правя албуми, но бих могла честно да заявя, че малките проекти ми носят значително по-голямо удоволствие.


Предпочитаните стилове от мен са: Shabby Chic and Vintage, Mixed Media и Steampunk, но не се ограничавам само в тях.
Разбира се, както всички колеги-крафтъри, не спирам да се самообразовам, да използвам нови материали и техники, да се уча от най-добрите в тази област.  
Не се стремя да купувам най-новите щанци от известните крафтърски фирми, нито скъпа техника. Все още ползвам моя стар, верен Cuttlebug, защото вярвам, че уникалността на едно изделие от хартия се заключава не в броя на скъпите материали и консумативи, а в съчетаването на цветове, подреждането на елементите за да се постигне визуален баланс и хармония, и не на последно място - частицата от душата на този, който го изработва!


Честит празник, скъпи дами! Бъдете вдъхновени!

2 comments:

Plamnito каза...

Честит празник и много вдъхновение, скъпи Картишоци!

Поли Христова каза...

Невероятни сте ,момичета!Толкова "различна" красота събрана на едно място!