Our social:

24 април 2017 г.

15 минути насаме с Оксидите - споделено от 1 л. ед.ч.

Когато shMe каже, че нещо ще стане абсолютен хит на пазара, винаги е права. Особено ако в това "нещо" е замесен и чичко ви Тим Холц - най-добрия бизнесмен сред крафтърите. Този човек има нюх за пазара / и парите в него/, но има също и  крафтърска душа. Неговите дистреси са незаменими и невъзможни за копиране и присъстват почти във всеки крафтърски кът. От както са на пазара, той не спира да ги допълва и всяка година да измисля нещо ново. То не бяха мастилца, нови цветове, по-малки опаковки, бои, после маркери, пастели и какво ли още не.

Сега, когато вече си мислехме че няма какво още да  извади от ръкава, той отново се доказа като един вълшебник и извади асото, наречено Оксиди /Distress Oxide Inks/.

Целият свят предполагам е полудял за тях. Казвам "предполагам", защото отказах да се интересувам и да следя клипчета и мнения за новите мастила, преди да имам възможност да ги видя и помириша. Че ще си купя няколко за проба си знаех - просто няма как да им устои човек. И ето - през април 2017 вече ги има и в България - при Бо и при Нели.

С нормалните дистреси беше любов от пръв поглед -  още си спомням покупката на първите ми три цвята - през август 2012  - victorian velvet, antique linen, walnut stain - след много питане тогава във форума на Бг-мамма и съвет от Вили. И до ден днешен си ги имам, както и още тридесетина други цвята и малко маркери. Харесвам много и новите, допълнително добавени цветове, като пистачо, цитрон, корал - много по-ярки и наситени, леко разминаващи идеята за състарено и овехтяло.

Дълго време използвах само такива мастила  - и за отпечатване, и за оцветяване на всякакви картинки. Състаряването по краищата си е класика -  не мисля, че с друго ми се получава така автентично. Даже и колегите в офиса се шегуват когато ни трябва някой стар документ, че не им се рови в архива - щели да ми купят едно винтидж фото да си седи там и да помага за автеничния вид на документите.
Но единственото нещо, което не успявах да докарам с дистрес мастилата, беше читав фон по обичайния начин на чичко Тим - мацаш с мастилата по масата, пръскаш с вода и забърсваш с листчето. И хоп - цветна и красива магия. Но при мен все ставаше кална помия. Някак всички цветове ми се смесваха един с друг и не ми харесваше резултата. А после като добавя отгоре и други и трети - кашата е пълна. На клипчетата изглежда лесна работа, но в действителност за дистресите си трябва малко техника и познания.

Та, да се върна на темата на днешната публикация, че съвсем се отплеснах. Оксидите.
Това, което разбрах за тях (от shMe) е, че са съчетание от пигментни и багрилни мастила, докато старите се водят само багрилни. И двата вида реагират интересно с вода, но при оксдите ефектът е уаау. В нета има безкрайно много публикации, в които се сравняват качествата на едните и другите мастила - аз не смея да правя такива сравнения и коментари, защото съм прекарала сумарно един час с новите мастилца. По-долу ще ви дам една добра плейлиста с близо 60 клипа, в които се демонстрират техники и идеи с оксидите, при това от професионалисти, които наистина си разбират от работата.
Аз ще ви кажа моите съвсем лаишки, пресни и спонтанни размишления:
- много са яки, особено розовото. Липсваше ми точно такъв цвят при старите дистрес - worm lipstick от старите червенее и не е толкова розово.
- на кутийки  и имена на цветове са почти еднакви, но има разлики в нюансите, при оксидите цветовете са по-млечни.
- оксидите  имат съвсем различна консистенция - стоят по-кремообразни

- много лесно се правят "онези" фонове, за които говоря по-горе, без резултатът да е кафява локва. Просто цветовете се смесват много приятно и лесно - като детска игра.
- ефектът при напръскване с вода е много по-невероятен и се получават страхотни ефекти.
- а ако добавим и стенсил и само избършем с мокра кърпа - лелеее - магия!
Може да ви струва, че ахкането и охкането са ми в повече, но има защо да е така - нямах търпение да спирам и да снимам процеса на тестване, още повече че беше в 4 през нощта. Но мога да обобщя, че ми достави огромно удоволствие. Тепърва ще пробвам как се държат върху черно, върху гесо и върху крафт картон. Със сигрност цветът и ефектът е по-различен ако печатате с тях, или оцветявате - тук поне от първия опит ми се стори, че разликите не са толкова големи. При печатането е факт, че след като пръснеш с вода изображението не се размива мигновено както би станало при старите мастила, а само леко се разтича.

И за финал мога да кажа само - радвайте се, че са само 12. Но едва ли ще останат толкова, та чакам да видим кога ще изкарат на пазара и другите до 48 :) Започвайте да икономисвате от закуски още сега.

Ето и колекцията клипчета за любознателните:



В България може да ги купите от тук:

 Толкова от мен, вашия любител на нови усещания - Кат. Ще се видим с някои от вас на срещата в Габрово и тогава може да тествате мастилцата сами за да споделите и вие впечатления.