Our social:

1 ноември 2015 г.

The Fuse Tool – или „…кога ще напишете за Фюза?“ ;)

За да усмиря малко „гузната“ си пазарска съвест, обичам да гледам на себе си като на експериментатор. Така последното нещо, което си купувам, не е от простото първично желание „да имам“, ами, съвсем оправданото, за да пробвам. По-добре звучи, нали?

Понякога пробването на определен продукт се превръща в страст. Така се случи и с един сравнително нов инструмент, а именно Photo Sleeve Fuse Tool или по-познат вече по нашите ширини като „фюза“.

Създаден, за да обслужва нуждите на по-персонализиран стил на подреждане в Project Life  скрапбукинга(б.р. има две прекрасни статии и клипче по въпроса съответно на нашата Софи и Ем от Двете Елши), Фюзът бързо набра скорост и стана любимец на мнозина по света. Прекрасното обаче е, че приложението му не спря до там, а успя да завладее и нови територии. Това се случи именно в страната на картичкоправещите (малко по-надолу в подробности).
Но, нека да започна отначало. Основното приложение на този лек и удобен за работа инструмент е с две думи да „запечатва“ спомените ви в прозрачните джобове за снимки и скрапбукинг, използвани в Project Life. Демек, правите си собствено джобче, с размери и форма по ваше усмотрение, като нагрявате уреда, ползвате металния водач и прилично бърза скорост на работа и воала – освен снимката от последното море, сте запечатали отвсякъде и мидичките, и щипката бял пясък, която не успяхте да устискате да не си донесете.
За да не съм голословна – давам ви линк към едно от по-популярните клипчета за презентиране на инструмента.

В комплекта, който закупувате, получавате самия инструмент (работи на ток), две сменяеми глави – за запечатване и втората за запечатване и рязане едновременно, метална линия водач, както и стойка. Завинтвате необходимата ви глава, включвате, оставяте на стойката и чакате да загрее хубаво около 10 минутки. Готови сте за работа. ВНИМАНИЕ – ужасно горещ става, бъдете безкрайно предпазливи в работата си с него – пари. Доста. Знам. И още нещо важно – повърхността, върху която работите. Аз ползвам стъклената си подложка, Роси ползва плексигласовите подложки на Биг Шота си. WRMK предлагат оригинална подложка за работа с висящо кобурче за самия инстумент, мацки от нета споделят, че работят върху кухненските си топлоустойчиви плотове… явно варианти има. Изводът е един. Внимавайте какво си подлагате отдолу, вероятността да го изгорите е голяма.

Една вметка: първоначално We Are Memory Keepers произведоха инструмента в „гол“ вариант – това дойде и в Европа (моля, сравнете с предишната снимка), а именно без металния диск на дългото тяло, който да служи за стабилно закрепване върху стойката. Така първите партиди от инструмента нямат почти никаква стабилност върху стойката и доста хора се оплакаха. Чест прави на производителя, че „чу“ клиентите си и взе мерки. (Аз разбира се, щото бързам винаги имам от първата „необезопасена“ партида. Не е чаак толкова болка за умиране. Ноо, и тук има решение, за което Росалинда, която е бърза като мен в това отношение, скоро ще има включване, надявам се).
За Project Life – изяснихме. За картичките или как започна всичко? Ами, просто обичаме шейкър-картичките – ето така започна. Джен МакГуайър показа нейната интерпретация, както и още една плеяда звездни влогъри (не бързайте да ме поправяте, да, влогъри, не блогъри) и така се даде един прекрасен нов живот на Фюза. И не спря до там. Производителите му веднага съзряха новите възможности. Натвориха нови глави за инструмента (с по-дебела, по-плътна шарка и т.н.), нови тип водопадче размери на прозрачни джобчета...
А това, което най-много ме впечатли, са новите крафти материали, които се „топят“ и са съвместими с Фюза и неговата работа.
Ето краткото клипче по въпроса с новите работи:
 
Сега ще споделя за собствения си опит с инструмента. Ползвах за водач освен този, включен в комплекта, така и някои от тънките си метални щанци – сърце и овал. Освен това, нямам от оригиналните прозрачни джобове на WRMK и за това съвсем по нашенски си пригодих канцеларските прозрачни джобове за документи. До момента съм експериментирала с 40, 50 и 75 микроновите и работата с тях е песен – демек, става. С по-дебели материали като ацетатните листи обаче ударих на камък. Разтапя, запечатва, но временно. Като насиля малко двете страници на джоба цялата работа се „разперфорира“. Роси обаче е успяла с нейния ацетат и ще ви разкаже от първо лице.
Не ползвах Фюза за запечатване на Project Life тип страничка със снимки. Използвах го в 5-6 различни други проекта, напълнени с какво ли не - от пайетки, през конфетки до мини елементчета, нарязани с Биг Шота. Два от тях вече ви показах в моя блог – шейк картичката за Ева и хело(опс, липсвам)инския ми картитаг. Два от другите проекти са бебешко мини албумче и изцяло прозрачна тип журнална страничка за малкия сладък син на Джиджи (формат приблизително А5), които за първи път ви презентирам тук, а скоро в подробности в моя блог.

 



Както сами виждате, възможностите са на практика неизчерпаеми. Въображението е единствената ви граница.
Ще чакам с нетърпение, вашите интерпретации по въпроса. Едно ви гарантирам - ще се забавлявате от сърце. ;)
За финал ви линквам и някои от любимите ми тубни клипчета за Фюза:
 
С много напън и преса от някои хора, но със старание и добра мисъл,
Ваша shMe от Картишоците :)ххх
ПП Росалинда, има да добави доста по въпроса, така че - Роске, не си мисли, че минаваш метър... ;)

4 comments:

Kati каза...

Доживях, с огромно удоволствие да изчета тази публикация. Както винаги - много подробна, изчерпателна, обяснителна и пълна с новости и вдъхновения. Благодаря ти.

Plamnito каза...

И това чудо пристигна на наша тритория!!! След тази статия как да не си го вземе човек, как беше - "за да се пробва"!

Bo каза...

Страхотна статия, Пете! Беше ми огромно удоволствие да я изчета на един дъх, да се забавлявам и да науча нови неща, отново!

Petya каза...

Това определено е нещо ново за мен, но аз едва ли ще стигна до него. Определено статията ме заинтригува. Благодаря ти, за което, Пете!