Здравейте, Картишочета!

Не знам дали сте напреднали много с арт журналите си, но при мен нещата се случват доста бързо. :D 



Както се оплаквах скоро на другите момичета от екипа, инвестицията от 25лв за Moleskine мислих, че ще е за идните 2-3-5 години. А какво се оказа - с това темпо и до края на лятото няма да ми стигне. Вече съм го преполовила и на този етап се сблъсквам с проблема на всички "шити" тефтери (тези, които не са със спирала) - стават изключително дебели и освен неудобството от трудно затваряне на журнала, става почти невъзможно попълването на последните странички. Да, знам, че със спирала се минимизира този проблем, а с ръчно направените може изобщо да не възникне, но шитите купешки луксозни тефтери са ми много на сърце. <3 :) Затова се разтърсих из интернет как хората се справят с този проблем. Ако трябва да систематизирам информацията, която намерих, подходите са два:

Премахване на страници

Прекрояване на гръбнака 

Така журналът ще се разтвори хубаво и ще се освободи напрежението. Ако сте късметлии и сте били много внимателни с журнала, ще видите, че колите на тефтера все още се държат обшити и само покриващата тишу хартия се е разкъсала на места. За да направим нов гръбнак, залепяме тишу хартия отгоре (най-добре с гел медиум) или използваме (широко) тънко хартиено тиксо, за да покрием целия гръбнак. За по-голяма сигурност може да сложите допълнителен слой тишу хартия. За да придобие по-завършен вид гръбнака, може да добавите парче кожа (или плат, канава), което се залепя само за кориците, а не за колите на страничките.

Ако сте спазвали правилото да имате отделни сигнатури/коли от платна в арт журнала (което аз не направих), може да видите и този вариант за прекрояване на Moleskine. Той използва парче дебел картон вместо кожа, върху който се правят "джобчета" за отделните коли. Така дори най-"тумбестите" журнали ще изглеждат и ще се чувстват прекрасно. :) 

Ако сте мислили по този въпрос или сте попадали на някое друго подобно полезно уроче, ще се радваме да споделите в коментарите. :) 

Здравейте мили мои фенове на Картишок. На мен се падна честта да ви поздравя с днешния много български празник 24 май! Аз имам особено голяма слабост към него, както не веднъж съм ви разказвала в моята Къщичка.
Освен венците от дъхави божури, маршируването и песните за Кирил и Методий, купчината книжки, която мама винаги ни подаряваше на този ден, споменът ме води към любимата учителка по български език застанала на прага с куп букети и  блага усмивка.
Днес празникът ми има и друго лице – това на сина ми с корона на главата и декламиращ гордо стихове за книжките, които сам чете.

Ти ме водиш през морета,

през гори и планини

и с очите на поета

виждам приказни страни!

шепне заедно с него и тригодишната му сестра в публиката. Лесно се учат силните думи. Лесно се помнят красивите български стихове.

Имаме толкова голямо богатство в нашия, роден език. Аз самата обожавам да си играя с думите, макар и понякога да излизат твърде бързо от устата ми, подобно на водопад. Старая се да предам тази любов на децата си. 
Благодарна съм на учителите, че се борят ежедневно с това предизвикателство – да предадат красотата на думите, да разкрият тайната на книгите, да ги научат да са горди българи.

Вдъхновение, 
приятелство,
 магия, 
очарование,
надежда, 
благоухание, 
необятност, 
простор, 
шепот на поточе, 
възхищение, 
сияние, 
копнеж, 
нежност, 
смях, 
МАМА!

Ако и вие като мен напредвате с бърза скорост в колекционирането на акрилни боички за микс медия проектите си, то значи имате нужда от каталог.
Първо: за да не купувате цветове, които вече имате
Второ, когато ви дотрябва някой конкретен нюанс лесно може да прегледате каталога и да установите дали го имате.
Трето, за да преброите колко точно имате и да спрете да купувате нови ( при мен минаха 84 броя онзи ден, с поредното ново синьо).
А като си помисля, че едно време смятах, че 4-5 основни цвята са достатъчни за да си забъркам нови цветове.

Истината е, че си падам по странните, мешани, нечисти нюанси и не мога да се сдържа като видя поредното резидаво, мента, мухъл, праскова, фусия, тиква и каквото още се сети човек.
Купувам от всякакви фирми и марки, но все още не съм достатъчно изпробвала за да ви направя сравнение. Имам си своите любимци, но постоянно се явяват и нови за проба.

Разкривения надпис също е направен с акрилни бои, които изсипах в стара туба от лепило. Чудесно може да се използва за писане.

Толкова от мен за засега, по-късно може да се появя с едни бухали в сайта ни за предизвикателства.
Кат

Вчера във ФБ групата си водихме дискусия за Началото! Кой как решава да започне, какво го вдъхновява, как решава да продължи…  За разлика от други мои “колежки” по отношение на арт-журналите, аз постъпвам като тригодишна красива (и скромна), не много мислеща блондинка (може и болонка да се чете – пак няма да сте в грешка). Хващам боичките и почвам, без нито една мисъл в главата и без ясна идея накъде ще ме отведе приключението.
В страничките, които сега ще ви покажа, знаех само, че искам да пробвам техниката с много шарения  и накрая измиване на шареното, която ви показах скоро в групата.
Първия слой дойде в резултат на избърсване на четката от боя докато работя по други проекти. Цветове – синьо, зелено и жълто. Основата не беше грундирана.

Втория слой – остатъци от ноти. Пак извадени от кошчето. Залепени с нещо като прозрачен гел медиум. Яко намазани за да лъщят. Това ми помага ако не се справя добре със следващия слой да изтрия всичката боя с влажна кърпа без да разваля самите странички. Продължаваме, все още без идея за крайния резултат.
Трети слой – спрей домашно производство, но от акварелни пастели. и вода.. пак експерименти, и то категорично неуспешни. Защо ми трябваше да са в червено при това?


Реших да го избърша с мокри кърпи. Неуспешно обаче. Ще се наложи да останем на червена вълна.
Четвърти слой. Добавяме акрилна боя. Червена  разбира се. По краищата – напоследък ми е много любимо да оформям такива “рамки” на моите странички. Цветовете се бият яко, ама карай, на кой му пука, нали е забавно…

Пети слой. Печати.
Тук нещата вземат лудешки обрат и имам бели петна в паметта. Спомням си просто, че отворих папката с печати на Мигито за микс медия и полудях от кеф. Много са добри, може и сами да се убедите. Точките са ми слабост, напуканото и петното също, дори пеперудите ми допадат – а аз не съм им фен.
Друг е въпроса, че не трябва да се печата директно върху неравни странички. Сега вече знам – купих си един топ бяла тишу хартия и вече минавам през нея. Отпечатъкът е много по-добър.
Шести слой. Релеф.
Тук аз решавам, че като една истинска “професионалистка” ще трябва да добавя и нещо за релеф. Надигнато да има, да стърчи нещо. Кой обаче има време да чака някакви си акрилни пасти да съхнат… та това са няколко часа загубено време, а аз искам да свърша всичко веднага. Хващам силиконовия пистолет, в който има зелена брокатена пръчка силикон. Чудесно – правя се че пиша на английски с красив почерк.


Седми слой. Още печати.
Тук пеперудите се увеличават. Върху силикона още по-трудно се печата. Но пък кефа е голям. Ето как изглежда мацаницата миг преди да бъде уморена и пребоядисана.

Осми слой. Зелен латекс.
Да, добре, знам че се бие с червеното, но имах избор между него и лилавия латекс, останал от стената в спалнята.  Предпочетох зеленото.

Девети слой. Спрей боя.
Напръсках с малко спрей, той пък взе че се стече… оставих го да ходи където иска. Реших да му спестя компания.
Десети слой. Да го наречем финален. Добавяме акценти.
Крив надпис с детските печати от Лидл.  Малко бял маркер, тук там черен. Още малко печати по краищата в опит да спася крайния резултат…После още малко брокати отгоре, че да има бляскави неща по пеперудите.

Дали ми харесва крайния резултат? Ами незнам.. но пък и на кой му  пука? Важното е, че безумно се забавлявах в продължение на два три часа. И сега всеки път като разгръщам журнала и се сещам за лудостта, която ме беше обзела в онзи ден. И се усмихвам. И ми става весело. Значи ми харесва.

Това е една моя страничка от началото до края. Както виждате няма правила, няма точни указания, няма ред. Има само пеперуди, които летят безгрижно и кацат тук там за да задържат един хубав миг от вечността. Ако и след тези романтични мои изблици продължавате да ме четете, благодаря ви много. Ще се радвам да споделите и вашия опит “от-до” . С удоволствие ще го публикуваме на страничките на Картишока. Все пак тук “лудите” трябва да се подкрепяме, нали?
Кат от Картишоците.