Днес продължаваме с темата за брокатените четки / маркери. Вчера Росалинда ви запозна с Wink of Stella Glitter Brush, а днес аз ще ви представя алтернативата на Европейския пазар - Spectrum Noir Sparkle Pens. Те са производство на Crafter's Companion и са най-новото отроче от цялата им семейство средства за оцветяване. В Англия са налични от началото на месеца, а в щатите още предстои да бъдат представени.
Технически това са четчица с резервоар, което съдържа водоразтворимо мастило с много фин брокат. Могат да се използват самостоятелно, в комбинация с акварелни маркери или като завършващ блещукащ ефект. Единственото забранено нещо е да потапяте самата четчица директно във вода, защото това може да повреди формулата на боичката.
Аз подходих с лек резерв, защото колкото и да обичам броката той трябва да се използва умерено. Тук обаче не говорим едри блескулки, а за едно фино и леко проблясване единствения проблем, на което е, че доста трудно се улавя с фотоапарат.
За сега Spectrum Noir Sparkle Pens могат да се закупят в два варианта - в седем комплекта от по 3 маркери в различни комбинации. Едната от тройките съдържа само четчици с прозрачния глитър, който може да се използва върху оцветени с всякакви други медиуми и дори готови картинки. Това би бил моят първи избор ако искам само да пробвам, но ви предупреждавам, че има голяма опасност да се влюбите безвъзвратно.
А другият вариант са двете големи куфарчета от по 12 цвята, като във всяко от тях освен 10 цветни маркера си има и по 2 прозрачни.
А за финал ви показвам и малкото видео, което направих за да видите целият този блясък. Снимах го вчера късно, но на изкуствена светлина блескулките се виждат доста по-добре.
А сега ви пожелавам изпълнен с цветен блясък ден,
Кали за Картишоците
Днес реших да Ви покажа един продукт, за който аз лично не мислех, че чак толкова много ще ме впечатли. Да, не е нещото, без което не може да започнете да творите, но пък е точно онова нещо, което ще придаде финалния щрих на Вашият проект.
Това е Wink of Stella Glitter Brush или вид маркер, с накрайник четка, съдържащ пигмент (съставката даваща цвят) на водна основа и още нещо ... :) Да, към всеки един цвят има и брокат. Като човек, който не е много по бляскавите и светкащите неща, ще Ви кажа, че явно и аз си намерих майсторът. Хареса ми това, че оставя съвсем дискретен блясък, четката позволява прецизно нанасяне, не се сипе брокат навсякъде, дори при натискане с пръсти върху обработеното място(оставете да изсъхне), виждам по една две мини точици, което за мен е идеалният момент.
Ето едно клипче, където освен подготовката за първо използване, ще видите и няколко проекта.
Хубавото е, че освен безцветният вариант, който имам аз (благодаря,Пети) се предлагат още 15 различни цвята. Спокойно може да си правите надписи, да си оцветявате различните елементи от проекта и каквото още пожелаете.
Нашите са закупени от тук, но тъй като в момента няма наличност, оставяме топката в ръцете на търговците, когато отново се появи в някое от магазинчетата, да сигнализират.
Може би има много от Вас, които не се доверяват особено на четки и предпочитат да заложат на стабилен писец. Има 15 броя (без бяло) брокатени маркери с фин писец (0.8 мм). Хубавото е, че можете да ги намерите на съвсем прилична цена ето тук.
Тук Петя ме подсети, че трябва да имате предвид резервоарчето за мастило, което е по-малко в сравнение с това на вариантът с четката, а другото е, че ако натискате силно, може да ви остане следа като от химикал върху проекта.
Нашите експерименти показват следното:
Поносимост с копик маркери - Да!
Нанасяне върху дистрес мастилата на Тим Холц и запечатване с Микроглейз - Да!
( Петя, благодаря за пробата! ) :)
В следващото видео Дженифър Макгуайър показва колко лесно маркерът с брокат блендва дистрес маркерите на Тим Холц, служи ни за запечатване на мастилото и освен това можем да го използваме и като ембосинг мастило за топъл ембосинг.
Тест върху акрилни бои на Docraft's Artiste -
Тест с акрилните бои Dylusions -
Тест с пигментно мастило на Aladine I Zink
Тест с акрилни бои на Ranger Dina Wakley:
Тест с акварелни моливи Faber-Castell:
Тест с Faber-Castell PITT artist pen big brush
Снимките не са с перфектно качество и нарочно съм минавала малко повече с четката, за да се вижда разликата.
Това беше от мен за днес. Надявам се, да съм Ви била полезна.
За да усмиря
малко „гузната“ си пазарска съвест, обичам да гледам на себе си като на
експериментатор. Така последното нещо, което си купувам, не е от простото
първично желание „да имам“, ами, съвсем оправданото, за да пробвам. По-добре
звучи, нали?
Понякога
пробването на определен продукт се превръща в страст. Така се случи и с един
сравнително нов инструмент, а именно Photo Sleeve Fuse Tool или по-познат вече по нашите ширини като „фюза“.
Създаден, за да
обслужва нуждите на по-персонализиран стил на подреждане в Project Life скрапбукинга(б.р.
има две прекрасни статии и клипче по въпроса съответно на нашата Софи и Ем от
Двете Елши), Фюзът бързо набра скорост и стана любимец на мнозина по света.
Прекрасното обаче е, че приложението му не спря до там, а успя да завладее и
нови територии. Това се случи именно в страната на картичкоправещите (малко
по-надолу в подробности).
Но, нека да
започна отначало. Основното приложение на този лек и удобен за работа
инструмент е с две думи да „запечатва“ спомените ви в прозрачните джобове за
снимки и скрапбукинг, използвани в Project Life. Демек, правите си собствено джобче, с размери и
форма по ваше усмотрение, като нагрявате уреда, ползвате металния водач и
прилично бърза скорост на работа и воала – освен снимката от последното море,
сте запечатали отвсякъде и мидичките, и щипката бял пясък, която не успяхте да
устискате да не си донесете.
За да не съм
голословна – давам ви линк към едно от по-популярните клипчета за презентиране
на инструмента.
В комплекта, който
закупувате, получавате самия инструмент (работи на ток), две сменяеми глави –
за запечатване и втората за запечатване и рязане едновременно, метална линия
водач, както и стойка. Завинтвате необходимата ви глава, включвате, оставяте на
стойката и чакате да загрее хубаво около 10 минутки. Готови сте за работа. ВНИМАНИЕ
– ужасно горещ става, бъдете безкрайно предпазливи в работата си с него – пари.
Доста. Знам. И още нещо важно – повърхността, върху която работите. Аз ползвам
стъклената си подложка, Роси ползва плексигласовите подложки на Биг Шота си. WRMK
предлагат оригинална подложка за
работа с висящо кобурче за самия инстумент, мацки от нета споделят, че работят
върху кухненските си топлоустойчиви плотове… явно варианти има. Изводът е един.
Внимавайте какво си подлагате отдолу, вероятността да го изгорите е голяма.
Една вметка:
първоначално We Are Memory Keepers произведоха инструмента в „гол“ вариант – това дойде и в Европа (моля,
сравнете с предишната снимка), а именно без металния диск на дългото тяло,
който да служи за стабилно закрепване върху стойката. Така първите партиди от
инструмента нямат почти никаква стабилност върху стойката и доста хора се
оплакаха. Чест прави на производителя, че „чу“ клиентите си и взе мерки. (Аз
разбира се, ‘щото бързам
винаги имам от първата „необезопасена“ партида. Не е чаак толкова болка за
умиране. Ноо, и тук има решение, за което Росалинда, която е бърза като мен в
това отношение, скоро ще има включване, надявам се).
За Project
Life – изяснихме. За картичките или
как започна всичко? Ами, просто обичаме шейкър-картичките – ето така започна.
Джен МакГуайър показа нейната интерпретация, както и още една плеяда звездни
влогъри (не бързайте да ме поправяте, да, влогъри, не блогъри) и така се даде
един прекрасен нов живот на Фюза. И не спря до там. Производителите му веднага
съзряха новите възможности. Натвориха нови глави за инструмента (с по-дебела,
по-плътна шарка и т.н.), нови тип водопадче размери на прозрачни джобчета...
А това, което най-много ме впечатли, са новите крафти материали, които се „топят“ и са
съвместими с Фюза и неговата работа.
Ето краткото клипче по въпроса с новите
работи:
Сега ще споделя за собствения си опит с инструмента. Ползвах за водач освен този, включен в
комплекта, така и някои от тънките си метални щанци – сърце и овал. Освен това,
нямам от оригиналните прозрачни джобове на WRMK и за това съвсем по нашенски си пригодих
канцеларските прозрачни джобове за документи. До момента съм експериментирала с
40, 50 и 75 микроновите и работата с тях е песен – демек, става. С по-дебели
материали като ацетатните листи обаче ударих на камък. Разтапя, запечатва, но
временно. Като насиля малко двете страници на джоба цялата работа се „разперфорира“.
Роси обаче е успяла с нейния ацетат и ще ви разкаже от първо лице.
Не ползвах Фюза
за запечатване на Project Life тип страничка със снимки. Използвах го в 5-6 различни други проекта, напълнени с какво ли не - от пайетки, през конфетки до мини елементчета, нарязани с Биг Шота. Два от
тях вече ви показах в моя блог – шейк картичката за Ева и хело(опс, липсвам)инския
ми картитаг. Два от другите проекти са бебешко мини албумче и изцяло прозрачна
тип журнална страничка за малкия сладък син на Джиджи (формат приблизително А5), които за първи път ви
презентирам тук, а скоро в подробности в моя блог.
Както сами
виждате, възможностите са на практика неизчерпаеми. Въображението е
единствената ви граница.
Ще чакам с нетърпение, вашите интерпретации по въпроса. Едно ви гарантирам - ще се забавлявате от сърце. ;)
За финал ви линквам и някои от любимите ми тубни клипчета за Фюза:
С много напън и преса от някои хора, но със старание и добра мисъл,
Ваша shMe от Картишоците :)ххх
ПП Росалинда, има да добави доста по въпроса, така че - Роске, не си мисли, че минаваш метър... ;)
На финала на този интересен не български празник, нека ви разкажа една приказка.
Имало едно време една малка вещичка. Живеела тя в далечни гори Швейцарски и скучаела без компания на други вещици наоколо, освен дузина, присъстващи само духом във чата. Решила един хубав октомврийски ден нашата малка сладка вещица да си организира вещерско сборище.
Речено сторено - мястото избрано в цвят зелен, огъня маскиран като маса за мацане, вещерските оръжия - арт журнали - хвърлени смело отгоре. Чудила се вещичката кой ли ще се отзове на нейната покана, когато що да види - знайни и незнайни
вещици от близо и далеч се дигнали и долетели за да си побъбрят сладко за микс медия, арт журнали и бебешки странички. Коя от Варна ( благодарим ти, Деси, че беше с нас), коя от Стара Загора (целувки, Руми), коя от Добрич ( и за теб целувки Ренка), че даже и от Търново (Мигито, спешъл за Картишоците) и цял куп софиянки бяха паркирали метлите пред вратата, бяха сложили широките усмивки и се забавляваха заедно с нашата малка вещичка.
Е, не можахме да потопим пръсти в новите боички, които ни донесе Бо, но пък видяхме демонстрация на нови микс медия продукти от наборсата.ком, с които Рали ни показа как да си направим уникална ръжда ( ако не помогне онова с колата и пирона) Толкова автентична стана, че си помислих ако мъж ми беше тука щеше да извади веднага кита и да измаже тази стара ламарина. Или направо да я изхвърли, като никому ненужна.
Имаше много кикот и глъчка ( за ужас на съседите), имаше размяна на тефтери, много подаръци за бебе Емо и сестричката му Калина. Имаше тичащи из стаите волни деца, някои и те малки вещички. Имаше сладки, соленки и други вкусотии. Всички вещици се бяха постарали да донесат доброто си настроение с тях и пръскаха добра магия наоколо.
Най-личната малка вещичка ни напуска предсрочно, но си имаше малко болно буболече, а това винаги е по-важно и от най-личното вещерско сборище. Ще се надяваме да я видим пак скоро.
Останалите изядохме вкусотиите, обсъдихме плановете за следващите странички в журналите, обединихме се около идеята за национално събитие по дружно мацане и се разделихме по живо по здраво. Всеки бръмна метлата и захвърча в своята си посока. До следващото сборище. Дано да не е пак догодина.
пс. Благодарим на двете Елши за гостоприемството.
ппс. Извиняваме се на всички нови, непознати хора, с които не успяхме да разменим по две думи.
ппп.с Носех и малки подаръчета от спонсора на това предизвикателство, Мигито, но тъй като съвсем се отплеснах и хич не ги дадох, то ще имаме една извънредна награда за следващия, който покаже готова творба в Картишок Микс Медия предизвикателство 7 .
Драго ни беше, мили наши приятелки вещици, че се видяхме. А сега - снимките:
Когато навлязах в дебрите на картичкоправенето, все още нямаше толкова много крафт магазинчета в България. Естествено не ми трябваше много време за да се заровя в ebay.co.uk и да започна да пазарувам смело от Англия и ...Китай. Влюбих се в малките розички от mulberry paper и красивите дървени копчета, които пазарувах с пълни шепи. Пристигането им обаче беше съпроводено с цели две екстри. Първата - чакане от порядъка на 30-40 дни. Втората - киселата лелка в пощата, на която и беше писнало да получавам по две пратки на седмица и ми беше обявила лична война.
В последствие нещата се промениха и китайците останаха на заден план, на фона на новоявилите се крафт магазинчета и в България. Но преди година приятелка ми каза - знаеш ли, че видях твоите приятели, китайците с розите на Илиенци?
Признавам си, посоката не ми е любима. Навява ми спомени на бедни студентски години, мъкнене на торби с чаши и посуда за обзавеждане на първата ни квартира и други не съвсем приятни спомени. Но сега нещата са по-различни- отиваме културно с кола, паркираме и аз се озовавам сред малки китайчета и нахвърляни в кашони висулки, стикери, цветя и тн. На първо четене лек стрес, на второ - обзема те мания на откривателя Колумб и смело почваш да ровиш из купчините за да си намериш нещо по-различно и интересно.
Хубавото е, че има и български магазини със страхотни дантели, които не съм виждала в такова разнообразие никъде другаде. Има и магазини за цветарите - ако успея да ги открия, там си намирам разни панделки и мрежички. Другите забавни нещица са дреболии, не предназначени за картички - като камъчета за телефоните, стикери за деца и разни елементи за бижута. Наскоро обаче Илиенци стана особено привлекателна дестинация за цялата фейсбук-общност. Заговори се къде апокрифно, къде с недомлъвки за тайнствен офлайн магазин, където имало всичко в големи количества и много евтино. Какво повече му трябва на един крафтър от тези няколко думи. Започнаха се организирани посещения - Ем начело на групата мацки водеше смело народа напред, към магазин Хела. Атаки като за световно, групови пазари, ревност от страна на хората извън София, снимки и множество питания в фейса ни накараха да посетим този магазин и да докладваме накратко за него.
Намира се на Илиенци, база 1 (карта)
Дамата, която е на касата е много мила и отзивчива. Стоката е разно образна - като започнете от детски ранички и несесери, минете през разни играчки, крафт стоки, всичко за правене на бижута, молдове за торти, стикери, опаковъчни хартии и какво ли още не.
Онлайн магазин няма - обмислят го, но отнема време. Доставят обаче по куриер, отговарят през вайбър на въпроси. Телефонът им е 0898 583026, или 02/9177516.
Ако очаквате да намерите там продукти на Тим Холц или някоя друга известна марка - не се надявайте. Щанците, печатите, мастилата и хартиите са безименни (тук там имат надписи със шрифт и йероглифи). Има обаче сред тях много читави такива. Цените са повече от приятни - като за стока без превод на български, описание и ясен произход.
Папките за релеф са повече от 50 вида, при това такива, които не съм виждала другаде.
Страшно много елементи и висулки - подредени в малки чекмеджета, така че лесно да можеш да намериш каквото ти трябва. Много елементи за бижута - имат и отделен магазин, само за такива нещица.
Структурни картони имат в най-различни цветове и нюанси (дори ментово зелено, този толкова модерен това лято цвят) - при това на повече от приемлива цена - 10 броя за 5 лв.
Друго, което ме впечатли - страшно много китове за да си сглобиш сам картичка, албумче, травел журнал и тн. Относно качеството не мога да коментирам - всеки сам си решава. Като цени бяха нещо от сорта на 15 лв за комплект албум с корица и 12 страници, 3,50 лв комплект за 3 картички. Като цяло - много добър подарък за дете, или за съвсем начинаещ крафтър.
За хартиите мога да кажа същото - добри десени, идеални за начинаещи като цена. Качеството определено не е същото като на дизайнерските "маркови" хартии - личи си доста, че са правени компромиси за сметка на цената. Но като е за лична употреба и ти харесва - чудесно. Още повече, че дава шанс на повече хора да се престрашат да нареждат първото си блокче. Трябва да се гледат обаче добре грамажите - има едни, които въпреки че изглеждат като блокче хартии, са си прости опаковъчни тънки и лъскави такива.
Алкохолни маркери -имат, тепърва ще внасят още - чакат да се съберат повече коментари за качеството им.
Заготовки за албуми - тепърва ще внасят и халки и ъгълчета, но най-вероятно след Нова Година. Имат единичен сатен за обличане на корици.
Панделки -много и различни
Печати - тук на първо място слагам сет със латински букви и цифри в дървена кутия. Най-добрата ми придобивка от там - струваха 22 лв, същите в крафт магазин в центъра на София са 40 лв. Очевидно посоката все пак има значение ;) Има и други - предимно силиконови такива. Качество - средна работа, приемливо такова.
Тефтери- последния път бяха докарали крафт такива, но радостта ми беше краткотрайна, като установих, че всъщност са много тънка, 80 грама хартия.
Дали след този разказ ти читателю любими ще се метнеш на трамвая/колата за Илиенци, не знаем. Но ако го направиш, предупреждавам те да си носиш пари в брой (там не признават кредитните карти) и да предвидиш повече място в багажника. Неминуемо е такова пътешествие да завърши с пълни торби и празни джобове. Толкова много неща на едно място предполагат да удвоиш лимита, който си сложи преди да тръгнеш. Но ако все пак си предвидлив и си сложил по-малко пари в портфейла, спокойно, магазините няма да избягат. Работят и в събота и в неделя, чак до 7 вечерта. Поздрави от нас, Екипа наблюдатели на Картишоците и техните 3 големи черни торби наблюдения.
Писали сме много пъти колко е хубаво човек да си има хоби, с което да се разтоварва от тежкото и сиво ежедневие. Колко е приятно да подаряваш ръчно правени картички, подаръци и албумчета на близките си хора. И колко израстваш като личност, когато си част от общност, даже секта на творящите като теб хора.
Но е време да напиша и за обратната страна на медала - или негативите, които ти носи хоби като нашето.
Ти си лоша майка - занимаваш се само с хобито си, не с децата си.
Боли ме всеки път като го чуя. Знам, че в повечето случаи не го мислят наистина, просто го използват за да ме разсеят и да забравя, че са седяли пред таблета повече, отколкото трябва. Но все пак е вярно - хобито ни лишава от време с близките ни - страдат най-често децата и партньорът до нас. Понякога са щастливи, че са оставени на мира - контролът е занижен до 0, когато мама прави нов проект. Но няма как да не ревнуват, особено като те виждат вглъбена в нещо само твое, лично пространство, в което няма място за друг. Решението: старая се включвам всички в работата си. Когато аз съм в къта, децата също са наоколо - нямам проблем да споделям някои от нещата си с тях - пънчове, хартиени остатъци, глина, джели плейт, печати, дори боичките - щом те се забавляват и са пред очите ми, и аз мога да работя спокойно (е, не е същото като да ми е тихо и концентрирано, но е въпрос на навик). Мъжът и той бива често включван в техническите части от проекта - "сложи тая спирала, че аз не мога да сметна къде е средата" - но определено предпочита мача и спокойствието си.
Няма пари за обувки, но винаги се намират за нова боя, шаблон, печат.
Тук всички, които сте зарибени ще се съгласите с мен. Това хоби не е евтино. Не че знам някое, което да е евтино де, но това е друга тема. Колкото и да се опитвате да рециклирате, използвате наличните вкъщи неща, заемате боичките на децата, пазарувате от железарията ( аз лично правя всичките тези неща) все пак ви се иска да си вземете и нещо "по-така", по-истинско. А и няма какво да се лъжем - хубавите материали си личат отдалече. И така човек се плъзга леко по наклонената плоскост - хайде едно дизайнерско блокче, какво толкова, само 10 лв е.... после хайде един печат... ооо ама то и мастило трябва... викате дистрес да си взема, но кой цвят... леле кога станаха 27 цвята? Ами блокчетата защо преливат от шкафа, нали само едно беше? А като се почне с биг-шота и шаблоните... тогава отиват парите за ремонт на банята, не само тези за обувки и чанти. Решението: нямам такова. Старая се да си водя отчет за похарчените средства, но от това не ми става по-добре. Най-често причината да не си купя още нещо е, че няма къде да го слагам. Може би е време да пренаредя нещата си и да продам част от тези, които не използвам. Но пък знам ли - може някой ден да ми потрябват?
Трябва ми картичка за сватба, рожден ден, годишнина - ти нали винаги имаш?
Нека си го кажем - в един момент си задължена, да, наистина задължена да правиш картички за всички наоколо, при това без да ти плащат. Нали ти е хоби - ти така или иначе правиш. Няма да ти стоят в кутията я, само място да заемат. До едно време е така - ти наистина се радваш да правиш и подаряваш картичките си( албумите не толкова). Но е един момент се започва - ама да е със сини цветя и да има висулка фотоапарат. И да пише специално за чичо ми. И да е в кутийка. А ти такива нямаш. Съответно почваш да правиш наново. Купуваш специални материали за да изпълниш задачата. Накрая я даваш а от там чуваш - еее много е синя, но ти благодаря все пак. Дори и благодарността да е искренна, все пак ти остава едно леко чувство на неудовлетвореност под лъжичката. Чувстваш се леко използван. Решението: да се научиш да отказваш. Или пък да определиш твърда цена и да си я искаш всеки път. Нека си знаят, че това е труд, матералите си имат цена и тн.
Да споделяш.... проектите и нощите си.
Както споменах по-горе, да имаш такова хоби означава да отделяш доста време за него. Но ако искаш още нещо - да споделяш със себеподобните си, да четеш и да се учиш на нови техники, да водиш блог и фейсбук страница - това отнема два пъти повече време от необходимото да направиш една картичка или арт журнал страничка. Неизбежно стигаш до този момент обаче. Искаш да се покажеш в предизвикателство, да се похвалиш във фейсбук групата, да участвваш в битка за награди - няма как да стане без да прекараш няколко часа пред компютъра. Да снимаш красиво, да качиш снимките (споменах ли инвестицията в по-хубав фотоапарат, продуктова палатка, фонове и тн.?) после да напишеш публикация, да я споделиш в социалните мрежи - ооохооо кога стана 4 през нощта? Как ще стана утре (всъщност днес) за работа? Решението: Да не споделяш. Обаче на мен не ми допада. Аз водя два блога, една фейсбук страница, следя над 300 блога и споделям вдъхновения в фейсбук групата за микс медия. Отнема ми безкрайно много време. За слава богу, имам добри приятели, които поддържат заедно с мен този сайт. Радвам се на всички, които се стремят да ни популяризират и ми спестяват малко от висенето в мрежата. Благодаря ви от сърце.
И въпреки всичко казано по-горе, да правиш нещо с ръцете си, да го мислиш с ума си и да го подариш с усмивка на някой близък, си заслужава. На мен не ми омръзва вече 5 години. Наскоро за едно интервю смятах приблизително колко картички съм направила до момента. Добри или лоши - над 1500 са само тези, които съм успяла да снимам. А имам сили за поне още толкова. И материали за десет пъти по толкова....
Хелоуин наближава и въпреки споровете дали трябва или не да се празнува, ние в крафт пространството винаги одобряваме поводите, да направим още нещо. А този празник предполага - картички, детски подаръчета, декор за вкъщи и какво ли още не.
Ако сте пропуснали някои от миналогодишните ни предложенията, ето ги тук накратко:
А ето и някои нови предложения, с които бързо и лесно (и не много страшно) да зарадвате децата си, които със сигурност си падат по страхотии, ужасии и вкуснотии. Ето тук има цяла поредица много сладки и безплатни дигитални печати за Хелоуин:
