Cinch Bindery Tool или по-голямата машинка за подвързване и защо я предпочетох пред Zutter-а
Здравейте на
всички любители на тефтери, както на тези които ги използват да си записват
всичко и навсякъде (аз не съм от тях) така и на тези, които обичат да ги правят
– ето тук вече ме хванахте!
Преди точно 3 години
по това време написах статията Zutter или розовата машинка за подвързване и ако я прочетете сега ще видите колко съм била
ентусиазирана, когато си я купих. Днес ще ви разкажа впечатленията си и от другата
крафтърска машина, за подвързване - Cinch Bindery Tool или „Синч“-а на We Are Memory
Keepers. Само да ви кажа, че не
съм се разочаровала от Зутера и причината, поради която ги смених е само една –
Синча пробива повече дупки т.е. един проект става двойно по-бързо. Времето е
единственото нещо, което нямам в изобилие 😊
Няма да се впускам
в много детайли, а само ще ви споделя моя
личен опит относно плюсовете и минусите и на двете машини, които практически правят едно
и също нещо – пробиване на дупки и затваряне на спирали.
1. Пробиване на дупки: При еднократното издърпване на ръчката на Синча се пробиват цели 12 дупки, за разлика от Зутера, където могат да са
най-много 6. И тук ножовете на
принципа на пънча прорязват през различни дебелини картони,
около 15-20 листа стандартна принтерна хартия и всякакви др. материали (ацетат, мукава, бирен картон, тънък и т.н.).
Първото предимство на Синча при работа е, че е доста по-масивен и стабилен от
Зутера и това ви дава сигурност при работа. Това, че е по-голям обаче е и недостатък
ако имате по-малко място, защото Зутера определено е по-компактен и лесен за
съхраняване. Вторият плюс е, че определено изисква по-малко мускулна сила за да
се пробие необходимия брой дупки.
На пазара се предлагат няколко варианта на Синча като основната разлика е
във вида на отворите. Този, който си взех аз (жълтия) пробива квадратни, каквито
са и на Зутера. Другият модел, със синьо-зелени детайли, пробива кръгли дупки.
Не знам дали има някаква различна от естетическата причина да изберете единия
или другия модел. Аз практическа разлика
не виждам, но ще ми е интересно да споделите ако сте открили такава.
Това, че дупките са 12 определено е предимство, защото едно пробиване е напълно
достатъчно за да направите с тях всякакви тефтери и проекти със стандартни
листи А4. Аз подвързвам и разни помагала за училище, принтирани учебници и др.,
и 12 дупки в центъра са ОК. За да пробивате от край до край и по-дълги
неща се използва плъзгача на основата, който ограничава се издърпва до конкретния размер на хартията (вижте клипчетата по-долу). Със сигурност това е голямо предимство пред Зутера, където трябва доста голямо
наместване на листите, които на всичкото отгоре са във вертикално положение и
това може да стане причина да пробиете накриво или неправилно. При мен се
случваше доста често и понеже почти винаги работя единични, уникални проекти почти
без резерви, като този Хари Потър например, това доста ме изнервяше При
Синча пък единственото, за което трябва да сте изключително внимателни, е че
сложените хоризонтално листи трябва да натикате максимално навътре в отвора за
да не пробиете по-плитко от необходимото.
Въпросът с малките проекти също е решен елегантно като само с едно
натискане на пластмасовите копченца блокирате съответния нож и той вече не пробива т.е.
ако искате може да направите и само една дупчица.
За сега съм използвала Синча само с корици от мукава и бирен картон – реже безпроблемно. Единственото, за което може да внимавате е да не ги правите прекалено
дебели, защото отворът и при двете машини е фиксиран и може това да ви затрудни.
Струва ми се, че отворът на Зутера е малко по-голям от този на Синча, но това е
само субективно мнение, в което не съм 100% сигурна.
Готиното при Синча е, че е измислен вариант, който улеснява и самото нареждане
на листите върху спиралата. За целта тя се слага на щифчетата, които се намират
по единия ръб на машината и по този начин доста по-спокойно може да подреждате
проекта си. Това нещо липсва при Зутера, но определено можете да минете и без
него.
2. Затваряне на спирали: Металните спирали, които се използват при двете машини са еднакви - Binding wires
(O-wires) със
стъпка 2:1 или 2 дупки на инч.
Наскоро ме питаха може и да се използват „стари“ спирали и отговорът е „Разбира
се!“ стига да
отговарят на това разстояние между дупчиците и да сте ги отворили внимателно и за не са се деформирали. Аз много често използвам на този
принцип готови нови тетрадки или тефтери, на които внимателно разтварям
спиралата, после слагам допълнителни разделителни странички и само преподвързвам
и пробивам отново кориците. Алиса я направих точно така 😊
За да затворите различните по дебелини проекти с едно въртящо бутонче нагласяте диаметъра на използваната спирала, слагате готовия проект и затваряте с едно
натискане.И тук най-дебелите спирали са максимум 1 инч и 1/4.
Единственото, което остана да сравня е цената. Zutter-а е може би с около с 1/3 по-евтин от Синча, който у нас в момента може да се намери на цена над 200 лв. В интерс на истината не намерих магазин, в който да предлагат и двете машини за да ви дам пример. Ако ми здадете въпроса "Мога ли да използвам и двете машини за подвързване на тефтери и албуми т.е. мога ли да спестя пари и да си взема Zutter-а ?". Ще ви отговоря - "Да, малко по-труден е за употреба и изисква малко повече разучаване, но бързо се свиква". Ако ме попитате, обаче "Коя от двете машини да си взема, ако парите нямат значение?" - тогава със сигурност ше ви кажа "Синча, защото по-бързо и лесно се работи с него".
Ето ви и няколко клипчета от WAMK, в който
може да се ориентирате как се работи с машинатa:
А това уроче ми
хареса, защото в процеса на правене дамата показва и най-честите грешки, които могат да ви се
случат при правенето на един тефтер:
За вас написа Кали от Картишоците,
защото Кат щеше да скоро да започне да ми напомня :)
0 comments:
Публикуване на коментар