Хелоуин наближава и въпреки споровете дали трябва или не да се празнува, ние в крафт пространството винаги одобряваме поводите, да направим още нещо. А този празник предполага - картички, детски подаръчета, декор за вкъщи и какво ли още не.
Ако сте пропуснали някои от миналогодишните ни предложенията, ето ги тук накратко:
А ето и някои нови предложения, с които бързо и лесно (и не много страшно) да зарадвате децата си, които със сигурност си падат по страхотии, ужасии и вкуснотии. Ето тук има цяла поредица много сладки и безплатни дигитални печати за Хелоуин:
Ако някой не е разбрал, този месец ние калинките, гъбките и змийчетата от Картишок сме си загубили точките и ви каним да ги нарисувате в някой микс медия проект - картичка, страница в журнал или пък готина картичка. Лесна и забавна тема, но ако все пак сме ви затруднили, ето и малко помощ. В това бързо клипче ви показвам как може да си направите точки без шаблони и специални печати. Надявам се да ви е интересно.
.
Моята страница на точки, кръгчета и отпечатъци изглежда ето така:
....никаква мисъл, само кръгчета и розово.... Сега е ваш ред. Забавлявайте се вие! Кат от Картишоците.
Съвсем наскоро докато както обикновено си пазарувах в кварталния супермаркет, реших да се спра да разгледам големия им набор от списания- нещо, което не бях правила много отдавна, предвид че нямам изобщо никакво време и спокойствие да чета.
Сред шарените корици обаче погледът ми се привлече от заглавие, което ме накара да взема списанието и да го сложа в пазарската си кошница, без дори да се замисля. И не сгреших.
Made in paper се оказа доста интересно с идеи за декорация за дома, картички и микс медия проекти, линкове за безплатни хартии, дори няколко листа дизайнерска хартия като подарък сред страниците. Няколко страници от списанието може да разгледате тук (разгръща се от долния десен ъгъл).
Със сигурност забелязахте есенните плодове на корицата. Аз също се впечатлих затова ще ви споделя как се изработват. Ако имате списания или книги, които само събират прах в някой ъгъл, с тази идея могат да станат атрактивна декорация в жилището ви.
Необходими са ви:
стара книга- колкото по-дебела толкова по-ефектно (тук пише 400 стр. най-добре)
картон, от който ще изработите шаблон за рязане
зелен картон за листото или истинско листо
мастило в цвят по избор, най-добре дистрес
прави клонки
ножица и макетен нож
лепило, най-добре с пистолет течен силикон
молив
Отстранете кориците на книгата
От дебел картон изрежете половин ябълка/ круша за шаблон
Сложете шаблона върху първа страница на затворената книга и започнете да режете по него с макетния нож малко по малко
Оцветете ръбовете с мастило
Поставете клончето на мястото на гръбнака и увийте страниците около него
Залепете с топлото лепило
Украсете с ръчно изработени или истински листа
Още много подобни Направи си сам-идеи има в този чуден извор на вдъхновение, който открих. Ще се постарая честичко да ви показвам някои от тях занапред.
Бях в дълъг
отпуск напоследък и пропуснах много важни събития, но днес съм тук, за да ви
споделя нещо ново и вълнуващо.
Завръщането на Big
Shot Express или просто казано
-Биг Шот модела, работещ на
ток. (б.р. Преди няколко години имаше черна версия, която така и не се
разпространи на нашия континент).
Вече е на пазара
и се предлага официално и в някои магазини в Европа. Страхотно, а?
Както виждате
дрешката отново е модерната, изчистена бяло сива линия. Красавица, бе.
Отворът и е като
на стандартната механична Биг Шот машина, т.е 6 инчов или около 15,2 см (не Big
Shot Plus, която е А4 отвор). Работи с всички видове щанци с
изключение на големите и супер големите Bigz Plus и Bigz Pro щанци (б.р. които пък щанци са съвместими с големите модели машини Big
Shot Plus и Big Shot Plus). Същото важи за стандартните папки за ембос
и изключва големите А4.
С две думи –
забравете за манивелката. Това бижу си има бутонче за лесно моторизирано
изрязване или ембосване. За тези от вас със стотиците и хиляди елементчета при
поръчки не звучи ли прекрасно? И отново – реже почти всичко, необходимо на
запаления крафтър.
Какво ни обещава
този нов модел?
·Гарантира
сигурност и предотвратяване на запушвания благодарение на вградена защита при
претоварване
·Изцяло
метални зъбни колела за допълнителна здравина и издръжливост
·Ниска
енергийна консумация
·Едногодишна
гаранция
В комплекта
заедно с машината се включват стандартни режещи подложки (плексигласа) и
удължената платформа, както и удължената приставка за тънките щанци.
Приблизителните и
размери, ако сметките ми са верни са 36см х 25см х 16см.
Е, май някои от
нас вече плануват какво да пишат на Добрия Старец, а? ;)
Със сигурност някои
от родните ни любими магазинчета скоро ще ни зарадват с тази машинка, така че –
стискаме палци и чакаме с приятно вълнение.
Ако харесвате медиуми на водна основа и ги използвате в микс медия проектите си като мен, било то дистрес мастила, спрейове, distress stains, акварелни моливи, пастели или маркери, то тогава неизбежно сте се сблъскали с проблема с размазването им и необходимостта от фиксирането им. Тази стъпка е наложителна, когато искате да работите върху същата повърхност с нещо на водна основа. Примерно, ако искате да залепите нещо с декупажен лак, да подготвите повърхността да е непопиваща (със структурен гел или лак), да използвате гесо или каквото друго ви хрумне на водна основа. Водата в случая реагира с долния слой и всичко се размазва и се смесват цветовете, изобщо грозна гледка и много нерви за крафтъра.
Има различни начини за фиксиране и един от начините, който предпочитах досега, беше спрей за пастели, въглен и акварел. За нещастие на мързеливия крафтър, тази процедура е препоръчително (ако не и задължително) да се изпълнява на открито и проветриво място. Изисква поне 4-5 слоя пръскане и известно време за съхнене. Добрата новина е, че се намира лесно в повечето родни магазини за художествени материали.
Справях се с мързела си и го правех винаги, в името на това да имам неразмазани оцветени картинки с любимите ми акварелни моливи.
Винаги имаше известно размазване след това, но го отдавах на по-ниското качество на фиксатора, или недостатъчно доброто му изсъхване, и правих компромис. :) Недостатък беше и това, че реагира и размазва перманентните мастила (StazOn, Archival), т.е. ако обработвам фон, трябва да няма нищо напечатано с тях. Тук пеперудите отпечатах със StazOn и оцветих с gelatos, които след това фиксирах със спрея. Мастилото се размаза, избледня и промени леко цвета си. Опитах се да го превърна в ефект, естествено. :D
Трудното дойде, когато исках да използвам дистрес мастилата. Тези от вас, които ги познават и използват, знаят, че те са специално създадени да са *силно* реагиращи с вода. Е, колкото и ката спрей фиксатор да сложих, мастилата все пак се размазаха и даже отмиха при нанасяне на декупажния лак след това (в случая при точките за фон на тази страничка).
Тук се наложи да се разтърся за някакво друго решение. Оказа се, че решението е microglaze. Първо помислих, че е напълно нов продукт, създаден специално за дистрес продуктите, защото попаднах именно на distress microglaze на Ranger и Tim Holtz. За Ranger това наистина е нов продукт, но microglaze сам по себе си - не е. Judikins правят microglaze от известно време, а и други видове восъчни медиуми (cold wax medium) работят на подобен принцип. Все пак си взех distress microglaze, тъй като другите видове не ги намерих в магазинчетата, от които пазарувам. Мога да ви кажа, че с този продукт направо се родих. Вече не сядам без него. По-необходим ми е дори от гесо, когато правя арт журналните си странички.
Какво представлява? Прилича на безцветен вазелин, така се и нанася - с пръст по повърхността, която искате да фиксирате. Не размазва *нищо* при нанасяне и след това всичко е перфектно защитено. Абсолютно прозрачен и дори забелязах, че прави цветовете по-ярки! Нанася се изключително лесно, не е необходимо да излизате на открито или да чакате да съхне, което аз високо ценя. :D
Разфасовката ми се стори учудващо малка на пръв поглед като го получих, но вярвайте ми, това количество ще ви трае дълго, дори и да трябва да фиксирате цели фонове. Доста икономично се нанася, защото при разтапяне от топлината на пръстите, дори малко количество е достатъчно, за да "омазни" повърхността. Не е необходимо да усещате повърхността мазна, а по-скоро хлъзгава - достатъчно е само да минете с пръсти навсякъде. На опаковката пише "нанесете само на места, за да защитите целия проект, и избършете със суха кърпа излишъка".
Освен за фиксиране, microglaze може да използвате, за да направите повърхността водоустойчива, подобно на восък. Водата се задържа като капчици върху microglaze-а, без да попива. Аз го ползвам и за предпазване на страничките от слепване, защото използвам лак за завършването им. Отново нанасям съвсем малко количество тук-там и разнасям/втривам хубаво с пръсти. Хлъзгавата повърхност предотвратява слепването. Друго приложение е за фиксиране на изображения, отпечатани с мастилено-струен принтер.
Накратко, влюбена съм в distress microglaze и го препоръчвам горещо на любителите на акварел и дистрес мастила, а и не само... :)
Ако искате да видите едно добро сравнение на няколко восъчни продукти, това видео ще ви хареса:
Надявам се статията да ви е била любопитна и интересна, а също и полезна!
Да ви призная честно, превърнах в колекционер на тефтери за арт журнали. Знаете, че напоследък съм заета с други забавления и хобито за малко остава на заден план. Утешавам се с покупки на най-различни крафт глезотийки, които искам да пробвам и за които след това тук ще ви докладвам. Няколко пъти става дума и във Фейсбук страничката на Микс Медия Картишоци, и в лични разговори, кои са най-подходящите тефтери за арт журнал и какви са предимствата и недостатъците. Реших, че така и така купих 3 тефтера от чисто любопитство за качеството им и няма да мога да ги запълня скоро, поне да дам някакви насоки на тези от вас, които се двoумят.
Осъзнавам, че двoуменето идва по-скоро от това дали да си вземем изгодно тефтер с бели листчета от Лидл или Слънчоглед или по-скъп тефтер, предназначен за микс медия. В случая обаче ще ви разкажа впечатленията си от по-скъпите, но вярвам и по-качествени варианти за арт журнал. Трите дневника, на които съм горд собственик, са на марките Moleskine, Dylusions (Ranger) и Marabu. Единственият, който съм приключила, е Moleskine и само за него мога да дам изчерпателни впечатления, но ще го сравня, доколкото е възможно, с Dylusions, който съвсем скоро започнах. :) Ще ви разкажа само за размера, който аз харесвам най-много - 5"х8" (13х21см, малко по-малък от А5 формат).
Първо впечатление
Moleskine: Ако се спрете на него, убедете се, че си взимате правилния вид, а именно Moleskine Sketchbook Art. Наричам го "правилния", защото има много видове Moleskine с бели листове, но не всички са с толкова плътна хартия като на Sketchbook. Аз лично предпочитам варианта с твърдите корици. Доста е солиден, здрав, не се огъват ъгълчетата на корицата, има хубава кожена подвързия. Има място за надписване на притежателя на първата страница и хартиено джобче на задната корица.
Dylusions: Твърдите корици (чипборд/бирен картон) в цвят крафт дават възможност за много лесно оцветяване и украсяване на журнала. Има вътрешно джобче за различни ваши "съкровища", което за разлика от това на Moleskine, се затваря много идейно.
Подвързване / Обшиване
Moleskine: Разполага със 70 листа в американския стандартен размер 5"х8". Има добро обшиване, но имайте предвид, че не е направен за понасяне на голяма тежест. Въпреки че е пригоден за "арт", той е по-скоро за скициране, отколкото за тежки медиуми. Моят дневник се размина без разкъсване на гръбнака, разколачване или отделяне на кориците, но е често срещано явление при артисти, които използват тежки материали в страничките си.
Dylusions: Разполага с 48 листа в размер 5"х8". Много добре обшити коли/сигнатури на тефтера. Броят на листовете е значително по-малък в сравнение с повечето подобни тефтери, което означава, че най-вероятно проблемът с разколачването е избегнат. Тялото на самия тефтер е отделен от корицата, захванат е само за задната корица, като така се отнема от напрежението върху гръбнака, когато журналът започне да "набъбва". Този тефтер е измислен от Dyan Reaveley (Ranger) и е пригоден именно за арт журнали и понася перфектно бои, спрейове, пасти и други микс медия продукти.
Хартия
Moleskine: Гладка, плътна висококачествена 165gsm хартия, но винаги лепя по две странички, за да са по-твърди. Залепването на страници облекчава гръбнака на журнала, който впоследствие може да се разкъса, ако има прекалено много арт журнални странички. Затова е препоръчително да не се използват всички. Лепя и маскираща лента (може и washi) по дължината на гръбнака между страничките. Така се презастраховате, че няма да има протичане през шевовете към останалите странички от тефтера. Заради разликата в цвета на маскиращата лента и хартията и поради факта, че хартията е твърде гладка, винаги поставям основа от гесо. Така хем всичко става еднакво бяло, хем повърхността става по-благоприятна за повечето медиуми.
Dylusions: Хартията не е толкова гладка и е значително по-плътна (може би около 200gsm). Предназначена е специално за боите и спрейовете на Dylusions, но работи перфектно за повечето медиуми. Не е удачна за акварелни техники, защото от водата хартията доста се набръчква. Това е валидно за всички тефтери, освен ако хартията не е специално за акварел. Слепването на странички принципно е излишна от гледна точка на плътността на хартията, но ако искате да намалите броя на страничките, пак може да го направите.
Наличност и цена
Moleskine: Наличен е в някои книжарници и магазини за канцеларски материали в България. Моят го взех от тук. Както споменах и по-горе, уверете се, че купувате удачен вариант - от серията Sketchbook Art. Има и Moleskine Watercolor Book, ако предпочитате да работите с акварел в арт дневниците си.
Dylusions: До скоро не се предлагаше на нашия пазар, но вече може да го намерите тук. По-високата му цена е на пръв поглед отблъскваща, но от първите ми впечатления (2 завършени странички) мога да потвърдя, че качеството отговаря на цената. Ако имате желание и възможност да инвестирате във висококачествени продукти за арт журнали, препоръчвам ви го горещо! :)
Тефтерите на Moleskine и Dylusions са може би най-луксозните, които можете да намерите на пазара. Други много харесвани марки предимно заради качеството на хартията са Strathmore Mixed Media и Canson. На нашия пазар има още две много добри марки арт тефтери - на Marabu (той е размер А5 и е малко по-голям от американския стандарт) и Prima Finnabair. Имам журнала на Marabu, още не изпробван, но хартията доста се доближава до представата ми за студено пресована акварелна хартия, която вярвам, че ще е подходяща за целта. Съдържа 72 листа с грамаж 180gsm.
Надявам се статията да е била полезна в избора ви на арт журнал. :)
Избирайте си бързо тефтер и започвайте смело да мацате в арт журналите! В крайна сметка, не луксозното изпълнение на тефтера е от толкова голямо значение, а съдържанието и емоцията, с която ще го изпълните. :)
Преди броени дни приятелка сподели във фейсбук страница с идеи за използване на есенните листа в творчеството. Много се впечатлих... не че е нещо невиждано и нечувано. От детската градина още ги събираме и майсторим с тях колажи, картини...Интересното беше как днес отново се обърнах и видях същите тези листа от детството, които лепяхме по листовете хартия, този път с други очи и с нови идеи.
На много неща могат да ни научат малчуганите и едно от тях е да бъдем креативни с есенни листа. Ето няколко техники, които може спокойно да използвате в правенето на картички, микс медия платна и арт журнали.
Отпечатване с бои -
с помощта на мини ролка за боядисване нанесете на повърхност боята, сложете листото отгоре, сложете парче кухненска салфетка или плат и минете с валяк. След това отлепете листото. Лесно е нали?!
Отпечатване с пастели или моливи -
тази техника също ни е позната още от деца. Помните как отпечатвахме стотинки върху станиол или с молив върху лист. Е, подобно е и с листата. Може да пробвате с пастели, цветни моливи, както и да използвате алуминиево фолио вместо хартия. А и не само листата стават за тази техника- експериментирайте с различни предмети и повърхности вкъщи и навън.
Отпечатване с чук -
този метод за мен е нещо неизпробвано досега, но никога не е късно да опитам нещо ново. Поставяме листото на листа, отгоре парче кухненска хартия и удряме с чук.
Пънч арт- освен за рязане на хартия пънчовете може да използвате и за рязане на листа
Декупаж -
може да използвате декупажното лепило, за да запазите ярките цветове на листата и да ги залепите на лист оризова хартия, която да използвате за различни микс медия проекти, както и за декорация например на буркани.
Надявам се съм ви вдъхновила с тези интересни идеи и вече сте в пълна готовност за разходка и събиране на ярки листа.
Чудех се дали е редно да пиша такава
публикация? Все пак имам зад гърба си само 5-6 албума, при това със съмнително
качество. Но пък аз съм и онази същата - кака Сийка, която тези дни най-сетне подреди
снимките на дъщеря си от раждането и до наши дни. При това само в един
албум- за по-икономично. Разминаването
между желанието, с което подех проекта „Албум на Ева“ и крайния резултат ме
наведе на някои изводи. Може пък и на вас да са ви полезни.От гледна точка
на клиента.
Бързам
да уточня:
НЕ съм гледала конкретни клипчета
за правене на албуми.
Имам си цяла дъска в Pinterest с
всякакви идеи и съвети по темата от разни чужбински сайтове, които харесвам
предимно заради красивите им корици.
Имам зутер, защото слагането на
спирала на албум/тефтер ми се вижда по-лесно от измислянето на гръбнак и
закрепването на страници. Ако албума е с халки някои от по-долните дилеми може
да отпаднат.
Следя и се възхищавам на доста албуми из фейсбука. Но сега вече ги гледам с други очи - представям си къде бих си сложила снимките - виждат ли ми се практични?
Всички
вие, които продавате/подарявате албуми –
уверете се, че първо сте направили минимум по един за собствени нужди (децата,
тъщата, кучето, съседа и тн. ) и сте наредили снимките си в него.
Аз досега само подарявах на приятелките ми с
бебета. Стараех се много и гледах на всяка страничка като на една голяма
картичка. То не беше красиви дизайнерски хартии, панделки, акценти и
надписи- всичко добре подбрано и
съчетано… Същото се постарах и в този албум – избирах хартии на които знам, че
дъщеря ми ще се радва и дълго ги редих в опит да съчетая цялата шарения в един
цялостен проект.
Обаче! След като налепих снимките и нищо не остана от
красивите ми хартии. На някои страници дори и ъгълче не се виждаше, а камо ли
голямата калинка или слънчицето на друга. А като знам колко време ми отне да ги
налепя всичките тези хартии.
Другия път:
Едноцветни картони или направо шарени картони
около 300 грама – само да ги нарежа и съм готова. Никакво рязане на основи.. декориране, тагове и картинки...не и преди да налепя снимките.
Решете предварително вие ли ще определите какъв размер и разположение
на снимките да се сложат в албума.
Знам че доста от вас рамкират с ъгълчета или
прорези къде да бъдат снимките. И аз като правих украсата на всяка страничка си
представяхкаква снимка ще е там. Избрах
размер на албума 21/21, което ми се струваше доста универсално – може да залепиш снимка
10/15 и вертикално и хоризонтално. Е, не се оказа точно така. Две снимки
вертикално не се побират красиво-губи се цялата украса. От един период се
случва да имам повече от една снимка, която искам да бъде на тази страница.
Доста е скучно когато трябва да подбереш кадъра спрямо мястото, вместо да
следват хронологично например.
Другия път:
Ще направя по-различен размер албум (ще
пробвам с А4) и ще опитамукрасата на
вътрешните странички да е по-стандартна и икономична.
Сложните сгъвки и хитри джобчета са предизвикателство за всеки крафтър, но дали трябва да усложняват живота на получателя на албума..
Мен лично много ме влекат нестандартни
разгъвки на албуми и тефтери. Но ако получателя е дете – оказа се трудно да
обясниш как точно да се сгъва албума така че да не скъса кориците. Коя след коя
страница си редила след дни мислене няма никакво значене, защото няма да си
винаги наоколо да обясниш.
Другия път:
Ще направя сгъвки – че къде без тях. Да се
оправя с тях кой както може. Е, сигурно ще сложа и стрелкички да знаят децата накъде да ги отварят.
Джобчета и скрити тагове – за какво точно са ви?
Аз разбира се като облъчена от мнозинството
направих няколко джобчета. Обаче не разбрах какво се очаква да сложа там.
Напъхах останалите ми няколко снимки и никой не ги откри там. Плюс това защо да
са скрити, като може да са си явни. Ако е за надписи и за истории по картинка –
дори и аз която обожавам да пиша дълги неща, си спестих писането в този албум.
Повечето хора са лишени от дар слово и трудно запълват и един два реда. Същото
важи и за подсказките, оставени от мили хора – първата дума на бебо, първия му
смях и тн… че кой има време да помни такива неща?
Другия път:
Ще пропусна джобчетата, освен може би едно на
задната корица за скрито послание.
Прекалено красиви харти или пък тематично подбрани такива? Рискувате страниците да останат празни.
Или като мен – тъй като редих албума
хронологично, то се случи така, че да сложа коледни снимки върху хартия на
джапанки. На някои страници пък оставих почти празно защото не ми се скриваше
готиното цвете на хартията. Не че на някой му пука за цветята-всички гледат само снимките. А що се отнася
до 2 от подарените на бебета албуми – стоят си празни и майките дигат ръце с
обяснението„ Ама как да скрия такава
красота“?
Другия път:
Ще използвам по-прости хартии и в семпли дизайни, по-скоро едноцветни или неутрални за да изпъкнат снимките.
Ако сте стигнали до тук без да ме напсувате
поне няколко пъти, значи сте много търпелив човек. По-горните изводи са лични,
предубедени и базирани на един албум. Може в общия случай да бъдат разбити на
пух и прах от хора с повече опит. Но пък може и нещо от горното да ви накара да
се замислите. А това е целта на занятието. И за финала – ето и клипче на моя
първи личен албумс всичките му по-горе
разказани несъвършенства. Като наредих снимките и стана коренно различно нещо. Но ще ви го спестя, защото е личен проект.
И накрая вместо финал да спомена отново за другите видове скрапбук изкуство, на които много се възхищавам, а въобще не владея - а именно project life и класическите скрапбук страници. Там всичко е разрешено, но пак там всичко се ражда около снимката а хартиите и детайлите спомагат нейната история да се разкрие по-добре. Фантазията е неограничена, използването на материали също. Но отново иде реч за лична история - интимна, споделена и позната на крайния клиент кака Сийка.
Споделете и вие мнение, сигурна съм, че ще има доста от вас с повече опит и друга гледна точка. Ще се радвам да ги изкоментираме тук.
Софи ви разказа наскоро за Project Life и неговата идея. Аз, признавам си не си падам по скрапбукинга и ежедневното водене на записки и снимки. Макар че документирането на дребните радости в живота ни може да бъде много забавно, но опасявам се все не ми остава време за това.
Един аспект от този вид проекти, който обаче може да се използва и в арт-журналите и микс медия проектите, това са журналистическите карти. Принципно идеята на тези карти е да спестяват писане на мързеливите крафтърки - вместо да измисляш дълбокомислени фрази, да подпъхнеш една такава красота в джобчето и да отметнеш поредния ден от живота си.
Сред тях има много идейни като надписи и картинки и спокойно може да ги направите основен акцент на някоя страничка. Ето няколко примера:
