Едно време на най-горния рафт в гардероба стоеше кутията ми със салфетки. Много бях горда с тази колекция - майка ми работеше в Балкантурист и там покрай разните чуждестранни гости получавах невиждани за времето си салфетки - с цветя, сърп и чук.....готин коминочистач...Между другото, коминочистачът в момента се намира върху работната ми маса и чака да бъде използван в картичка.
Другата ми колекция беше малко по-прозаична - събирах сапуни. Очевидно НЕизползвани. Трупах ги и тях в гардероба обаче между дрехите си - освен колекционерската им стойност ми ароматизираха доста добре дрехите, ефект който постигам и до днес по същия начин (уверявам ви, купувам си тук там и някое парфюмче, даже може да се каже, че съм твърд фен на Булгари и Версаче). Мъжа ми все се оплаква, че като ти дотрябва нов сапун се налага да ровичкаш из рафтовете на гардеробите вместо просто да извадиш един от чекмеджето в банята.
Въпреки криенето на сапуни, все пак имам новина за вас - пораснах! Вече не съм онова малко момиченце с чуден блясък в очите при вида на нова салфетка. Сега е доста по-различно - в очите ми се появява един друг, почти налудничав трепет при вида на поредното ново блокче дизайнерска хартия.

Още не знам кое ме радва повече - малките сладки 15х15 инча блокчета или големите тежки 360 листа във формат 12х12. Но е факт, че не ми омръзва да си ги разглеждам и прелиствам. Единственото, което не мога е да ги режа! Какво от това, че щяла да стане прекрасна картичка с тях. Къса ми се сърцето като се налага да откъсна последното листче от блокчето. Да не говорим когато се случи хартията е в един екземпляр и да е двустранна. Та това си е чиста проба китайско мъчение за изтормозената ми душа.
За да прекратя тези си душевни страдания в края на миналата година взех решение да спра да си купувам дизайнерска хартия, въобще да спра да гледам и да въздишам по блокчетата. Вместо това ще си правя сама хартията с помощта на печати, ембосинг, стари книги и тн.
Аз съм много последователна - след като взема едно решение веднага пристъпвам към изпълнението му. Така че от миналия декември до сега постепенно се сдобих с:

25 броя дистрес мастила
6-7 дистрес маркера
10 малки мемето мастилца
едно черно, едно за ембосинг мастило

За печатите да обяснявам ли - две папки и още 3 ванички ( ей ги тука на снимките), които преливат. Не съм ги броила, но нищо чудно да минават стоте. А очите ми са алчни за още и оше....Явно съм отворила нова графа Колекция...
Добре, че поне печатите си ги използвам, освен дето ги колекционирам.
При тях ми харесва това, че един печат може да изглежда по много
различни начини в зависимост от използваната техника и оцветяване.
А вие? Какво криете на най-горния рафт в гардероба? Имате ли си подобна тайна или не толкова тайна колекционерска страст? Станете и смело си признайте публично:
Аз съм Кат. Имам проблем с дизайнерските хартии! Моля за помощ.