Our social:

7 март 2014 г.

За хубавите снимки и пътя до тях.

В БГ-крафт пространството има няколко чудесни урочета на тема снимане/редактиране на картички. Често се връщам и ги препрочитам, защото все още се чувствам доста „боса” в това отношение. Едни от най-полезните на тема редактиране са тези на Кали (http://kalinasto.blogspot.com/2012/03/blog-post_31.html) и  на Диляна, a по повод снимането – това на  Тони от Творения и Вдъхновения.  За всеки, който иска да представи по-добре проектите си е полезно да ги прегледа и осмисли. Аз самата отдавна преследвам разни хора с повече знания в областта на фотографията да ни напишат как най-добре да снимаме картичките, но към момента чара ми не е успял да им повлияе. Затова ще ви споделя моя скромен опит като допълнение на чудесните горни съвети а ще допълваме по-нататък с повече подробности.

Фотоапарата

Ясно е, че първото и най-важно условие за хубави снимки е хубав фотоапарат. Аз лично снимам с един стар Canon EOS 450 и твърд 50 mm обектив. Все се каня да си вземам филтри, макрообективи и тн. но си останах само с каненето – вече повече от година. Едва наскоро открих предимството на снимането в RAW формат, но тепърва имам да уча много тук. На тема бленди, скорост, фокусно разтояние, обективи и тн. няма да ви говоря – все пак тук не е фотографски форум.

Мястото

Перфектния вариант е да снимате на дневна светлина, при хубаво време, без да пада директна слънчева светлина върху снимката. На балкона или близко до прозорец, сутрин или следобед  - зависи от много неща. Снимането вечер, особено със светкавица и фотоапарат сапунерка няма как да ви докара хубави снимки – или ще са много жълти, или много измити, или цветовете хич няма да отговарят, а фокуса ще се губи. В тези случаи трудно ще ви помогне каквато и да било обработка. За съжаление особено в късите зимни мрачни дни тази задача е особено труда. Затова ако видите някоя луда спряла на магистралата в аварийната лента да се гъзи да снима картичка, сложена на предния капак на колата си – да знаете, че съм аз! Ако не искам да чакам уикенда да направя хубава снимка ми се налага да влача фотоапарат в работата и да търся начини да снимам през деня, когато светлината е добра. Но почти никога не си позволявам нощни снимки. Спасението тук се нарича продуктова палатка и поне два броя хубави лампи. Още го обмислям като покупка, но поне за ламите съм се навила сериозно.

Програмата

Има много снимко-обработващи програми в нета. Като започнем с прочутия фотошоп и завършим с разни олекотени версии с онлайн достъп. Аз, като съвсем типична блодинка си признавам, че хич не ми се иска да се уча да работя с такава програмка. Много сложна и безкрайна ми се вижда. Преди месец се сдобих с Corel Paintshop pro и все още се боря да я разучавам – доближава се по сложност до фотошопа. Затова открай време използвам една лека и безплатна програма наречена Irfanview (FREE DOWNLOAD: http://www.irfanview.com/) Какъв софтуер ще използвате вие е въпрос на лични предпочитания и възможности.

Инструментите
Ето някаква примерна последователност от действия, като всичко е много индивидуално и зависи от личните ви предпочитания и използваната програма.

-          Изправяне на снимката ако е наклонена (free rotation )

 
-          Корекции на яркост, осветеност и цветове на снимката (contrast, brightness, saturation, color balance)
-          Sharpen – ако искате да заострите вниманието върху детайлите (но не прекалявайте, защото снимките стават доста изкуствени – личи си от километри, че са претърпели обработка)




-          Изрязване на излишния фон от снимката – аз обикновено снимам доста повече неща от самата картичка, защото когато снимам по-отблизо се получава изкривяване на самата снимка и не влиза достатъчно светлина. Така че почти винаги се налага да изрязвам около нея (crop seleciton) за да придобие приличен вид  и да не виждате бельото ми на простора.
Edit Menu

-          Намаляване размера на снимката. Това е финалното ми действие, винаги намалявам размера на снимките до 800 или най-много 1000 пиксела, и ако програмата има такава опция ги записвам във формат подходящ за web/mail.


Горната последователност от действия ми е програма минимум за всяка една снимка, която качвам във блога. Крайният резултат не винаги е задоволителен, но това само доказва, че колкото и да ти е хубав фотоапарата и добър софтуера, ако си блондинка по душа, все ще си проличи.
Поздрави от мен
Кат от Картишоците

2 comments:

Toni каза...

Хаха, много ме забавлява тази публикация :-). Да ти кажа, не съм блондинка, ама и на брюнетките им е трудно...а уж не съм под пикритие...:-). Опитвам се да докарам приличен вид на снимките, но не винаги ми се получава. Лошото е, че покрай картичките забравих да си снимам децата! Ужас! След време Тити ще ми се сърди, че батко й има снимки на всяка възраст, а тя от рожден ден-на рожден ден. А като се сетя, че като малка се сърдех на нашите, че мен са ме снимали по-малко...

Being shMe каза...

Toва, скъпа, е една вълшебна публикация. Мнооого полезна. Особено за лаици като мен. Детството на децата ми мина заснето на мобилен телефон и разчитащо на приятелската "фотомилост" :) Ще ме мотивираш за РДто (нали чуквам една особена възраст) да си поискам точно такова едно нещо и ептем да изпадна в хобистрастие :)ххх