Our social:

7 октомври 2015 г.

За албумите - от злата кака Сийка, капризен клиент.


Чудех се дали е редно да пиша такава публикация? Все пак имам зад гърба си само 5-6 албума, при това със съмнително качество. Но пък аз съм и онази същата - кака Сийка, която тези дни най-сетне подреди снимките на дъщеря си от раждането и до наши дни. При това само в един албум  - за по-икономично. Разминаването между желанието, с което подех проекта „Албум на Ева“ и крайния резултат ме наведе на някои изводи. Може пък и на вас да са ви полезни. От гледна точка на клиента.

Бързам да уточня:
  • НЕ съм гледала конкретни клипчета за правене на албуми.
  • Имам си цяла дъска в Pinterest с всякакви идеи и съвети по темата от разни чужбински сайтове, които харесвам предимно заради красивите им корици.
  • Имам зутер, защото слагането на спирала на албум/тефтер ми се вижда по-лесно от измислянето на гръбнак и закрепването на страници. Ако албума е с халки някои от по-долните дилеми може да отпаднат. 
  • Следя и се възхищавам на доста албуми из фейсбука. Но сега вече ги гледам с други очи - представям си къде бих си сложила снимките - виждат ли ми се практични?
Всички вие, които продавате/подарявате  албуми – уверете се, че първо сте направили минимум по един за собствени нужди (децата, тъщата, кучето, съседа и тн. ) и сте наредили снимките си в него. 
 Аз досега само подарявах на приятелките ми с бебета. Стараех се много и гледах на всяка страничка като на една голяма картичка. То не беше красиви дизайнерски хартии, панделки, акценти и надписи  - всичко добре подбрано и съчетано… Същото се постарах и в този албум – избирах хартии на които знам, че дъщеря ми ще се радва и дълго ги редих в опит да съчетая цялата шарения в един цялостен проект.
Обаче!  След като налепих снимките и нищо не остана от красивите ми хартии. На някои страници дори и ъгълче не се виждаше, а камо ли голямата калинка или слънчицето на друга. А като знам колко време ми отне да ги налепя всичките тези хартии.
Другия път:   
Едноцветни картони или направо шарени картони около 300 грама – само да ги нарежа и съм готова. Никакво рязане на основи.. декориране, тагове и картинки...не и преди да налепя снимките.

  Решете предварително вие ли ще определите какъв размер и разположение на снимките да се сложат в албума.
 
Знам че доста от вас рамкират с ъгълчета или прорези къде да бъдат снимките. И аз като правих украсата на всяка страничка си представях  каква снимка ще е там. Избрах размер на албума 21/21, което ми се струваше доста универсално – може да залепиш снимка 10/15 и вертикално и хоризонтално. Е, не се оказа точно така. Две снимки вертикално не се побират красиво-губи се цялата украса. От един период се случва да имам повече от една снимка, която искам да бъде на тази страница. Доста е скучно когато трябва да подбереш кадъра спрямо мястото, вместо да следват хронологично например.
Другия път:
Ще направя по-различен размер албум (ще пробвам с А4) и ще опитам  украсата на вътрешните странички да е по-стандартна и икономична.

Сложните сгъвки и хитри джобчета са предизвикателство за всеки крафтър, но дали трябва да усложняват живота на получателя на албума..

Мен лично много ме влекат нестандартни разгъвки на албуми и тефтери. Но ако получателя е дете – оказа се трудно да обясниш как точно да се сгъва албума така че да не скъса кориците. Коя след коя страница си редила след дни мислене няма никакво значене, защото няма да си винаги наоколо да обясниш.
Другия път:
Ще направя сгъвки – че къде без тях. Да се оправя с тях кой както може. Е, сигурно ще сложа и стрелкички да знаят децата накъде да ги отварят.

  Джобчета и скрити тагове – за какво точно са ви?


Аз разбира се като облъчена от мнозинството направих няколко джобчета. Обаче не разбрах какво се очаква да сложа там. Напъхах останалите ми няколко снимки и никой не ги откри там. Плюс това защо да са скрити, като може да са си явни. Ако е за надписи и за истории по картинка – дори и аз която обожавам да пиша дълги неща, си спестих писането в този албум. Повечето хора са лишени от дар слово и трудно запълват и един два реда. Същото важи и за подсказките, оставени от мили хора  –  първата дума на бебо, първия му смях и тн… че кой има време да помни такива неща?
Другия път:
Ще пропусна джобчетата, освен може би едно на задната корица за скрито послание.
  
 Прекалено красиви харти или пък тематично подбрани такива? Рискувате страниците да останат празни.

Или като мен – тъй като редих албума хронологично, то се случи така, че да сложа коледни снимки върху хартия на джапанки. На някои страници пък оставих почти празно защото не ми се скриваше готиното цвете на хартията. Не че на някой му пука за цветята-  всички гледат само снимките. А що се отнася до 2 от подарените на бебета албуми – стоят си празни и майките дигат ръце с обяснението  „ Ама как да скрия такава красота“?
Другия път:
Ще използвам по-прости хартии и в семпли  дизайни, по-скоро едноцветни или неутрални за да изпъкнат снимките.

Ако сте стигнали до тук без да ме напсувате поне няколко пъти, значи сте много търпелив човек. По-горните изводи са лични, предубедени и базирани на един албум. Може в общия случай да бъдат разбити на пух и прах от хора с повече опит. Но пък може и нещо от горното да ви накара да се замислите. А това е целта на занятието. И за финала – ето и клипче на моя първи личен албум  с всичките му по-горе разказани несъвършенства. Като наредих снимките и стана коренно различно нещо. Но ще ви го спестя, защото е личен проект. 


 И накрая вместо финал да спомена отново за другите видове скрапбук изкуство, на които много се възхищавам, а въобще не владея - а именно project life  и класическите скрапбук страници. Там всичко е разрешено, но пак там всичко се ражда около снимката а хартиите и детайлите спомагат нейната история да се разкрие по-добре. Фантазията е неограничена, използването на материали също. Но отново иде реч за лична история - интимна, споделена и позната на крайния клиент кака Сийка. 

Споделете и вие мнение, сигурна съм, че ще има доста от вас с повече опит и друга гледна точка. Ще се радвам да ги изкоментираме тук.  
Леля Сийка

9 comments:

Plamnito каза...

Кат, толкова подредено и последователно си описала впечатленията си, че имах чувството, че разглеждам албум и така страница след страница, ме доведе до другите видове скрапбук албуми. Опитът ми от преди години и сега е, че албумите се делят на два вида: изпълнени с декорации, висулки, тагчета, джобчета и албуми със снимки с декорации+тагчета/ скрапбук/ проект Живот.
Аз също много харесвам всички джиджани албуми в нета, но нито един не отговаря на моите снимки.
Къна (т.е. моята скромност) реши да направи един албум със сгъвки и понеже дълго се залута в мислене, реши да си поиска малко снимки на получателката. Когато снимките пристигнаха, се наредиха и сгъвките, и се получи страхотен албум, който обаче аз няма да имам, защото това не са моите снимки. Къна казва: Албум се прави според снимките и настроението, което носи получателя!
П.С. Понеже рискувам да напиша нова статия - защо пък не, за Картишоците съм готова на всичко - само ще добавя, че от моят опит предпочитам за албум с халки да използвам не-повече от 3 дизайна дизайнерска хартия, за да не се размаже концепцията, ако се наложи да се разместят страници, а това със сигурност ще се наложи.
И понеже каквото правя, го изработвам с много любов и винаги е посрещнато с много звездици в очите на получателите, аз ще продължа да правя нещата така както ги чувствам и както биха били практични. Пожелавам на всеки да открие своят собсвен стил и така да усети удобството на свобствената си идентичност, за да разпознаваме кой албум на кого е!

duende каза...

Браво, Кат!Напълно споделям мнението ти относно албумите. И аз супер много залитам и се захласвам по направените албуми с дизайнерски хартии, джобчета и копчета, но всъщност откъм практична гледна точка... много неща има за доизкусуряване. Единствените семейни албумчета, които правих, бяха за бабите. Първо лепих снимките, а едва след това украсявах. Минимум 3-Д елементи, за да може да се затваря и не твърде много украса, за да не разсейва погледа. Това, което понякога се прави е немислимо да се напълни със снимки - виждала съм албуми, които поради собствената си декорация едва се затварят. Ако сложим и снимките вътре, след 5 преглеждания вече няма да имаме здрав албум.
Още веднъж поздравления за статията!

kenli каза...

Абсолютно споделям твоите мисли, Кат. Албумът е с акцент снимката, а не дизайнерската хартия. Затова и основно използвам максимум 5- 6 дизайна и то съвсем семпли, за да изпъкват снимките. :) Хубава статия!

kenli каза...

Абсолютно споделям твоите мисли, Кат. Албумът е с акцент снимката, а не дизайнерската хартия. Затова и основно използвам максимум 5- 6 дизайна и то съвсем семпли, за да изпъкват снимките. :) Хубава статия!

Ani каза...

Напълно съм съгласна с написаното! Аз също съм против и избягвам да правя албуми изцяло декорирани с цветни дизайнерски хартии. По принцип се сарая като смятам големината на албума да го пресметна така, че след като се залепи снимката около нея да остане поне по 1 см. поле от всички страни.
Относно албумите, където се ползват много пъстри хартии - получават се красиви единствено ако този, които прави албума разполага със снимките - така хем може тематично да подбере хартиите, хем да оразмери и евентуално да изреже снимката в подходяща форма и размер, а пък и допълнително да декорира отстрани където е удачно.

Irena Stefanova каза...

Тъй, тъй, Кате... Не, че имам кой знае какъв опит с албумите, но от известно време мисля какъв албум бих направила за себе си.
Записвам се и аз в хора на съгласните(със скромната история от 3 албумчета 15/15). А това е размер на корицата! Не искам да си мисля как изглеждат страничките след залепване на снимките. Затова последното албумче, което днес завърших е с gelli print "дизайнерски" хартии, за да не се поколебаят да скрият мацаниците :) и с малко по-нормални размери. Следващото трябва да е А4 със сигурност.
Благодаря, че сподели, Кате, да не се мисля вече за някаква странна птица, дето не разбира от скрап-албумни чудесии и не може да оцени красотата на джобчето, което никой никога не забелязал или пък на дизайнерската хартия на розички, които никой няма да види след залепването на снимките.
Прегръдки!
Ирена

skylife каза...

Тъъъй, не че и аз имаммного албуми зад гърба си...но - изключително много ми харесват всички "интерактивни" албуми със сгъвки и джобчета, но по- скоро ор мързел ги избягвам мнооого активно. Аз лично наблягам на албумите тип "Вили" или - бирен картон и рамер 8"х8".

Обикновено ползвам еднотипни - тематични хартии, но не коледни или есенни, или т.н., а просто от един албук, които са по- универсални.

Относно типа хартии - след лилавият ми приказен албум и питането - "ама те къде се слагат снимките" и "ама ние като сложим снимки, те ще се скрият хубавите хартии", направих следващият албум със смесени страници - на някои имаше места за снимки, а на други само надписче или нещо подобно, за да си слагат техен размер снимки. Трябва да се има предвид, че размерите на снимките не се ограничават смао до 10х15 и 9х13. Все пак във фотото могат да ни направят каквото си поискаме - т.е. няма проблем да се сложи една ентрална снимка и 3 по- малки например...

Друг вариант на албум беше със странички само с малки декорации, които предполагат слагането на определен брой снимки - т.е. например банерчета отгоре, при което няма как да се сложи снимката върху банерчета...и т.н.

Следващият проект е албум, но 12"х 12", като обаче съм помолила да ми подберат и изпратят снимки, които да включа въте и да го направя малко тип "скрапбук"...

Така, че - няма как да избягаме от принципа проба- грешка, но с пробите със сигурност се намалят грешките ;-) Не се отказвай от албумите :-)

BEARKIS каза...

Четох с огромно удоволствие! Дами, бива ви и в писането...но сигурно и това си знаете :)!!

Kati каза...

Ето и едно албумче на призната майсторка на албумите. Ще кажа само, че който си го може, си го може.
http://plamnito.blogspot.bg/2015/10/blog-post_27.html?showComment=1445965118119#c5953804816456499427