Пред-коледни размисли
Здравейте Картишочки,
Декември наднича зад ъгъла и знаете чудесно какво ще настане тук, нали? Отвсякъде ще изскача златен брокат, ще пеем коледни песнички, ще ядем джинджифилови бисквитки и ще правим подаръци за близките си с двете леви ръчички. Всички ние, които се занимаваме с ръчно творчество обичаме това време от годината, защото то ни дава право и задължение да се развихрим с пълна сила.
Но преди да захаросам всичко с коледна глазура, позволете ми да бъда сериозна.
Отново.
Този надпис ми проговори от фейсбук стената на Софи. Поисках разрешението и да го споделя и тук, с малко размисли по темата. Та в груб превод:
Разбирам ги - Джъмбо, китайските магазини, али експрес - отвсякъде ни залива евтина китайска продукция на кило. Какъв е смисъла да правим ръчни неща, които никой освен нас не може да оцени? Кой разбира, че една картичка става за 3, 4, понякога и 7, 8 часа? Кой вижда годините учене, новите техники, скъпите материали? За повечето хора това е просто картонче хартия, евентуално да си направят труда да прочетат вътре пожеланието.
Само че не е така. Защото аз, ти, вие, когато правим лична и различна картичка, влагаме душата си, влагаме емоции и вярвам, че получателя го усеща макар и на подсъзнателно ниво.
За това си плеснах два шамара да се стегна. И реших тази година да го направя по-различно. Хем да има картички, хем да има комплекти с материали за картички тип Направи си сам, хем да има работилнички през целия Декември в новото ни Местенце!
Вярвам, че хората започват да оценяват малките неща, които правят живота по-различен. Вярвам, че децата ни най-вече трябва да бъдат научени да ги ценят.
И искам да съм там, да гледам и да се уча и аз.
Кат от Картишоците
Декември наднича зад ъгъла и знаете чудесно какво ще настане тук, нали? Отвсякъде ще изскача златен брокат, ще пеем коледни песнички, ще ядем джинджифилови бисквитки и ще правим подаръци за близките си с двете леви ръчички. Всички ние, които се занимаваме с ръчно творчество обичаме това време от годината, защото то ни дава право и задължение да се развихрим с пълна сила.
Но преди да захаросам всичко с коледна глазура, позволете ми да бъда сериозна.
Отново.
Този надпис ми проговори от фейсбук стената на Софи. Поисках разрешението и да го споделя и тук, с малко размисли по темата. Та в груб превод:
Ръчно правени картички
защото
Никой не си подрежда имейл на полицата на камината,
или си залепва туит на хладилника,
и никой не пази фейсбук пост в кутия за съкровища.
Ами по дяволите, така си е! Не помня кой какво ми е пожелал миналата Коледа, но пък още пазя най-любимите си картички в офиса. Мама всяка година прибира поредния, направен за нея проект (мисля че и липсват класическите коледни картички за сметка на все по-големите като размер микс медия платна). Толкова мило ми стана миналата година когато бавачката каза, че си пази коледните ми картички от всичките 7! вече години, в които е с нас. Така виждала как се развивам и надграждам. А аз мислех да не правя коледни картички тази година..... Говорих с приятелки, и те така - ще направят няколко за госпожите и толкоз. Омръзнало им, а и нямало смисъл.Разбирам ги - Джъмбо, китайските магазини, али експрес - отвсякъде ни залива евтина китайска продукция на кило. Какъв е смисъла да правим ръчни неща, които никой освен нас не може да оцени? Кой разбира, че една картичка става за 3, 4, понякога и 7, 8 часа? Кой вижда годините учене, новите техники, скъпите материали? За повечето хора това е просто картонче хартия, евентуално да си направят труда да прочетат вътре пожеланието.
Само че не е така. Защото аз, ти, вие, когато правим лична и различна картичка, влагаме душата си, влагаме емоции и вярвам, че получателя го усеща макар и на подсъзнателно ниво.
За това си плеснах два шамара да се стегна. И реших тази година да го направя по-различно. Хем да има картички, хем да има комплекти с материали за картички тип Направи си сам, хем да има работилнички през целия Декември в новото ни Местенце!
Вярвам, че хората започват да оценяват малките неща, които правят живота по-различен. Вярвам, че децата ни най-вече трябва да бъдат научени да ги ценят.
И искам да съм там, да гледам и да се уча и аз.
Кат от Картишоците
3 comments:
Хич даже не ми е минавало през ума да пропусна коледните картички. Това ми е най-любимата тема и в интерес на истината целоодишно трупам материали по нея (би било жалко да не ги използвам). Не правя много - само за най-близките, ама пък ги правя с кеф! Ако дойде моментът в който да кажа "писна ми" това ще значи, че съм загубила тръпката и удоволствието от хобито и... то вече не ми е хоби.
Ама още е!
Напълно съм съгласна с думите на Течето! Всяка година правя коледни картички за най-близките си, а и за не толкова близки хора. Какво по-голямо удоволствие от това да зарадваш някого :)
Моята дилема за тази Коледа е между картичка и таг?! Ооох, ама си чакам и музата....
Публикуване на коментар