На гости в чужда крафт стая

Ако сте като мен

• и миризмата на дървени моливи може да замести сутрешното кафе;
• ако вида на пратката с крафт поръчка ускорява пулса ви и след това показвате всяка джвъчка на цялото семейство, очаквайки да видите поне усмивка на съпричастност; 
• ако ви се е случвало да погладите новия пънч(четка, щанца или стенсил) и го отваряте само, за да му се порадвате отново, без никаква идея какво ще го правите 
• или пък ако нарязвате стотина балона с него и веднага им намирате приложение; 
• ако логото на любимия дизайнер ви усмихва широко и дори и по-скъп, избирате продукта с неговото лого; 
• ако много харесвате "онези" прекрасни ръчно правени цветя, но вашите никак не се получават, колкото и клипчета да сте изгледали и се чудите как ли го постигат другите;
•  ако харесвате оцветените картинки, но това преливане на цветовете ви плаши и мислите, че ще е добре все пак да ви се случи да го видите "на живо"; 
• ако в своето крафт местенце имате "изложба" на видно място с любимия си бранд; 
• ако откривате вдъхновението си в новия цвят мастила или пък ако вече знаете какво искате от "онези" много цветове на "Мементо", но те наистина са толкова много, че ви е трудно да изберете само тези няколко, така че да ни ви изгонят от къщи... 
• ако сега започва вашето пътешествие в  тази сладка лудост с нашето хоби и снимките на материали в интернет не ви "говорят" нищо и много ви се иска да видите и опитате тези чудесии, значи се срещаме на правилното време и място и сте точния човек, който ще разбере защо пиша всичко това.

Гостувала съм на няколко крафт приятелки, разглеждала съм повечето им съкровища и съм си поръчвала печати след като съм ги изпробвала в чуждата крафт стая(не че направих нещо с тях като пристигнаха, но това е тема за друга статия).

Но това, за което днес ще ви разкажа, не може да се сравни с никоя работилничка, с нито едно влизане в реален крафт магазин и с никое досегашно гостуване.

Аз живея в Добрич, но напоследък се намират поводи за пътуване до София и софийските картишочки винаги организират среща. Този път срещата на кръжок „Картишок“ беше по повод идването на Софи в България и София и аз стегнах набързо багажа и тръгнах натам. И така се събрахме  доста момичета. Катето беше така мила да ме покани да отседна у тях и така аз пристигнах от предната вечер.

Катето е много добър домакин, много е гостолюбива и ме накара да се чувствам като у дома си в нейната крафт-стая. Двете с прекрасната Ева споделиха с мен всички налични розови бои(повярвайте ми, наистина са мнооого). Вечерта мина неусетно бързо с gelli принтове в розово и среднощен мастър-клас цветя от плат. Изглеждаше много лесно, докато го правеше Катя. Ето това е моето цвете, което направих с нейна помощ.

Аз си мислех, че съм сръчна и умея да работя с ръцете си, без да ми пречат, но това с цветята от вискоза се оказа висока летва за мен. Както казва Катето, сигурно е въпрос на тренинг и с повече опитване, един ден може и моите цветя да се получат… Важното се оказа това, коприната да е напълно изкуствена и парчето плат да не се доближава до пламъка, а да се държи високо над него.  Така че, извода е да знаеш някои тънкости, които не казват по клипчетата, а трябва някой да ти ги покаже и да ги сподели. 

Програмата ми за деня на срещата беше, сутринта да направя нещо за Софи и после да се разходя из града, евентуално да се обадя на приятели, да пообиколя интересни крафт-забележителности, но си останах само с намерението за излизане.

Имах цял един ден, за да разгледам всичките ѝ чекмеджета и кутии със съкровища.

И друг път съм гостувала в нейната крафт-стая, та вече почти знаех кое къде стои.

Крафт-стаята на Катето, както и тя е разказвала и показвала, се помещава в семейната им спалня, която е малка, кокетна, светла и много цветна.

В чуждата крафт стая човек може да "види" как иска да изглежда неговата.

За направата на работната ѝ маса Милен вече е минал курс „Направи си сам“ с Икея, воден от Весо Президент. Много се надявам един ден да имам нещо подобно в моето крафт местенце… Много ми допада, че е висока и може да се работи прав, но не само – практичното на високата маса е това, че под нея могат да се вместят много чекмеджета, рафтове и съответно да се приберат на много достъпно място най-често използваните материали и инструменти.

Другото много практично нещо на работната ѝ маса е това, че чекмеджетата всъщност са отворени кошници и така бързо и лесно може да се види и намери вдъхновението, което често губим…

А съкровищницата на Катя е подредена из цялата стая – има специални рафтове, които побират 12 инчовите дизайнерски блокчета, панери с пандели и дантели, с цветя и декоративни елементи.

А това са цветовете, които харесах, опитах и си избрах.

Освен, че направих картичка за Софи с печати на Мигито, които до сега само гледах в сайта, опитах на спокойствие тези магични brusho cristals и освен че се изплесках щастливо, вече имам моя си колекция от 10 цвята. Да си призная, аз нямам много опит с топлия ембосинг и имам само няколко пудри, с които така и не съм успяла все още да направя нищо свястно. Но успях да се "загубя" в кутията с пудри на Катя и да опитам различните ефекти, за които само съм чела и гледала по клипчетата на чужбинските каки.

Това е щастливия ми резултат с пудри и brusho cristals. И двете картички спечелиха предизвикателства, а заслугата за това е само на Катя и нейните крафт съкровища.

И преди бях разглеждала огромното чекмедже с гумени печати на Катето, но сега можах да опитам една техника с акварелни маркери(благодаря ти, Шми, че споделяш опит), която нямаше как до сега да пробвам, защото си нямам точно такъв вид печат(май фонов се води).

А да ви кажа - маркерите на Artiste имат мнооого хубав връх - четка и се преместиха от № сто и някой си към №10 в моя wish list. Няма такъв кеф, просто! 

Невероятно е как се активира вдъхновението ми. Като се върнах в Добрич набързо завърших доста отлагани проекта и натворих още други...

Преживяването мога  да сравня само с чистото щастие, което ми носят пътуване до екзотични места и яденето на шоколад.

И за да ви стане още по-ясна картинката, ще завърша с подробно описание на гледката, която завари Катя в късния следобед - рошава, гладна и омазана, но щастлива Ирена по пижама.

За вас написа репортаж от крафт-стаята на Катето

Ирена от Картишок