Пънч арт- освен за рязане на хартия пънчовете може да използвате и за рязане на листа

Чудех се дали е редно да пиша такава публикация? Все пак имам зад гърба си само 5-6 албума, при това със съмнително качество. Но пък аз съм и онази същата - кака Сийка, която тези дни най-сетне подреди снимките на дъщеря си от раждането и до наши дни. При това само в един албум  - за по-икономично. Разминаването между желанието, с което подех проекта „Албум на Ева“ и крайния резултат ме наведе на някои изводи. Може пък и на вас да са ви полезни. От гледна точка на клиента.

• НЕ съм гледала конкретни клипчета за правене на албуми.
• Имам си цяла дъска в Pinterest с всякакви идеи и съвети по темата от разни чужбински сайтове, които харесвам предимно заради красивите им корици.
• Имам зутер, защото слагането на спирала на албум/тефтер ми се вижда по-лесно от измислянето на гръбнак и закрепването на страници. Ако албума е с халки някои от по-долните дилеми може да отпаднат. 
• Следя и се възхищавам на доста албуми из фейсбука. Но сега вече ги гледам с други очи - представям си къде бих си сложила снимките - виждат ли ми се практични?

Всички вие, които продавате/подарявате  албуми – уверете се, че първо сте направили минимум по един за собствени нужди (децата, тъщата, кучето, съседа и тн. ) и сте наредили снимките си в него. 
  Решете предварително вие ли ще определите какъв размер и разположение на снимките да се сложат в албума.
 
Сложните сгъвки и хитри джобчета са предизвикателство за всеки крафтър, но дали трябва да усложняват живота на получателя на албума..

  
 Прекалено красиви харти или пък тематично подбрани такива? Рискувате страниците да останат празни.

Софи ви разказа наскоро за Project Life и неговата идея. Аз, признавам си не си падам по скрапбукинга и ежедневното водене на записки и снимки. Макар че документирането на дребните радости в живота ни може да бъде много забавно, но опасявам се все не ми остава време за това.

Един аспект от този вид проекти, който обаче може да се използва и в арт-журналите и микс медия проектите, това са журналистическите карти. Принципно идеята на тези карти е да спестяват писане на мързеливите крафтърки - вместо да измисляш дълбокомислени фрази, да подпъхнеш една такава красота в джобчето и да отметнеш поредния ден от живота си.
Сред тях има много идейни като надписи и картинки и спокойно може да ги направите основен акцент на някоя страничка. Ето няколко примера:

източник: http://www.733blog.com/2015/05/journaling-cards/

 Източник и още безплатни карти тук.

Изтегли от тук.

ИзточниК Изтегли от тук. Pdf за теглене

Още много  журналистически карти може да намерите в линковете по-долу, при това повечето са безплатни:
http://www.happinessishomemade.net/2013/07/26/100-free-printable-project-life-journaling-card-insert-sets/
Pinterest collections

Надявам се да ви допадат и да ги споделите с приятели.
Желая ви творческо настроение и много забавления.
Кат и Картишоците

Отправна точка за тази тема беше една дискусия във фейсбук групата ни. Кога точно решаваш да сложиш точка на една страница? Микс медия техниките се характеризират именно с наслояването и многопластието си. Затова ни е толкова трудно да ви даваме готови рецепти и последователност от действия – има толкова много завои по пътя, по които може да кривнеш докато работиш върху страничка. А понякога направо се въртиш в кръг и започваш няколко пъти отначало.
Ако ви напиша сега прегледен списък начало-край на страница ще ви помогне ли това?
 
1. Мажеш с гесо или с медиум за основа на страницата.
2. Оцветяваш в цвят с акрилни бои, джелатоси, дистреси или фулмастера на детето
3. Лепиш тук там дизайнерска хартия
4. Правиш тук там текстура със структурна паста през шаблон
5. Използваш печати
6. Избираш си централна фокусна точка (картинка,надпис, цвете и тн.) и ги залепваш/рисуваш
7. Накрая подчертаваш светлосенки, детайли
8. Фиксираш с краен медиум или лак и готово.
 
Докато пишех списъка няколко пъти променях реда. Представях си последните ми две страници – в едната мазах направо с акрилни бои и после запечатах с медиум – още чака да я довърша. Втората направих с пачуърк от малки остатъци хартии и тук там боя. И тя чака продължение. Полуготови стоят още две сини страници. А между тях има 5-6 направени.
Къде е тайната? Как да разбереш, че си приключил тук и е време да обърнеш на другата страница? Истината е, че само собственикът на журнала знае. Когато се връщаш непрекъснато към някоя „завършена“ страница и ти се иска да добавиш още нещо – явно не си я завършил окончателно. Аз имам случаи в които съм се връщала двадесет страници назад за да дооправя някой надпис, цветенце или да допълня три четири точки на стара страница, защото сега ми е просветнало какво и е липсвало.
Ето няколко въпроса, с които на теория трябва да разберете дали сте на финала.

• ·Харесва ли ми крайния резултат?
•  Има ли още някоя техника, която искам да изпробвам на тази страница?
• Дали да не я оставя да „отлежи“ за няколко часа (или няколко месеца) и после после ще реша как да я довърша?
• Затормозява ли ме работата по нея? Усещам ли напрежение от мисълта, че ТРЯБВА да я довърша?
• Дали да не започна на чисто?

Имала съм такива случаи – не ми допада цветовата гама, но въпреки това си казвам, че не мога да я оставя наполовина завършена и почвам някакви експерименти. Но съм забелязала как когато разглеждам журнала си назад пропускам със скоростта на светлината някои страници (точно тези, куците) а на други стоя и си ги разглеждам с кеф. Явно по-доброто решение е да се връщаш назад и да оправяш проблемите, а не да ги затваряш да те тормозят и в бъдеще.

С една дума – арт журналът си е ваш. Работата по него никога не спира. Забравете за правилата, за реда, за списъците, клипчетата които сте гледали. 

Няма верен и грешен подход, делим се само на започнали И никога непосмяли да опитат.

Бъдете от вторите! 

KAT от Картишоците

От целия урок най-много ми допаднаха две неща. Първо - идеята за рамката от хартиено тиксо. Много добра, защото придава по-професионален вид на цапаницата. А и като ги залепиш на работната си маса, щеш не щеш работиш върху тях, а не се разсейваш със странички в арт журнала. Макар че както може да видите в горната снимка - при мен имаше като страничен резултат страничка със шаблона в журнала и фон на ново платно.
Второ идеята да се работят едновременно две картички. Аз почти винаги правя по две три едновременно, но една след друга. А е по-лесно да ги правиш заедно. Е, не е задължително да бъдат еднакви на финала, но така е по-интересно.
Изводът: ще пробвам пак, възможно най-скоро. Но със сигурност процесът не е толкова бърз. На мен ми отне около 45 минути, а ако го направя като хората вероятно и повече..ще докладвам отново.

Дали си нова или стара картичкофурия, или правиш албуми за капризни клиенти, или мажеш страници в арт журнала за собствено удоволствие, все си попадала на думата ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО.
Това беше едно от първите неща, с които се сблъсках когато започнах да се занимавам с картичкоправене преди повече от 5 години. И до ден днешен следя Картичкофурии, дори съм част от екипа на Феите- вдъхновителки там и винаги когато мога се включвам. Следя още много други предизвикателства- напоследък за микс медия проекти основно. Част от тях са изброени в моята Къщичка ( в лявата лента), така че да мога бързо и лесно да ги преглеждам. Ето някои от българските:

• 

  
  
• Хартиени вълшебства

  

  
  

Но да се върна на въпроса в заглавието. Защо да участваш в предизвикателство?

• За да споделиш направеното с други себеподобни.

Признавам си, обичам да споделям. Не толкова за да получа оценка, ясно ми е, че има много по-добри от моите картички или странички. Но за да ги види и някой друг, да разбере, че съществува там едно човече, което също се опитва да прави нещо творческо. Покрай това споделяне се сдобих с едни много добри приятелства. Не съм вярвала, че на стари години тепърва ще си намирам нови приятелки, но ето че това става. Общите интереси и хоби са добра основа, добавете и общ интерес към доброто  розе, съвместни поръчки на крафт материали, няколко излизания и ето - приятелството е готово.

• За да спечелиш наградата.

Обикновено е доста привлекателна - ваучер от крафт магазинче или крафт материали, понякога дигитални печати - като цяло все полезни неща. А и те побутват напред, ако си новичък и ти липсват материали.

• Защото е лесно.

Не ти трябва нищо повече от картичка/проект, който да отговаря на зададеното условие. Приемат се участия представени в блог или фейсбук (отворен за публично виждане албум). Достатъчно е в текста да споменеш предизвикателството, в което участваш.

• За да направиш нещо ново.

Когато темата е например  "Топъл ембосинг", а ти нищо не знаеш по въпроса, то можеш да хем да научиш нова техника, хем да видиш другите как я използват и да се пробваш и ти. Ако цветовата комбинация ти е неприсъща, ето повод да излезеш от зоната на комфорт и да пробваш нещо по-различно. Като цяло, поне за себе си мога да кажа, че предизвикателствата имат точния ефект върху мен - стимулират ме да опитвам нови неща, да се опитвам да разнообразявам стила си и ми дават насока ако съм зациклила в правенето на едни и същи картички.
Ето сега - търсят се бебешки картички/странички, с пастелни цветове или пък есенна тематика.
Време е да се захващаш за работа, че срокове текат.

 Тази публикация е за  Криси.

Криси е  осем, със собствено мнение, достъп до интернет и  готини родители. Тя иска да прави картички. "Но истински такива, като твоите". Помоли ме да и подарим "арт неща" за рождения ден и ме хвърли в голямо приключение, финалът ( или началото) на което е тази статия.
Сега за мен. Аз съм Катя, но ми викат Кати, Кат, Кате, Каке, Какичка и каквото се сетиш още. Готин родител съм (надявам се) и съм крафт маниак от пет и повече години. Освен това съм финанст по професия, обичам да правя сметки, да калкулирам съотношение цена/полза и да вземам финансово изгодни решения. С една дума - сметкаджийка.
Защо ви занимавам с тези скучни факти? За да ви обясня, защо не купих на Криси едно дизайнерско блокче и няколко печата. За да не набутвам майка и и нея самата с едно доста скъпо хоби, каквото е картичкоправенето. Но това в никакъв случай не значи, че искам да я откажа. Напротив - силно се радвам на всеки нов член в сектата на картичко-маниаците. 
Идеята ми беше да и подаря неща, които са основни, базистни такива - с които може да се направят "истински картички", без да са необходими специални умения и познания, както и допълнителни материали и машини. Ето вижданията ми за подобен списък:

1. Основи за картички.

Дайте да не се лъжем - прегънат лист А4 80 грама хартия не върши работа. Че и 160 грама не върши. Изглежда като изработено в детската градина. Има достатъчно прилични основи - например в Слънчоглед или Идея-хоби - за 3 лв 25 основи 10/15 см. Има и вариант сами да си ги режете, което излиза по-изгодно като цена, но все пак говорим за деца, които нямат достъп до макетни ножчета и остри ножици. Значи решено - купуваме готовите основи.

2. Добро лепило.

Иска ми се да добавя дори силиконов пистолет, защото как иначе да лепиш онези пера, шишарки и панделки без него, но все пак ми се вижда леко опасен. Така че пистолета - под надзор на мама и тати. Иначе лепило, двойно лепящи ленти, точки или дебела монтажна двойно-лепяща лепенка. Има ги в Джъмбо, в книжарници и железарии
3. Ножичка, къдравава и права.
Намирала съм много прилични къдрави ножици в магазините за 1 лев. Вършат идеална работа.

4. Цветни хартии. 

От една страна - картони тип гланцово блокче. В Т-маркет има такива за по-малко от левче. И хартии и картони във всички възможни цветове. Идеални са да си изрежеш цвете, сърце, или просто цветно картонче за основа.
Дизайнерски хартии има безкрайно много и красиви такива, но мама не виси по цял ден в Наборсата или онлайн в http://b-wow.net/ ., Армсторнг.  uau.bg, Идея-хоби и другите крафт магазини  за да въздиша по новата колекция с рози  и незабравки. Но мама пазарува картофи и свинско в Лидл, така че между храната и тоалетната хартия може да метне едни от тези хартии:
Струват 8,50 и ги има от 21.09 в Лидл.Едните са 215 части, другите 204 и тн.. никак не лоши като за начинаещи крафтъри, пък и не само.

5. Стикери

Слагам ги в отделна графа, защото са много удобни за акцент в картичките, има достатъчно красиви и  са лесни за ползване. Източник - Джъмбо и магазините за 1 лев, както и книжарниците. Цветя, сърца, животни и надписи винаги са полезни.

6. Пънчове

Особено цветята и сърцата са доста подходящи. Аз не намерих уви такива, които да ми допадат като лекота на използване/размер на изрязаното цвете и цена. Не купих, но ще поправя тази грешка, обещавам Криси. За компенсация нарязах много неща със собствените си пънчове - да си има за дълго време напред.

7. Средства за оцветяване.

Ако имаш принер вкъщи тогава си едни гърди напред. Мама разпечатва готини  картинки от нета, а ти си ги оцветяваш с моливите, пастелите и боите от училище. Същите тези бои могат да се използват и за фон на картичките. 

8. Дреболиите

Тук списъкът търпи резки завои във всички посоки. Но да кажем, че слагам тук панделките (пак от Джъмбо - между лев и два за ролката) , шареното тиксо (познайте откъде) и всякаквите камъчета, пера, цветя и други. Намират се при китайците за смешни стотинки.

9. Място за съхранение

Това го слагам последно, но не по важност. Куфарче, кутия, красиво сандъче - някъде трябва да събираш всички тия боклучки, така че винаги да са ти под ръка.

Това ми се видя едно добро начало. Спестих си печатите, защото типично детските нямаше да са и интересни, а другите водят до покупка на мастила, където вече става сложно.

Оказа се обаче, че доброто начало не е съвсем достатъчно. Сега тя има материали, но не знае какво да ги прави. Как от тази купчина лъскави нещица да се получи така желаните "истински картички". Това ме кара да мисля в посока конкретни китове, или комплекти за правене на картички, с указания и няколко варианта на картичките. Доколкото знам обаче, такива неща не се предлагат  в нашата малка България. Може би трябва магазините или пък ние Картишоците да се замислим сериозно по темата. Ако ти си  дете, или съвсем начинаещ в това хоби и получиш пакет с внимателно подбрани и съчетани материали, както и указания за употребата им това ще ти е от полза, нали?
 И за финал, пак за Криси, няколко лесни, но ефектни картички, които може да направи с горните материали.

А знае ли човек, докато стане време за коледни картички, може да сме измислили китове за начинаещи. Стига да има интерес.... всичко може да се получи. А рубриката за лесните картички за деца  със сигурност ще бъде продължена.
Поздрав най-сърдечен Криси, и обещавам другият път да пиша за работилничките.
Кат от Картишоците, твоя приятелка