Our social:

19 декември 2014 г.

60 картички за 30 лв или фирмената коледна работилница.

Миналата седмица ви се жалвах тук какво ми спретна моята шефка. Обещах да разкажа в подробности след като мине. Следват подробностите. На дълго и нашироко. За тези, на които не им се чете, ще обобщя с няколко думи в началото няколко важни извода от начинанието:
  • Кат  баница дели, но crop-a-dile и distress мастилца НЕ.
  • Много по-трудно е да се преправят/дооправят чужди картички, отколкото да започнеш отначало.
  • Броя хора на такива събития е обратно пропорционален на броя направени картички. В моя случай – 50 човека  и ни една картичка.
  • Повечето хора си мислят, че правенето на картички е лесна работа и не изисква допълнителни инструменти, освен лепило и ножица.
А сега цялата история.
Всичко започна покрай желанието на шефката да се научи да прави лесни коледни картички. Само за тази Коледа, без сериозни и трайни амбиции в това хоби. Затова събра около себе си и други “начинаещи” и организира нещо като тиймбилдинг този петък. С една точка в него – да правим картички.  Избрахме си кауза – да подпомогнем един дом за стари хора в околностите на София, събрахме пари за скромни подаръчета и материали. Назначиха ме за “Главното Джудже” и купонът започна.  kat

За материали шефката отпусна 32 лв. Уведоми ме, че трябва да направим около 60 картички. Но да не се притеснявам – всеки щял да си донесе по нещичко, и да стане работата.
След известно мислене реших да купя с въпросния бюджет основите и лепила и двойно лепящи лепенки. Разпечатаме разни безплатни картинки на цветния принтер, аз домъкнах 4 торби с материали и горе долу събрахме нещата. Колкото за дизайнерската хартия – реших да я направя по добрия стар начин – с кафе и морска сол.
IMG_9680IMG_9681
Тя не само, че се получи прилично добре, но даже се оказа и много подходяща за снимане и размножаване. Защото аз, като едно умно Картишоче, си я сканирах да си я имам и за друг път. Ако ви допада и на вас – ето линк 1 и линк 2
Paper Kat 2.BMPpaper Kat1.BMP
Направих така 5-6 различни вида “дизайнерска хартия”, както и малко синя на снежинки с помощта на печати и шаблони и така се сдобихме с доста добро количество материал. Разпечах и няколко от безплатните колекции, които съм в споделяла, добавих и едноцветни картони и хартии тип гланцово блокче на децата, обелих вътрешността на няколко кашона и бях готова да вляза в битката.
И понеже съм разглезена все пак си взех повечето любими нещица – crop-a-dile, всичките мастила, няколко печата и дантелки, ембосинг пудри, уреда за топъл ембосинг, бои, пистолет и каквото още се сетите там. Обаче! при всяко посягане към моите кутии плясках хората през ръцете с една линия. Така де, да си знаят, че това не се пипа. Даже сега като се сетя как скастрих единия младеж от юридическия отдел и лекинко се изчервявам. Ама отде накъде ще си играе с моите си мастилца…..
k1
Но да карам по същество. След като някои любими колеги  колежки ми се накараха, че прекалено много се престаравам, и че няма шанс да направим красиви картички, и че няма нужда да им подготвям предварително сетове с подбрани по цвят елементи ( а аз имах наистина такава идея – да раздам 60 плика с точно определени  материали, от които да знам, че ще стане картичка) реших да ги оставя да имровизират. Единствената ми молба беше да не ми показват крайния резултат и да ме питат добре ли е?
k2
Познайте дали не викаха от пет страни с репликите “Оправи товааааа” , “Какво да сложа сега тука?”, това сега как да го залепя, а откъде да взема тиксо, искам снежинки и тн. и тн. Търчах като кон и се изморих. Резултат – минимален, и нито една моя завършена картичка.
Намесих се с указания в няколко картички, отделно няколко човека показаха вътрешен усет за нещата, така че има какво да ви покажа на преден план.
IMG_9756IMG_9759IMG_9767

Аз отбих номера с една предварително приготвена картичка, колкото да допълня бройката. Станах в 6 и нещо да я направя.
Но важното е, че мисията е изпълнена, картичките опаковани и надписани. Надявам се да донесат радост  на възрастните хора. Именно заради тази искрица в погледа на получателя правя картички и до ден днешен с огромно желание и радост. Надявам се днес да съм заразила поне мъничко и някой друг. Да предам натататък.
ваша, Скрънза Кат.

8 comments:

Irena Stefanova каза...

Браво на главното джудже! Супер си, Кат, справила си се блестящо и резултатите го доказват!

bejko каза...

Страхотно си се справила Кат.Повече от чудесни резултати от хора които не са и си помисляли какъв е процесът в изработването на картички.Завиждам ти благородно разбира се ,че ще видиш блесналите очи и усмивките на получателите на тези картички.

Sophie каза...

Ехее, много весело е било при вас :) Браво на теб, Кат, справила си се страхотно. Поздравления за организацията и търпението. Стискай палци, че утре и аз съм на фронта- ще правя първата си работилничка на един малък коледен базар. Ще пиша подробности. :)

Sophie каза...

А иначе моята я рекламират като работилничка за деца- ама като гледам как са се наканили мои приятелки да идват, май няма да са деца... Хората наистина си мислят, че правенето на картички е забавление от детската градина... :) :)

Toni каза...

Браво, чудесно си се справила. И много добра продукция, за още по-добра кауза. А за мастилцата те рчзбирам защо не ти се дават...аз си дадох моите на една работилничка и ми ги поомазаха, ама карай :-). Весели празници ако не се видим (дано да се видим де)

Rosica Katreva каза...

Браво, Кат! Не е лесна нашата лудост и нека видях повече хора, че не е ей така- режеш , мацаш, лепиш и айдеее.... Поздрави за търпението, което си имала, защото с толкова хора си е голямо предизвикателство. :)

BEARKIS каза...

Какво да добавя...то си ти е в кръвта, важното е, че крайната цел-постигната! Весели празници и дано се видим през Новата, че откога чакам...:)!!!!!

Em каза...

Ти си герой! Това е голям подвиг, но бях сигурна че ще се справиш!
Погледни го от добата стана - вече мина, а съм сигурна, че след това приключение всички в офиса ще оценяват много повече твоите картички. Защото ще си дават сметка, че не просто като да седнеш и да залепиш две картончета ;)
И под секрет (аз също не си деля дистрес мастилата след като ми изцапаха необратимо две от тях на една работилница)

Гуш
Ем