Как и за какво да използваме коректора в журнала си?
За първи път се сблъсках с различната употреба на белия коректор в една детска работилничка по изкуства, която Марти посещаваше като малък. Там веднъж рисуваха едни коне и едно детенце искаше да си има бяла кобила. А с водни бои и моливи това е почти невъзможно. Тогава учителката извади коректора и му каза – пробвай с него.
Бях забравила за тези му възможности, защото в днешния век на компютри и компоти кой пък ти ползва коректор. Но наскоро попаднах на статия в Крокотак за рисуване с коректор. И си купих два. Да си имам за всеки случай.
После дойде ред на черно бялата страничка в журнала ми, която не знам как стана черно-бяло с преобладаващо червено. Виновна е Одри – тази красавица от 50-те години. Тя беше първия печат от тази серия, който исках на всяка цена да си взема. Е, покрай нея си взех и още 3-4 други, но това е друга тема. Обожавам я. Реших да я облека в рокля на точки – че как иначе ? Само че после трябваше някак да я откроя от червеното и потърсих бяло. Въпреки поне десетте маркера, гел химикалки и други специални средства в бяло, нищо не се отличаваше. Тогава се сетих за коректора и така се развихрих, че даже се престарах на места. Надписът също написах с него – макар и грозен, все пак е от сърце .
Така че добавете един коректор към нещата си за мацане – никога не се знае къде ще ви потрябва. Пък било то и за бели точки по някоя рокля на Одри.
Кат
1 comments:
Задължително ще си купя коректор-писалка още утре! Заради теб и заради Одри! Страхотна си, Вдъхновителке!
Публикуване на коментар