Our social:

1 юли 2013 г.

Кой каза, че само децата обичали да оцветяват или малко споделено за дистрес маркерите

Обещах да го направя отдавна, но вчера Кат сама даде идеята за формата, под която да го сторя и то със сигурност, без да иска.

Преди време и бях писала на две на три за едно от любимите ми средства за оцветяване - дистрес маркерите.
А, и бях официално обещала да драсна впечатления по въпроса.  И, понеже искам толкова много да ви разкажа за това, ако може всичко, все отлагах ли отлагах.

За това ще направя нещичко в движение. Цитирам ви част от едно въз длъжко писъмце, писано някъде между 2 и 3 ч. на една забавна априлска нощ. Може пък да се окаже началото на нещо по-добро, кой знае? :)

И, така...

"Дистрес маркерите на Тим Холц са 37 "оригинални" (смятай без последните цветове дистрес мастила, които излязоха преди Коледа, напр.Festive Berries ). И, да, наистина има разлика в нюансите на мастилата и маркерите, но тя не е голяма - просто се дължи на различния начин на използване на двата продукта според мен.
Двувърхи - тънкописец и тип четка. Много използваеми и двата края. Казвам го, защото при копиците например широкия писец го ползвам доста рядко.
И като казах копици - нямат абсолютно нищо общо с алкохолните маркери освен названието "маркери". Най-вече в начина и техниките на използване. Изглеждат като огромна инвестиция - а само за 37 цвята. Но не е така, защото за разлика от копиците, където ти трябват минимум 2-3 нюанса, за да направиш каквато и да е светлосянка или преливащ от по-тъмно към по-светло нюанс, то един единствен дистрес маркер може да ти даде няколко нюанса, както добре знаеш от мастилата.
За така любимото "блендване": няма как да стане без вода върху хартията, т.е. ако се опитваш по подобие на алкохолните маркери да ги нанасяш директно един върху друг цветовете, се получава нещо като рисуване с обикновени флумастери.
За сметка на това, при блендване на няколко цвята директно върху печата (най-уникални резултати се получават със силуетни печати) - става велико. Ако пък и фиксираш после с безцветна пудра... чудо.
Най-трудният момент е с откриването на подходящ акварелен картон - не всеки става. Самият Тим Холц НЕ препоръчва горещо собствените си хартии за работа с маркерите, защото не можеш да използваш всичките им функции - нито върху спешъл стампинг пейпъра, нито манилата. Трябва ти хубав акварелен картон, като най-добри резултати е върху такъв с гладка повърхност от едната страна - продължавам да бъркам кой беше студено, кой топло пресован, сори. :)
Понеже драскам, където ми падне, чудесни резултати имам и върху вътрешната страна на опаковка от чорапогащник (можеш да ми се посмееш сега).
Как се борави най - добре с маркерите? Ами взимаш си акрилното блокче за печатите и го ползваш за палитра - драскаш си с маркерите, които ползваш върху него и после с четката с вода си ги разреждаш или не и си взимаш колкото цвят ти е необходим.
За акцент, където искаш по - наситен или тъмен нюанс, действаш направо с маркера. Това е един от начините.
Някои пък обичат да си навлажнят картона леко преди да започнат с оцветяването, на мен лично не ми допада.
Разбира се, ако попаднеш на точния картон, правиш няколко мац мац с един цвят директно върху него, няколко мац с някой друг цвят и тогава с водната четка само ги блендваш. За винтидж оцветяване - няма просто какво да говорим - най-добрият продукт са.
Можеш да "мешаш" цветове, като докосваш върховете на маркерите и така създаваш нови нюанси, като колкото повече драскаш със "замърсения" маркер, толкова по-бързо си възвръща своя си цвят, но междувременно ти е дал желания друг цвят. Това дали го разбра?
Можеш и маркера много бързо да го топнеш за част от секундата във вода и така също получаваш нов ултра бледо пастелен нюанс. Но е хубаво да се внимава с топенето, защото тези маркери са много "жадни". Наистина трябва да е скорострелно.
Най-обичам да правя бързото оцветяване или т.нар. безконтурно. Взимаш си маркерите и директно си оцветяваш по печата. Хубавото в случая е, че не трябва изнервено да бързаш да нанесеш всичките си цветове, ами спокойно си мацаш, колкото ти душа иска.
Техниката е да започваш да нанасяш първо по-светлите нюанси и да вървиш към по-тъмни или друга гама.
Като ти писне да слагаш от всички възможни цветове, които ти попаднат в кунките, после му дъхваш на печата веднъж дваж и отпечатваш готовата цветна картинка.
А, като пръснеш пак с вода печата изкарваш още едно изображение - леко по-акварелно от първото.
Знам, че акварелен облик можеш да постигнеш и директно с четката и дистрес мастилата, но с маркерите първият отпечатък е пъти по-ярък и открояващ се и с не толкова "воден" облик. " - край на цитата до тук.
Ето и двете картинки с тази "мързелива техника", които направих специално за тазнощната публикация. Окепазени от телефона (много се извинявам), но пак се вижда какво имам предвид.

                           Картинка 1: с дъхване, без вода                            


Картинка 2: с шприцната вода

Ама определено трябва да си купя фотоапарат...някога :)

Тези две картинки се родиха за около има няма 3-4 минутки без капчица старание, просто исках да споделя в движение какви ги върша, когато ми трябва картинка, а хич (за огромно съжаление) нямам време да оцветявам класически.  Ако човек вложи и мъничко повечко внимание, резултатът е още по-убедителен.
Казах още две три неща:
"Въпреки че с две ръце гласувам за тази инвестиция, все пак бих препоръчала за начало да си вземеш 2 маркера. Тъй като те не се презареждат, дори после да си купиш пълния комплект, ще си имаш 2 цвята за резерва.
Можеш да си вземеш например популярното Broken China и Mustard Seed. Хубава класически контрастна, но добре стояща комбинация синьо и жълто. Така ще можеш да изпробваш доста от функциите на тези маркери и да прецениш дали пълният сет ти трябва."

Със сигурност забавлението с дистрес маркерите е гарантирано. Това ви го казвам с ръка на сърцето и жаден поглед към прозрачната ми кутия, която ме мами с пъстрите си трикове.

Сега се сещам за още интересни работи с използването на дистрес маркерите и мастилата, но ще ги синтезирам и подкрепя с повече снимков и видеоматериал и пак ще ви разказвам, но в друга публикация.

Тази вечер наруших тайната на личната кореспонденция, но съм сигурна, че Кат няма да има против, нали? :)

А на вас беше ли ви една идейка полезно и интересно?

Много поуморени, но широко усмихнати поздрави,

shMe от Картишоците :)ххх

8 comments:

Kati каза...

Кат няма нищо против, даже си умря от кеф като видя красивите ти картини.

Rosica Katreva каза...

Веднага познах кой пише :)))) Много полезна информация, Петинце. И картините са супер наистина. Готвите ли се вие двете? :)

Valchen каза...

E, супер публикация! Аз толкова си припадах по тези маркери и накрая си "начесах" крастата. Винаги съм се чудела дали се презареждат с рефилър тези маркери, но така и не съм търсила инфо в нета, така че благодаря за подробностите:-)
Картинките наистина са прекрасни!

Toni каза...

Мила, Петя, радвам се да те видя и тук. Много интересна и полезна публикация. Благодаря за нея. Ако реша да се хвърля и в маркерите, ще се върна да я прочета пак :). Успех и на теб, мило картишоче!

tangenta каза...

Много интересна и полезна публикация - нямам дистрес маркери и отдавна им хвърлям по едно алчно око, ама добре, че са скъпи, та успявам да се озаптя все още ;))) Сега обаче съм запленена - особено от втората акварелна картинка - наистина прекрасен ефект.

BEARKIS каза...

Благодаря за полезната информация и дано не забравя ,когато реша да ги ползвам,къде да те търся...:)))

kenli каза...

Прекраснота!!!!!!!!!!!!!!!!!И.....благодаря!!!!!
Не знам дали ще пробвам някога, но със сигурност ми беше интересно!!!

Bo каза...

Много полезно и аз благодаря за инфото! Като/ако стигна до тез маркери - ще знам къде да чета! :)
Успех, мацки!